Решение № 1376 от 22.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. В., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20233110111789 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова претенция, с правно основание чл.

2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от Е. В. К., ЕГН **********, адрес: град В., кв. „А.“, ул. „Г. С.“ № ** * срещу П. Р. Б., представлявана от главния прокурор, адрес: град С., ул. „6 С.“ № ** с искане да се осъди П. Р. Б. да заплати в полза на Е. В. К. сумата от 20 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдание, стрес, невъзможност да извършва трудова дейност, в резултат на воденото срещу Е. В. К. ДП с номер **/2015г. по описа на ОД на МВР – В., съдебно производство с номер 4954/2020г. по описа на ВРС и ВНОХД с номер ***/2022г. по описа на ВОС, приключили с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на увреждането 21.08.2015г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: На 19.06.2013г. ищецът регистрирал фирма „В. **“ ООД. На 12.12.2014г. ищецът сключил договор със „Св.

Св. К. и Е.“ АД за наем на търговски обект с номер 72, представляващ терен за изграждане на павилиони, където е изградил четири павилиона и започнал да извършва търговска дейност, като предлагал за продажба дрехи, обувки, чанти и шапки. На 21.08.2015 г. била осъществена специализирана полицейска операция, в която участвали множество служители на икономическа полиция, разследващи полицаи, в това число и полицейски служители.

Било образувано ДП с номер ***/2015г. по описа на ОД МВР – В.. В изготвените протоколи за изземване на стоките не се записвали иззетите вещи. Още в същия ден ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. На 09.10.2019г. отново бил привлечен в качеството на обвиняем. В края на 2020г. ВРП е внесла обвинителен акт и били образувано НОХД с номер ***/2020г. по описа на Районен съд – град В.. С присъдата на ВРС ищецът бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Оправдателната присъда била обжалвана с протест на прокуратурата. Окръжен съд – В. е потвърдил оправдателната присъда. При предявяване на вещите в съда се констатирало, че иззетите вещи не са еднакви по брой, като описаните в протоколите за изземване са в размер на 1805 броя, а бройките в съдебното производство били 1711 броя. След влизане в 1 сила на оправдателната присъда ищецът депозирал искане за връщане на иззетите вещи.

Съдът е отказал. Сочи се, че поради изложеното ищецът е претърпял вреди. Излага се, че мястото на увреждането е търговски обекти – павилиони с номера 16, 16А, 17 и 20, находящи се в гр. В., к.к. „Св. Св. К.и Е.“, търговска алея **, както и ОД на МВР.

Незаконосъобразните действия от страна на водещите разследването по ДП при ОД МВР се изразяват в допуснати съществени процесуални нарушения при изземване на веществените доказателства от павилионите, тъй като не са били описани подробно иззетите вещи в протоколите, а изземването е извършено без присъствие на поемни лица. Сочи се, че иззетите вещи не са съхранявани по надлежния ред. Прокурорът не е осъществил постоянен надзор за законосъобразно и своевременно провеждане на досъдебното производство. По реда на чл. 143 ГПК в съдебно заседание уточнява, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял болки, страдание, притеснение, стрес, невъзможност да извършва трудова дейност, тъй като фирмата му от образуване на производството до настоящия момент, не работи. Моли за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата претенция от страна на ответника – П. Р. Б., в който посочва, че искът на ищеца е неоснователен. Оспорва се претенцията за претърпените неимуществени вреди като посочва, че същата не е съобразена с икономическия стандарт в Република България и съдебната практика по аналогични дела.

Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приета справка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, от която се установява, че управител на «Вилием 76» е Е. В. К., както и че той наред с други две лица са съдружници в дружеството с ограничена отговорност.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели – Е. Е.

Г. и Н. Ж. Д.. От разпита на Г. – дъщеря на Е. К. се установява, че баща й се занимавал с дрехи като през 2015 г. го обвинили, което променило целия му живот, въпреки че той бил точен, коректен и сериозен човек. Твърди, че престанал да работи, тъй като нямал с какво да се занимава. Случилото се било точно преди рождения ден на майка й, а тя самата се наложило да се спасява сама /започнала от рано да работи/, тъй като финансите не стигали.

Майка й не била добре, брат й бил малък, а баща й се чувствал ужасно. Твърдял, че целия му живот е съсипан и бил депресиран като не искал да говори с никого, не искал да се вижда с никого, дори с роднини, затворил се в себе си. Поради загубата на работата и липсата на финанси, се принудил да замине с майка й и брат й за Германия, където да работи, а тя останала сама. Баща й коренно се променил и не бил същия човек. Твърди, че постоянно са го викали за разпити, въпреки че тя не следяла много нещата, а с тях се занимавал адвоката на баща й. Заявява, че по време на акцията, при изземването на дрехите от пазара на Дружба, където работел – продавал дрехи, баща й не бил там. Не знае дали са го викали в съда, но знае, че имало дело срещу него. Заявява, че според нея седем години по-късно е приключило делото като се оказало, че баща й бил прав. Баща й заминал за Германия през 2019-2020 г. като взел майка й, брат й и баба й по майчина линия. Не знае дали е посещавал лекари, но може да е ходил на психолог, ако майка й го не накарала.

