Решение № 593 от 29.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Г.О., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Ралица М. Калчева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120102658 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327 и сл. от ТЗ във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. Й. М. с ЕГН **********, чрез пълномощник: адв. Н. К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 01.05.2022 г. полицейските служители М. М. и Х.П.Х. били на смяна като автопатрул и около 21,50 ч. били изпратени в с. В. по сигнал за водач, който вероятно управлява лек автомобил след употреба на алкохол. Посочва, че при отиване на място установили лек автомобил, управляван от Р. Е. А., като в лекия автомобил бил и М. С.

М.. Заявява, че полицейските служители извършили проверка на водача за алкохол с техническо средство, като показанието на уреда отчело над 1,2 промила. Твърди, че в хода на извършване на проверката Р. А. и М. М. извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждали полицейските служители М. М. и Х.Х., а М. М. чрез нанасяне на удари с ръце по лицето и устата на М. М. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузни рани по долната устна и лява буза и разклащането на долни резци, които увреждания в съвкупност и поотделно са реализирали медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посочва, че на 12.06.2024 г. съдът е одобрил споразумение, обективирано в протокол № 82/12.06.2024 г. по НОХД 219/2024 г. по описа на Районен съд - Г.О., с което и двамата ответници Р. А. и М. М. се признали за виновни за извършено престъпление по чл.325,ал.2,пр.1,алт.1, пр.2,алт.1 и 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, 1 както следва: 1/ Р. Е. А. се е признал за виновен за това, че на 01.05.2022 г. в с. В., общ. Г.О., на кръстовище на ул. *** с ул. ***, в съучастие като извършител с М. С. М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал служители на Районно управление - Г.О. в ОД на МВР Велико Търново - М. Й. М., младши автоконтрольор II-ра степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" и Х.П.Х., младши автоконтрольор I-ва степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" с думите ***, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения ред - задържалите го полицейски служители М. и Х., направил опит да удари Х. с глава в лицето, за да избегне поставянето на белезници и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - плюел, ритал и блъскал М. и Х. и за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, алт. 1, пр. 2, алт. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг" режим; 2/ М. С. М. се е признал за виновен за това, че на 01.05.2022 г. в с. В., общ. Г.О., на кръстовище на ул. *** с ул. ***, в съучастие като извършител с Р. Е. А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал служители на Районно управление - Г.О. в ОД на МВР - Велико Търново - М. Й. М., младши автоконтрольор II-ра степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" и Х.П.Х., младши автоконтрольор I-ва степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" с думите „***", крещял им да свалят поставените на ръцете на Р. А. белезници, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред задържалия го полицейски служител М. М., като го съборил на земята, удрял го и се опитвал да избяга и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - отправял думите *** към М. М. и чрез нанасяне на удари с ръце по лицето и устата му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по долна устна и лява буза и разклащането на долни резци, които увреждания в съвкупност и поотделно са реализирали медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота и за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, алт. 1, пр. 2, алт. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Допълва, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД 219/2024 г. по описа на ГОРС е влязло в законна сила на 12.06.2024 г. Сочи, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди, че причинените от М. М. телесни увреждания са довели до остри и интензивни болки и страдания, нежелателно търпени от М.

М..

Заявява, че острата и интензивна болка го съпътствала при извършване на действия, свързани със задоволяване на елементарни ежедневни нужди; вследствие характера на получените травми, М. М. изпитвал невъзможност да приема твърда храна в продължение 2 на дни; говорът му бил силно затруднен поради интензитета на съпътстващите го в процеса болки, превръщайки речта му в неясна. Това породило в него чувство на безпомощност и непълноценност. Твърди, че интензивни болки и страдания изпитвал дори през нощта, което довело до липсата на продължителен, непрекъснат и здравословен сън. Заявява, че уврежданията по лицето довели до намалена себеоценка и отрицателно мнение за външността му. Твърди, че многократно използваните квалификации от страна на М. М. и Р.

А., ищецът възприел и тълкувал като обидни и оскърбителни; личната му чест и достойнство били силно унизени; изпитвал силна емоционална болка. Посочва, че случилото се станало известно на неговите колеги и приятели; обидните квалификации, с които е наричан, станали повод и тема на разговор в работния му колектив; М. М. изпитвал срам и унижение от случилото се. Заявява, че посегателството върху личността му променило отношението към собственото му „аз" и довело до намалена и критична самооценка; обидите породили в него съмнение относно собствените му достойнства и възможности. Посочва, че породената ниска самооценка била съпроводена от притеснителност, потиснатост, затвореност и избягване на социални контакти. Твърди, че на М. М. са нанесени значителни неимуществени (нематериални/морални) вреди. В конкретния случай, като бъдат отчетени броя, характера и вида на телесните увреждания - причинени от М. М., обидните квалификации - отправени от М. М. и Р. А., продължителността, проявлението и периода на търпене на претърпените от доверителя ми неимуществени вреди (изразени в болки, страдания и психически стрес), както и обстоятелството, че вредите не се ограничават до тези, изживени в момента на самото произшествие, а продължават да се търпят и след това, счита, че справедливият паричен еквивалент за претърпените от М. М. неимуществени вреди е, както следва: 3 000,00 (три хиляди) лева за причинените неимуществени вреди, търпени вследствие на причинената от М. М. лека телесна повреда; 2 000,00 (две хиляди) за причинените неимуществени вреди, търпени вследствие на отправените обиди от М. М. и Р. А..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. С. М. да заплати на М. Й. М., сумата от 3 000,00 лева, с равностойност от 1533,88 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена лека телесна повреда, изразяващи се в болки, страдания, стрес и морални вреди, ведно със законната лихва, считана от датата на деликта (01.05.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Моли съда да осъди Р. Е. А. и М. С. М. да заплатят солидарно на М. Й. М. сумата от 2 000,00 лева, с равностойност от представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършени непристойни и унизителни за честта и достойнството действия, изразяващи се в отправяне на обиди и претърпените вследствие от тях болки, страдания, стрес и морални вреди, ведно със законната лихва, считана от датата на деликта (01.05.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, представляван от пълномощника си – адв. А. Д. от ВТАК, 3 преупълномощен от адв. Н. К. от ВТАК, поддържа предявените искове. Моли съда, ако са налице предпоставките за това, да постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявените искове изцяло и да му присъди разноските по делото. Излага съображения.

