Решение № 3403 от 06.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3403 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110110413 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с предявени от Т. Л. Т. , Д. С. С., К. Б. А., Л. А. К., С. И. Х., Й. Т. Т., Б. Л. Т. и А. Д. Б. искове срещу Столична община за признаване на установено, че ищците са собственици на основание давностно владение в периода от 28.07.2000 г. до 22.12.2021 г. на следните недвижими имоти – имот с идентификатор ***, представляващ втори надпартерен етаж, находящ се в гр. София, ***, ет. 2, с площ от 92.7 кв. м., имот с идентификатор ***, представляващ трети надпартерен етаж, находящ се в гр. София, ***, ет. 3, с площ от 92.7 кв. м. и имот с идентификатор ***, представляващ тавански етаж, находящ се в гр. София, ***, ет. 4, с площ от 92.7 кв. м. при следните квоти от всеки един от недвижимите имоти, както следва: Т. Л. Т. – 1/12 ид. част, Д. С. С. – 2/12 ид. част, К. Б. А. – 2/12 ид. част, Л. А. К. – 1/12 ид. част, С. И. Х. – 1/12 ид. част, Й. Т. Т. – 2/12 ид. част, Б. Л. Т. – 1/12 ид. част и А. Д. Б. – 2/12 ид. част.

Ищците твърдят, че са съсобственици на следните недвижими имоти ***, *** и ***, придобити по реституция и по давностно владение като наследници на Василка Динчева Факирова, при следните квоти - Т.

Л. Т. – 1/12 ид. част, Д. С. С. – 2/12 ид. част, К. Б. А. – 2/12 ид. част, Л. А. К. – 1/12 ид. част, С. И. Х. – 1/12 ид. част, Й. Т. Т. – 2/12 ид. част, Б. Л. Т. – 1/12 ид. част и А. Д. Б. – 2/12 ид. част. С решение от 28.07.2000 г. по гр. д. № 2136/1998 г. на СГС е отхвърлен ревандикационен иск на ищците срещу Столична община, като мотивът за отхвърляне на иска бил, че ищците не доказали последната изискуема предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ – че наследодателката им не е обезщетена с друг равностоен недвижим имот.

Ищците твърдят, че са във фактическо, постоянно и необезпокоявано владение на процесните недвижими имоти, считано от датата на постановяване на решението на СГС до 1 настоящия момент. Оспорват ответникът да има право на собственост върху процесните недвижими имоти. Оспорват Актът за общински собственост и молят съдът да осъществи косвен съдебен контрол по издадения Акт за общинска собственост. Ищците твърдят, че след влизане в сила на ЗВСОНИ имотите са загубили характеристиките си на имоти частна общинска собственост, поради което за ищците не се прилагат ограниченията на чл. 86 ЗС.

Твърдят, че с решението на СГС имотите не стават частна общинска собственост, а с решението единствено е отречено правото на собственост на ищците на основание реституция по ЗВСОНИ. Намерението за своене на процесните имоти у ищците, започнали от влизане в сила на решението на СГС. Ищците многократно демонстрирали намерение за своене на имотите спрямо ответника. Молят за уважаване на предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Столична община. Оспорва активната легитимация на ищците, тъй като нямало данни за наследниците по права линия на Василка Факирова. Оспорва, че Столична община не е собственик на имотите, както и, че Актът за общинска собственост е незаконосъобразен и невалиден. Намира, че с решението на СГС недвусмислено е признато правото на собственост на ответника върху процесните недвижими имоти. Относно твърденията за придобивна давност се позовава на чл. 86 ЗС.

Счита, че собствеността на имотите не е излизала от патримониума на държавата/общината, поради което нямало как ищците да придобият собственост на основание придобивна давност. Намира искът за недопустим, евентуално за неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът намира следното:

От представено по делото удостоверение за наследници на Василка Динчева Факирова се установява, че ищците са нейни наследници.

Представен е по делото крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупкопродажба 16.02.1906 г., с който Тодор Факиров е закупил три паянтови здания с двор, находящи се на ул. „Кн. Мария Луиза“ с пространство 424 кв. м., при съседи – Мл.

Маринков, х. Михаил Костенцев, Илия Вълчев и горната улица.

Представени са по делото нотариален акт за прехвърляне на наследство, том X, № 2, регистър 1946, дело № 1721 от 1931 г., нотариален акт за прехвърляне на наследство № 95, том Х, регистър 2041, дело 18031/1931 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 121, том XII, рег. № 2462, дело 2260/1932 г., с които наследниците на Тодор Факиров – Петър Христов Факиров, Стойко Хр. Факиров, Парашкева Хр. Факирова, Пена Хр.

Факирова, Цона Хр. Факирова, Цочо Хр. Факиров, Христо С. М., Радой С.

М., Минко Иванов Раевски, Г. М. Р., Бона Минкова Раевска, Елка Минкова Раевска, Иванчо Вачев, Марийка Вачева и Цочо Вачев са продали наследството си получено от Тодор Факиров на Василка Динчева Факирова.

