Решение № 501 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20245300900237 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.124 ал.1 във вр. с чл.464 от ГПК.

Ищецът „ЛЕНО“ АД ЕИК 203217465 гр. София иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците „КУНД ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 204093445 гр. Пловдив и Б. С. М. ЕГН ********** **, че в полза на Б. С. М., в качеството на присъединен взискател и привилегирован кредитор по ИД № 46/2024г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева с рег. № 901, с район на действие Окръжен съд Добрич, не съществува вземане в размер на 50 000лв. към длъжника по изпълнението „Кунд Инвест“ ЕООД по Договор за заем от 01.01.2023г., обезпечен с Договор за особен залог от 01.02.2024г., вписан в ЦРОЗ към АВ на 05.02.2024г.

Едноличен собственик на капитала и управител на „Кунд Инвест“ ЕООД както към 01.01.2023г., така и сега, е Б. С. М.. Кредитор на ответното юридическо лице, снабдил се с изпълнителен лист по т.д. № 139/2016г. на ОС Добрич, издаден на 04.05.2022г. Въз основа на този изпълнителен лист на 23.01.2024г. е образувано ИД № 46/2024г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева с рег. № 901, с район на действие Окръжен съд Добрич, по което ЧСИ Илиева налага запор на вземанията на длъжника. На 24.01.2024г. е наложен запор на 1 банковите сметки на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, по който на 05.02.2024г. по сметка на ЧСИ са преведени 25 494.60лв. На 12.02.2024г. по други наложените запори постъпва сумата от 10 706.05лв.

На 07.02.2024г. по изпълнителното дело е подадена молба вх. № 2400 от 07.02.2024г. от физическото лице Б. С. М. за присъединяване като взискател – заложен кредитор, с декларация по чл.10 ал.3 от ЗОЗ. Твърди, че е кредитор по Договор за заем от 01.01.2023г., сключен с „Кунд Инвест“ ЕООД, който е обезпечен с учреден особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Кунд Инвест“ ЕООД. Залогът е вписан в ЦРОЗ под № 20240201155853 на 01.02.2024г. С молбата за присъединяване се иска приоритет пред вземанията на ищеца към длъжника въз основа вписания особен залог.

Събраната по изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, поради което ЧСИ Диляна Илиева изготвя разпределение на събраните суми и го предявява на 14.03.2024г. С разпределението цялата събрана сума, освен разноските, се разпределят в полза на Б. М. като заложен кредитор, а вземането на ищеца от 23 883.22лв. остава неудовлетворено.

Горните обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца да оспори вземането на Б. М. и неговата привилегия по чл.136 т.1 от ЗЗД като твърди, че М. е привиден кредитор в изпълнителното производство, защото има несъществуващ или погасен към датата на разпределението дълг.

Твърди, че М. няма вписан особен залог преди налагане на запора на 24.01.2023г. и не е пристъпил към изпълнение по ЗОЗ, поради което не е привилегирован кредитор по чл.136 т.1 от ЗЗД.

Учреденият залог се ползва за злоупотреба с права. Длъжникът е узнал за наложените по банковите сметки запори от ЧСИ по изпълнителното дело и няколко дни по – късно неговият едноличен собственик на капитала и управител подава заявление за учредяване на особен залог върху тези вземания за задължение, възникнало преди повече от година. Налице е договаряне сам със себе си по договора за заем, при което липсват реално дадени в заем средства, има фиктивност на вземанията с цел да се учреди залог върху тях, залогът е учреден непосредствено след налагане на запорите в полза на ищеца, поради което са създадени, за да осуетят изпълнението на ищеца и той да може да се удовлетвори като средствата останат във владение на ЕСК и управител на дружеството.

2

Ответникът М. е привиден кредитор по договора за заем и по договора за особен залог. Ответниците са недобросъвестни, защото особеният залог от 01.02.2024г. цели да осуети реализиране на наложения на 25.01.2024г. запор и цели удовлетворяване с предимство и неутрализиране на запора.

При действителност на заемното правоотношение, М. може да се снабди с изпълнителен лист при настъпване на падеж на заема и да образува изпълнително дело срещу длъжника, но при несъществуване на заемно правоотношение М. няма как да се снабди с изпълнителен лист, поради което липсва конкуренция между взискателите.

Учредяването на особен залог е най – бързият начин при узнаване, че банковите сметки на дружеството са запорирани. Към 01.01.2023г. М. и дружеството са свързани лица по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на ТЗ, както и сега.

Няма твърдение и доказателства, че М. е пристъпил към изпълнение по реда на чл.32 ал.2 от ЗОЗ, поради което реализира правата си на заложен кредитор в нарушение на чл.507 ал.2 и ал.3 от ГПК.

Особеният залог е учредено в полза на вземане с падеж в края на 2024г., поради което вземането не е изискуемо. Към датата на налагане на запора и сега М. не е пристъпил към изпълнение по залога, поради което липсва конкуренция между взискателите.

След налагане на запора от ЧСИ дружеството не е имало право да се разпорежда със сметките си. Учредяването на особен залог е такова разпореждане, извършено в нарушение на забраната, поради което е недействително.

Уточнява, че наложеният от ЧСИ на 25.01.2024г. запор проявява действие с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице на 29.01.2024г., а договорът за учредяване на особен залог е сключен след тази дата на 01.02.2024г., поради което обезпечението е учредено след налагане на запора. Залогът се вписва в ЦРОЗ и това вписване има конститутивно и оповестително действие за третите лица като им е противопоставим от датата на вписване. Ето защо вписаният по – късно залог спрямо налагане на запора не може да се противопостави на ищеца като взискател. Право на предпочитателно удовлетворяване на М. би възникнало само ако особеният 3 залог е вписан преди налагане на запора и при условие, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение и е вписал пристъпване към изпълнение. Това потвърждава фиктивността както на договора за заем, така и на договора за учредяване на особен залог, които са само с цел осуетяване на ищеца като взискател да се удовлетвори.