Ответниците Р. Е. А. с ЕГН **********, с адрес: село В., общ. Г.О., ул. ***, против М. С.

М. с ЕГН **********, с адрес: село В., общ. Г.О., ул. ***, редовно призовани, не депозират писмени отговори на исковата молба, въпреки че са предупредени за последиците от неподаването на такива.

В съдебно заседание, ответниците Р. Е. А. и М. С. М., редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Не изразяват становище по предявените искове. Не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца, представляван от пълномощника си – адв. А. Д. от ВТАК, искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК № 3322 от 15.10.2025г., съдът е разяснил на всеки от ответниците последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването им в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответника Р. А. на 21.10.2025г., а на ответника М. М. - на 20.10.2025г. В срока по чл.131 от ГПК, ответниците не са депозирали отговор на исковата молба, въпреки че са им разяснени последиците от неподаването на такъв. Видно от данните по делото, ответниците не се явяват и не се представляват в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното им призоваване, като същите не са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие.

Искането е предявено надлежно от ищеца преди приключване на съдебното дирене по делото и е уважено от съда с протоколно определение от 23.06.2026г.

Наред с гореизложеното, предявените от ищеца искове с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху претендираните обезщетения от деня на увреждането до окончателното им изплащане, са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения, че съдът е одобрил споразумение, обективирано в протокол № 82/12.06.2024 г. по НОХД 219/2024 г. по описа на Районен съд - Г.О., с което двамата ответници Р. А. и М. М. са се признали за виновни за извършено престъпление по чл.325,ал.2,пр.1,алт.1, пр.2,алт.1 и 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, както следва: 1/ Р. Е. А. се е признал за виновен за това, че на 01.05.2022 г. в с. В., общ. Г.О., на кръстовище на ул. *** с ул. ***, в съучастие като извършител с М. С. М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал служители на Районно управление - Г.О. в ОД на МВР - Велико Търново - М. Й. М., младши автоконтрольор II-ра степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" и Х.П.Х., младши автоконтрольор I-ва степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" с думите ***?", „***", като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения ред - задържалите го 4 полицейски служители М. и Х., направил опит да удари Х. с глава в лицето, за да избегне поставянето на белезници и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - плюел, ритал и блъскал М. и Х. и за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, алт. 1, пр. 2, алт. 1 и 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг" режим; 2/ М. С. М. се е признал за виновен за това, че на 01.05.2022 г. в с. В., общ. Г.О., на кръстовище на ул. *** с ул. ***, в съучастие като извършител с Р. Е. А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал служители на Районно управление - Г.О. в ОД на МВР - Велико Търново - М. Й. М., младши автоконтрольор II-ра степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" и Х.П.Х., младши автоконтрольор I-ва степен в група „Пътен контрол", сектор „Охранителна полиция" с думите „***", крещял им да свалят поставените на ръцете на Р. А. белезници, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред - задържалия го полицейски служител М. М., като го съборил на земята, удрял го и се опитвал да избяга и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - отправял думите „Ще ти извадя очите, момче, само ме пусни, нали знаеш, че утре ще те намеря и няма да си жив" към М. М. и чрез нанасяне на удари с ръце по лицето и устата му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по долна устна и лява буза и разклащането на долни резци, които увреждания в съвкупност и поотделно са реализирали медикобиологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като за извършеното престъпление по чл.325,ал.2,пр.1,алт.1, пр.2, алт.1 и 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от три години; както и твърденията, че причинените от М. М. телесни увреждания са довели до остри и интензивни болки и страдания, нежелателно търпени от М. М., като острата и интензивна болка го е съпътствала при извършване на действия, свързани със задоволяване на елементарни ежедневни нужди; че вследствие характера на получените травми, М. М. изпитвал невъзможност да приема твърда храна в продължение на дни; че говорът му бил силно затруднен поради интензитета на съпътстващите го в процеса болки, превръщайки речта му в неясна; че това е породило в него чувство на безпомощност и непълноценност; че интензивни болки и страдания е изпитвал дори през нощта, което е довело до липсата на продължителен, непрекъснат и здравословен сън; че уврежданията по лицето довели до намалена себеоценка и отрицателно мнение за външността му; че многократно използваните квалификации от страна на М. М. и Р. А. ищецът е възприел и тълкувал като обидни и оскърбителни; че личната му чест и достойнство били силно унизени; че е изпитвал силна емоционална болка; че случилото се е станало известно на неговите колеги и приятели; че обидните квалификации, с които е наричан, станали повод и тема на разговор в работния му колектив; че М. М. е изпитвал срам и унижение от случилото се; че посегателството върху личността му е променило отношението към собственото му „аз" и е довело до намалена и критична самооценка; че обидите са породили в него съмнение относно собствените му 5 достойнства и възможности; че породената ниска самооценка е била съпроводена от притеснителност, потиснатост, затвореност и избягване на социални контакти; че така на М.