2

С акт за завземане на недвижим имот за държавен от м.09.1949 г. на основание ЗОЕГПНС по преписка № 4280/1948 г. е одържавен с министерско постановление – мецанин, втори етаж над мецанини, единият магазин от сградата, находящ се на Г. Димитров № 55 в София, заедно със съответните ид. части от сградата и от мястото и припадащите се тавански и зимнични помещения, къщата в същия двор свързана с горната с фотоателие и къща в дъното на двора пострадала от бомбардировките.

Със заповед № РД-57-508/17.08.1992 г. на кмета на София е наредено отписването от актовите книги за държавна и общинска собственост и предаването на наследниците на Василка Факирова на следния недвижим имот – магазин и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото и принадлежащите зимнични и тавански помещения в същия двор, къща в същия двор, свързана с горната с фотоателие и партерен етаж от къща в дъното на двора – ***.

С влязло в сила решение от 28.07.2000 г. е отхвърлен предявеният иск от Маргит Тараторова, Димитра Тараторова, К. Александрова, Д. Хаджиставрев, А. Хаджиставрев, Т.

Т., Любен Т. и Й. Т. срещу Столична община иск за признаване на установено между страните, че ищците са собственици на два жилищни етажа над партера и тавански жилищен етаж, със застроена площ от 92,70 кв. м., находящи се в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 55 и за осъждане на ответника да предаде владението върху имотите. В производството ищците са се легитимирали като наследници на лице, от което процесните етажи са били отчуждени по ЗОЕГПНС, като са се позовавали на реституционното действие на ЗВСОНИ.

Представено е по делото и влязло в сила решение по гр. д. № 2714/2008 г. на СГС, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Й. Т. Т. срещу А.инка Андреева Дойнова за предаване на владението върху втори надпартерен етаж, с площ от 92,70 кв. м., находящ се в гр. София, ***. Представен е и протокол за въвод във владение на имота във връзка с постановеното решение по гр. д. № 2714/2008 г. на СГС.

Установява се по делото, че втори, трети и тавански етаж от вътрешната къща в дъното на дворното място, със застроена площ от 92.70 кв. м., находящи се в гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 55 са актувани като общинска собственост с акт № 1196 за частна общинска собственост от 27.03.2009 г.

Свидетелят С. М. излага, че знае къщата във вътрешния двор на бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 55. Счита, че след реституцията тази къща била на семейството на рода Тараторови. Свидетелят живеел в съседна къща. След 2000 г. познавал хора, които живеели в къщата, като те винаги говорили за хазяина Данчо. На покрива бил направен ремонт. Данчо и Митко имали наематели преди 10 години, след това нямало нови наематели. Сметките за имотите се заплащали от Данчо и Митко, като свидетелят твърди, че те проверявали електрическото табло. Свидетелят не бил виждал представители на Столична община в имота.

Свидетелят Д. Божилов /роднина на ищците/ знае за имота на бул. „Княгиня Мария 3

Луиза“ № 55. Доколкото знаел от дядо си вътрешната къща се стопанисвала и владеела от ищците, като Данчо Т. се занимавал с наемателите и сметките. Свидетелят бил ходил в имота. Сочи, че с него се занимавали основно Данчо Т. и Д. С.. Чувал, че в имота се влагат пари, бил правен ремонт на покрива. Не знаел Столична община да имат ключ от имота. За наемателите сочи, че Данчо Т. се занимавал – той взимал парите, плащал сметките и разпределят остатъка към другите съсобственици. Ключ от сградата имал дядото на свидетеля, за който твърди да е участвал в заплащането на режийните и данъците.

От представена справка от Дирекция ОП към отдел ОП Възраждане се установява, че ищците са заплащали дължимите местни данъци и такса битови отпадъци за периода 01.01.2000 г. до 31.12.2021 г. за процесните имоти.

От правна страна съдът намира следното:

Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е държател на същата, а не владелец. Поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца в чл. 69 ЗС.

При вече разрешен между страните със сила на пресъдено нещо спор за установяване на право на собственост, в рамките на последващо дело между тях за същото право, съдът следва да прецени дали е налице тъждество по отношение на въведения предмет на делото, съответно предмета, за който се отнася силата на пресъдено нещо при конкретните индивидуализиращи признаци и на първо място правопроизводящите юридически факти.

Силата на пресъдено нещо не препятства ответниците по-късно отново да предявят иск за установяване на придобито по давност право на собственост, като включат в основанието му факта на обследваното в предходното дело свое владение, но заедно с допълнителния факт на продължаването му до изтичането на десетгодишната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС – виж определение № 103 от 03.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7010/2013 г. на III г. о. на ВКС.

Прекъсването на давността винаги се свързва с действия на носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. Това е така, защото, ищецът не може сам да прекъсне 4 собствената си придобивна давност. Давностният срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото - виж решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. на І г. о. на ВКС и решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на І г. о. на ВКС.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. С влязло в сила решение от 28.07.2000 г. е формирана сила на пресъдено нещо между Маргит Тараторова, Димитра Тараторова, К.

Александрова, Д. Хаджиставрев, А. Хаджиставрев, Т. Т., Любен Т., Й. Т. и техните наследници /по арг. от чл. 298, ал. 2 ГПК/ - от една страна и Столична община – от друга страна, че Маргит Тараторова, Димитра Тараторова, К. Александрова, Д. Хаджиставрев, А.