Определение № 1095 от 15.10.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1095 гр. Русе, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20264500500772 по описа за 2026 година за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 396 вр. чл. 389 от ГПК.

Е. И. Ж. чрез адв. А. Ж. АК Русе обжалва определение № 3495 от 09.09.2026г. по гр.дело № 6404/2026г. по описа на Районен съд - Русе, с което е оставено без уважение искането й за допускане на обезпечение на предявения от нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- Ямбол чрез спиране на всички действия от страна на ответника по събиране на сумата от 5369,93 евро по фактура № 11332270/23.07.2026 г., както и забрана за спиране на водоподаването в имота в ******* /партида № 400146/ за това задължение до влизане на решението в сила. Поддържа, че определението е неправилно, необосновано, постановено при съществено противоречие на съдопроизводствените правила и в пълно противоречие с константната съдебна практика. Заявява, че в случая у ищцата е налице интерес да оспорва вземането на ответника по процесната фактура чрез предявяване на ОУИ и съответно той да бъде обезпечен. Оспорва формираните от съда изводи в обратен смисъл. Твърди противоречивост в мотивите му. Поддържа, че представените доказателства категорично установяват вероятната основателност на иска. Претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което молбата й за обезпечение на иска бъде уважена като изразява готовност за внасяне на гаранция в определен от съда размер.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен 1 срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от страна, имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване.

Производството по гр. д. № 6404/2026 г. на Районен съд Русе е образувано по предявен от Е. И. Ж. чрез адв. А. Ж. АК Русе против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- Ямбол отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 5369,93 евро, начислена по фактура № 11332270/23.07.2026 г. за отчетена вода по партида № 400146.

С исковата молба ищецът е поискал от районния съд да се допусне обезпечение, като е посочил обезпечителна мярка – спиране на всички действия от страна на ответника по събиране на сумата от 5369,93 евро по фактура № 11332270/23.07.2026 г., както и забрана за спиране на водоподаването в имота в ******* /партида № 400146/ за това задължение до влизане на решението в сила. Районният съд е счел, че искът е допустим, но не е подкрепен с достатъчно писмени доказателства, сочещи на вероятна основателност на претенцията. Изложил е още съображения, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Посочено е, че законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК). В конкретния случай обаче е приел, че ищцата не е обосновала интерес от обезпечителна нужда по отношение на поисканата мярка „забрана за спиране на водоподаването“. По отношение на втората мярка са изложени съображения, че в случая липсва образувано изп. дело против ищцата, поради което и това искане е прието за неснователно.

Жалбата е неоснователна.

При отчитане на вида на предявения иск, поисканата от ищцата обезпечителна мярка „забрана за спиране на водоподаването“ принципно е от естество да осуети осъществяване на неоснователно претендираното право. В конкретния случай обаче не се установява реална опасност от спиране на водоподаването в имота й и в този смисъл липсва и обезпечителна нужда. Нито се твърди, нито се установява от приложените писмени доказателства ответното ВиК дружество да е отправило предупреждение, покана или да предприело каквато и да било процедура за спиране на водата. Във водената между страните кореспонденция по повод настъпилата авария в имота на ищцата се съдържа единствено предложение за сключване на споразумение за разсрочено плащане предвид високата стойност на сметката. Т. е. предвид характера на предявения иск – отрицателен установителен и ангажираните до момента 2 доказателства, правилно е оставено без уважение искането за нейното налагане. Само за пълнота следва да се посочи, че при настъпване на нови обсотятелства, които биха обусловили необходимост от налагане на подобна обезпечителна мярка, ищцата разполага с възможността отново да сезира съда, пред който делото е висящо, за да поиска неговото обезпечаване.

Що се отнася до втората поискана мярка „спиране на всички действия от страна на ВиК Ямбол по събиране на сумата“ следва да се отбележи следното: Така формулирана тази мярка може да обхване твърде различни действия: подаване на иск, образуване на заповедно производство, на изп. дело, извънсъдебни покани, прихващане и пр. Тя е недостатъчно конкретна, може фактически да блокира правото на кредитора на съдебна защита и трудно се привежда в изпълнение като процесуална мярка. Правилно районният съд е посочил, че ако вече има започнало принудително изпълнение по спорното вземане, подходящата мярка в случая би била „спиране на изпълнението“ относно оспореното вземане. Такова обаче в случая не се твърди да е образувано. Съдът не може по същество чрез обезпечението да отнеме предварително възможността на кредитора да отправя покани, да предяви иск, да използва предвидените от закона способи за защита. Една такава мярка би излязла извън обезпечителната функция и би се превърнала в предварително ограничаване на правото на защита на насрещната страна.

В обобщение, обжалваното определение се явява правилно законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3495 от 09.09.2026г. по гр.дело № 6404/2026г. по описа на Районен съд - Русе, с което е оставено без уважение искането на ищцата Е.

И. Ж. за допускане на обезпечение на предявения от нея отрицателене установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- Ямбол чрез спиране на всички действия от страна на ответника по събиране на сумата от 5369,93 евро по фактура № 11332270/23.07.2026 г., както и забрана за спиране на водоподаването в имота в ******* /партида № 400146/ за това задължение до влизане на решението в сила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4