Решение № 65 от 05.11.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Тополовград, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20212320100183 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД – гр.София, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощник Т. Д. К. – юрисконсулт ПРОТИВ П. ТР. ГР. от гр.Т. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за потребителски кредит от 20.04.2018 г., съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума от 2500 лева, със срок на издължаване 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план и падежна дата – всяко 20-то число на месеца. Също така избран е и закупен от кредитополучателя пакет от допълнителни услуги и е сключено между страните споразумение при което длъжникът дължи възнаграждение в определен размер. Твърди се в исковата молба, че ищеца е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, а ответника не е изпълнявал поетите от него задължения, като е направил само две пълни погасителни вноски, последната от които е с дата 22.05.2018 г. и от тогава е преустановил плащането по кредита. С оглед разпоредбата на чл.12.3 от Общите условия, кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с 1 писмено уведомление. Твърди се, че кредита е обявен за предсрочно изискуем от страна на ищеца на 28.08.2019 г., за което длъжника е уведомен, като му е изпратено уведомително писмо с обратна разписка. Тъй като кредитополучателя не е погасявал задължението си съобразно уговореното и е преустановил обслужването на кредита, ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 220/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчена на длъжника по месторабота и последния е подал възражение в законоустановения срок, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, заявителя е уведомен, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В този срок е предявен и настоящия иск.

С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено решение с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД, срещу длъжника П. ТР. ГР. в общ размер на 6862,36 лв./шест хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 36 стотинки/ , включващ главница в размер на 2360,08 лв./две хиляди триста и шестдесет лева и 08 стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 839,46 лв./осемстотин тридесет и девет лева и 46 стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2751,10 лв./две хиляди седемстотин петдесет и един лева и 10 стотинки/, законна лихва в размер н а 487,61 лв./четиристотин осемдесет и седем лева и 61 стотинки/ дължима от 28.08.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до 19.10.2020 г., и лихва за забава в размер на 424,11 лв./четиристотин двадесет и четири лева и 11 стотинки/, дължима от 21.08.2018 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 28.08.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост.

Претендира се главницата да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

Ищецът не изпраща представител в съдебно заседание, но поддържа исковата си молба и представя подробно писмено становище, като претендира да бъде уважен предявеният иск със всички законни последици.

Ответникът не се явява лично в съдебно заседание, но чрез своя представител – пълномощник адв.Х.К. оспорва изцяло исковата претенция с 2 оглед подробно изложените обстоятелства в писмения отговор по чл.131 от ГПК. Твърди се, че исковата претенция е неоснователна и недоказана поради това, че: 1.Кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, т.18 и неможе да се приеме, че заявлението и исковата молба имат характер на уведомления за предсрочната изискуемост;

2.Клаузата с която е договорена възнаградителна лихва в размер на 41,17 % е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва; 3.Договора и споразумението за допълнителни услуги са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП, тъй като клаузите в тях не са индивидуално договорени, а са използвани предварително използвани бланки; 4.Годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, с което е нарушен чл.19, ал.1 от ЗПК; 5.Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги също се твърди че е нищожно, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, невъзможен предмет и липса на основание. Поради което претендира да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно със законовите последици.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между ищеца и ответника на 20.04.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит № 3030773154 с Общи условия, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 2500 лева, със задължението да върне кредита на 24 броя месечни погасителни вноски, с уговорен размер на вноската 154,55 лева, с ГЛП 41,17%, ГПР-49,89%, като общото задължение по кредита възлиза на 3709,20 лева. Избран е и закупен пакет от допълнителни услуги за който е сключено споразумение между страните, съгласно което и съгласно чл.15 от Общите условия по ДПК, кредитополучателя дължи възнаграждение в размер на 3001,20 лева, като е уговорен размер на вноската по закупения пакет 125,05 лева. При което общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 6710,40 лева, с общ размер на месечните вноски 279,60 лева. Уговорена е дата на погасяване 20-ти ден от месеца.

Съгласно приложения към

ДПК погасителен план, кредитополучателя е следвало да върне дължимите главници и лихви на 24 вноски с дата на плащане – на първата 20.06.2018 г. и на последната 3 погасителна вноска 20.05.2020 г. Видно от преводно нареждане от 23.04.2018 г., ищеца е превел на ответника сумата от 2500 лева. Видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметката към ДПК, ответника е погасил две вноски, съответно на 09.05.2018 г. и на 22.05.2018 г., които са били с дата на падеж съответно 20.06.2018 г. и 20.07.2018 г. След което липсват данни по делото да са извършвани плащания от страна на ответника по кредита.

Съгласно т.12.3 от Общите условия на „Профи Кредит България“ към ДПК, представляващи неразделна част от самия ДПК, подписани от кредитора и длъжника, кредитора може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от изброените обстоятелства и едно от тях е когато длъжника просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер. Позовавайки се на тази разпоредба кредиторът е изпратил уведомително писмо, приложено по делото с дата 03.09.2020 г., с което информира длъжника, че съгласно ОУ кредита е обявен за предсрочно изискуем считано от 28.08.2019 г. и приканва последния доброволно да погаси задълженията си. Писмото е изпратено с обратна разписка, която е върната с отбелязване „непотърсена“ на 28.09.2020 г.

На 20.10.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано заповедно производство – ч.гр.д.

№ 220/2020 г. по описа на ТгРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена по месторабота, длъжника е подал възражение и на заявителя е указано на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, че може да предяви иск. В законоустановения срок е предявен настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД, чл.79 ЗЗД.

Същия е съображения: допустим и частично

4 основателен поради следните

От материалите по ч.гр.д. № 220/2020 г. по описа на ТгРС, се установява, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по месторабота, подадено е възражение, при което съдът на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.

Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че предсрочна изискуемост на вземането на ищцовото дружество не е настъпила така, както се твърди в исковата молба.

ВКС е постановил решение по реда на чл.290 от ГПК, по въпроса изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК, вземане произтичащо от договор за заем сключен с финансова институция /каквато е и ищцовото дружество/ в който договор се съдържа уговорка, че целия заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора-финансова институция /решение № 3/17.04.2019 г. по т.дело № 1831/2017 г., Т.К., II Т.О./. Прието е, че страните по договора за заем по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода, да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидени в закона. С оглед на така приетото от Касационния съд, ТгРС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление/уведомително писмо/, но липсват доказателства то да е получено 5 от насрещната страна. Поради това не са настъпили последиците предвидени в ОУ. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.

Същевременно обаче е настъпил крайния падеж на вземанията. Видно от договора за ПК и погасителния план към него, всички погасителни вноски са с настъпил падеж към 20.05.2020 г., т.е. към момента на приключване на съдебното дирене, както и към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.10.2020 г., падежа за всички вноски е настъпил. При тези данни и тъй като вземането което е в предмета на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение намират разясненията дадени в ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната съдебна практика, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В цитираното ТР, ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските станали предсрочно изискуеми са вземания възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията предявена по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Правното основание на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница е сключения договор. В ТР се сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези чийто изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл.422 ал.1 от ГПК, не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание. Следователно след като всички вноски по 6 процесния договор са падежирали преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът дължи връщане на заетата сума.