От показанията на свидетеля Н. Ж. Д., се установява, че е работил заедно с ищеца, тъй като е държал съседен магазин. Не е присъствал на акцията, но Е. му споделил, че са му отнели цялата стока и как е станало. След това бил принуден да прекрати дейността си, което се отразило лошо на него и семейството му. Познавал го като бодър, свеж, коректен, любезен човек, а след това се затворил в себе си, спрял да комуникира с околните. В комплекса се заговорило за случая като едва ли не Е. се оказал престъпник и повече колеги 2 започнали да говорят. Изпаднал в депресия, емоционален срив, не искал да говори по темата. Отбягвал комуникация с колеги и отказвал помощ. В продължение на пет – шест години, нямал възможност да възстанови бизнеса си и му се наложило да емигрира и в момента е в чужбина със съпругата си и едно от децата. Причината за напускането на страната е, че му взели цялата стока и той е нямало как да работи, независимо че е оправдан и стоката не му е върната. Твърди, че не виждал човекът, който бил Е. преди, чисто емоционално и психически. Заявява, че около 2020 – 2021 г. заминал за чужбина. В комплекса, където били магазините им, започнали и свършвали деня си заедно. От 2015 г. до 2020 г. се виждали един път в месеца или са се чували веднъж седмично. Не знае дали Е. е ползвал специализирана медицинска помощ.

От приобщеното НОХД № ****/2020 г. по описа на Районен съд – град В., по което е приобщено и досъдебното производството ДП № ***/2015 г. по описа на ОД на МВР – град В. се установява, че на 02.08.2016 г. Е. В. К. е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, извършено на 21.08.2015 г. по чл. 172б, ал.1 НК и е взета спрямо него мярка за неотклонение «Подписка». С постановление от 02.02.2019 г. отново е повдигнато обвинение на Е. В. К. за извършено престъпление на 21.08.2015 г. по чл. 172б, ал.1 НК и му е взета отново мярка за неотклонение «Подписка». На 24.07.2020 г. е било първоначалното внасяне на обвинителния акт срещу ищеца като производството е прекратено и върнато на Районна прокуратура за отстраняване на пороците, посочени в обвинителния акт. На 15.05.2020 г. досъдебното производство е изпратено с мнение за внасяне в съд като на 14.12.2020 г. е внесен обвинителен акт по ДП № *** по описа на ОД на МВР – В. срещу Е. В. К. като е образувано НОХД № ***/2020 г. по описа на Районен съд – град В.. С присъда от 09.05.2022 г. по НОХД № 4954/2020 г. по описа на Районен съд – град В. Е. В. К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено на 21.08.2015 г. престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК. Срещу постановената оправдателна присъда е постъпил протест от 10.09.2022 г. делото, с искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна такава. Делото е изпратено на Окръжен съд – град В., където е образувано ВНОХД № ****/2022 г., приключило с решение № ****/22.12.2022 г., с което се потвърждава присъдата на Районен съд – град В.. Решението е окончателно и е влязло в сила на 22.12.2022 г.

С оглед гореустановената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:

От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства чрез приобщеното наказателно производство, по безспорен и несъмнен начин се доказва, че е налице незаконно обвинение спрямо Е. В. К., което е завършило с оправдателна присъда, постановена от Районен съд – град В., която е потвърдена от състав на въззивната инстанция, с постановеното решение по ВНОХД № ***/2022 г. по описа на Окръжен съд – град В.. Нормално е да се приеме,че по време на цялото наказателно производство лицето ,незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно,накърнява се социалното му общуване. В този смисъл е решение № 434/25.11.2015г., ГК ,ІV г.о. гр.дело № 2934 по описа за 2015 год на ВКС, четвърто отделение. Решение по гр.д. № 527/2015г. ІV ГО, по гр.д. № 1215/2011г. ІІІ г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 6047/2013г. ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 892/2015г. ІV г.о. на ВКС. В съответствие с трайната практика на ВКС е изводът, че при наличие на обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство за което е прекратено поради несъставомерност /или е постановена оправдателна присъда/, е несъмнено и без да са налице други доказателства, че ищецът търпи неимуществени вреди в рамките на обичайните в подобни случаи негативни преживявания, логично обусловени от провежданото производство, рефлектиращи върху честта и достойнството и обичайния му начин на живот.

В този смисъл е решение по гр.д. № 85/2012г. на ІV г.о. на ВКС.

3

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като взаимодопълващи се, се установява, че ищецът се е променил като се е затворил в себе си и не е бил същият човек. Доказва се, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило и на начина му на живот като същият се е преместил да живее заедно със съпругата си и малкото си дете във Федерална Република Германия, както и че голямата му дъщеря е останала в България, с оглед финансовите им затруднения. Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то ограничава възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно. Не се доказва по реда на пълно и главно доказване, че търговското му дружество е фалирало и не осъществява търговска дейност след датата 21.08.2015 г., както и че ищецът не е полагал трудова дейност. В разглеждания случай, при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът в настоящия състав не следва да взема предвид продължителността на съдебното производство, доколкото с исковата молба не се търси обезщетение за бавно правосъдие, а и по реда на чл. 143 ГПК ясно е уточнено, че се претендират неимуществени вреди за претърпените болки, страдания, притеснения и невъзможност да упражнява трудова дейност, предвид изземването на стоката му. Едва в писмените бележки се посочва като основание за претендираното обезщетение продължителността на производството, което е преклудирано и недопустимо, а и за да се претендира обезщетение за бавно правосъдие следва да е отправено искане за обезщетение първо пред Министерство на правосъдието и едва след това, ако не е доволен от определения размер да предяви претенция пред съда, аргумент от глава 3а от Закона за съдебната власт.