Решение № 124 от 29.03.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Сл., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20222230201470 по описа за 2022 година Производството е по повод жалба на Р. А. Р., с ЕГН ********** против наказателно постановление № 22-0804-004390/17.11.2022 година, издадено Началник РУ в ОДМВР Сл., РУ-Сл., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ е наложено наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ, а именно „Глоба“ в размер на 400 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. С. от АК – Сл., надлежно упълномощен с пълномощно по делото. Процесуалният му представител моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна ОД на МВР-Сл., редовно призована не се представлява. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен ст. юрисконсулт Д. К., че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.10.2022 г. около 13:30 часа в гр.Сл., по ул. “Индустриална“ срещу офис на „Еконт“ в посока „Тирбул“ жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № СН **** ВА с прикачено към него ремарке с рег.№ ТХ **** ЕЕ, тъй като видели, че жалбоподателят управлява ППС с неукрепен товар, полицейски екип на РУ-Сл. спрял водача за проверка.

След извършена справка от полицейските служители, било установено, че управляваният автомобил е собственост на М. Й. И., а ремаркето е собственост на А. И. К. . Било установено и това,че няма

1 валиден договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката относно ремаркето.

Въз основа на установеното при проверката, младши инспектор И. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение АУАН № АД 402793/19.10.2022 г. на Р. А. Р. за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането. Със съставянето на акта било иззето свидетелството му за управление на моторно превозно средство № 285865178. Актът бил лично връчен на жалбоподателя.

Въз основа на издадения АУАН , на Р. А. Р. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670000227/19.10.2022 г. от Началник РУ към ОДМВР Сл., РУ-Сл. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б.“Е“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на СУМПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка“.

На същия ден, а именно 19.10.2022 г. била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като на 24.10.2022 г. жалбоподателят представил пред наказващия орган полицата за сключената застраховка „ГО“ в РУ-Сл. и получил отнетото си СУМПС лично.

Въз основа на издадения АУАН АД 402793/19.10.2022 г. , на Р. А. Р. било издадено наказателно постановление № 22-0804-004390/17.11.2022 година от Началник РУ в ОДМВР Сл., РУ-Сл., за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и е наложено наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ, а именно „Глоба“ в размер на 400 лв., което е предмет на оспорване по настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите И. И. и П.

П., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото безспорно е установено, че на 19.10.2022 г. в гр. Сл., жалбоподателят е управлявал МПС„Форд Транзит“ с рег. № СН **** ВА с прикачено към него ремарке с рег.№ ТХ **** ЕЕ. Установено е, че при 2 проверка от органите на ОД на МВР гр. Сл. не е представил индивидуална полица към застраховка „Гражданска отговорност“ за деня на проверката, относно прикаченото ремарке с рег.№ ТХ **** ЕЕ. Установено е, че ремаркето не е негова собственост, а на лицето А. И. К. от с.Чинтулово.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ всяко лице, което не е собственик, но управлява МПС, за което се изисква сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ носи административнонаказателна отговорност, в случай че преведе в движение и управлява такова МПС.

Нормата посочена по – горе предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил и, че за това ремарке не е сключвана никога във времето задължителна застраховка „ГО“, спорно е дали ремаркето, което е било прикрепено към управлявания от жалбоподателя товарен автомобил подлежи на задължително застраховане със задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че ремаркетата и полуремаркетата са от категории, които не попадат в категорията на МПС и по отношение на тях не е задължително сключването на задължителна застраховка „ГО“ на автомобили. Позоваването на същия на параграф 6, т.11 от ДР на ЗДвП, в настоящия случай не е относимо и не може да се счита за правилно, доколкото това е уредено в Кодекса на застраховането,където е определя кои ППС-ва подлежат на задължително застраховане, а при наличие на специален закон не следва да се прилага общия .

Съобразно разпоредбата на чл.481, ал.3 от КЗ, не се допуска движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, без водачът да е застрахован по реда на КЗ. Съгласно същия кодекс „за целите на задължителното застраховане МПС е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано от собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходните техники по Закона за регистрацията и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ), включително къмпинг автомобилите, като за МПС се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по ЗДвП, вкл. и къмпингремаркета“. В алинея 2 на същата разпоредба са посочени изключенията от приложното поле на това застраховане, а именно - релсовите превозни средства, самоходната техника по смисъла на параграф 1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ с мощност на двигателя до 10 киловата и ремаркетата категория О1 – до 750 кг.

От приложената и приета по делото застрахователна полица и от справката за собствеността на ремаркето се установява, че същото е категория О2, т.е същото не попада в изключението, визирано в чл.481, ал.2 от КЗ и подлежи на задължително застраховане със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

3

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят Р. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

В случая правилно е определен и размерът на административното наказание – глоба от наказващия орган. Правното основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ , според която, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В конкретния случай наложената глоба на жалбоподателя е в законово определения от законодателя размер – 400 лв., като с оглед императивното определяне на този размер в закона, съдът не може да намаля същия.

Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят е извършил нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ и следва да носи административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-004390/17.11.2022 година на Началник РУ в ОДМВР Сл., РУ-Сл., с което на Р. А. Р. с ЕГН ********** с адрес обл.

Сл., с.Чинтулово, ул. „Мария Кюри“ № 10 на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 5