Уточнява и, че по негова жалба е образувано в.гр.д. № 272/2024г. на ОС Добрич, който с Решение № 142 от 27.05.2024г. отменя извършеното от ЧСИ разпределение с мотив, че особеният залог е непротивопоставим на наложения преди това запор, не е създал предпочитателно удовлетворяване и има за цел да осуети наложения запор и постигане на удовлетворение на ищеца.

Заявява, че датата на договора за заем не случайно е 01.01.2023г., тъй като счетоводно 2023г. не е приключила още, ГФО и отчетите за 2023г. се подават до края на септември 2024г., поради което е налице възможност за промяна на счетоводните записи относно заем от 50 000лв.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

От ответниците становище в срок взима само юридическото лице. Не признава исковете като ги намира за неоснователни. Твърди, че в полза на М. съществува привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД по Договора за особен залог.

Той, в качеството си на ЕСК е предоставил заемни средства, срещу което вземането му е обезпечено с особен залог, вписан в ЦРОЗ, с което е създадена привилегия пред други кредитори. Заемните средства са предоставени по реда на чл.134 от ТЗ поради временна необходимост от парични средства.

Ангажира доказателства.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:

Ищецът е взискател на „Кунд Инвест“ ЕООД, съгласно представения Изпълнителен лист № 260047 от 04.05.2022г., издаден по т.д. № 139/2016г. на ОС Добрич, с вземане от 22 258лв. общо, предмет на принудително събиране по изп.д. № 20249010400046 на ЧСИ Диляна Илиева с рег. № 901 КЧСИ, образувано по молба на ищеца от 23.01.2024г., с която е поискал налагане на 4 запор върху всички открити на името на длъжника му банкови сметки.

На 25.01.2024г. ЧСИ Диляна Илиева е изпратила запорно съобщение до Интернешънъл Асет Банк АД за налагане на запор върху банкови сметки на „Кунд Инвест“ ООД, получено на 29.01.2024г. от банката.

Ответниците са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, защото Б.

С. М. е едноличен собственик на капитала от 01.04.2024г. и управител от 19.09.2022г. на „Кунд Инвест“ ЕООД, съгласно данните от АВ – ТР, а до 01.04.2024г. е един от двамата съдружници в дружеството.

На 07.02.2024г. по изпълнителното дело постъпва молба от Б. М., с която уведомява, че върху банковите сметки на „Кунд Инвест“ ООД в негова полза е вписан особен залог в ЦРОЗ с номер на първоначално вписване 20240201155853 и той обхваща всички настоящи и бъдещи вземания, в това число и от откритите банкови сметки в Интернешънъл Асет Банк АД, върху които е наложен запор и е получена сума от 25 494.60лв. Заявява качеството на привилегирован кредитор по удостоверение за вписване в ЦРОЗ и декларация по чл.10 ал.2 от ЗОЗ и иска постъпилата от запора сума да му се разпредели в това му качество.

Според Удостоверение за вписано обстоятелство № 20240205100739 от 05.02.2024г. на АВ, на 05.02.2024г. е вписан Договор за залог на съвкупност от вземания от 01.01.2023г. за сумата от 50 000лв. със заемодател – заложен кредитор Б. С. М. и заемополучател - залогодател „Кунд Инвест“ ООД, с падеж за връщане на заемната сума 31.12.2024г., който договор е с рег. № 827 от 31.01.2024г. по описа на Нотариус Адела Кац. Според вписването, предмет на залога са всички вземания на залогодателя от негови контрагенти, включително по банкови сметки на залогодателя във всички търговски банки, опериращи на територията на страната.

Представена е Декларация по чл.10 ал.3 от ЗОЗ, с нотариална заверка на подписа с рег. № 1019 от 06.02.2024г. на Нотариус Адела Кац, от Б. С. М. за това, че „Кунд Инвест“ ООД има непогасени вземания по Договор за заем в размер на 50 000лв., обезпечени с първи по ред особен залог на всички вземания.

На 29.02.2024г. ЧСИ Диляна Илиева изготвя по изпълнителното дело разпределение, което предявява на взискателите и длъжника на 14.03.2024г.

5

Предмет на разпределение е постъпила от запора по банкови сметки на длъжника в Интернешънъл Асет Банк АД сума от 25 494.60лв. и от запор на вземания по изп.д. № 20229010400283 на сумата от 10 706.05лв., общо 36 200.65лв. От тях в полза на ищеца са разпределени 125.20лв. разноски, в поза на ЧСИ са 158.40лв. такси и 2 576.56лв. такси, а остатъкът от 33 340.49лв. е разпределен изцяло в полза на ответника Б. М. като привилегирован кредитор с особен залог.

Разпределението е обжалвано от ищеца пред ОС Добрич и по образуваното в.гр.д. № 20243200500272 е постановено Решение № 142 от 27.05.2024г., с което разпределението е отменено.

Настоящият съд е сезиран с исковата молба в едномесечния срок по чл.464 от ГПК от датата на разпределението 14.03.2024г., защото тя е подадена чрез куриер на 15.04.2024г., понеделник, който е първият работен ден след 14.04.2024г., падащ се неработен ден неделя.

Ответниците не представят в настоящото исково производство сключения между тях на 01.01.2023г. договор за заем в писмена форма, която е за доказване съществуването на това правоотношение в исковото производство, с оглед размера на посочената в Удостоверението на ЦРОЗ сума от 50 000лв. и нормата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, нито провеждат пълно и главно доказване, че заемната сума от 50 000лв. реално е предадена и получена от заемодателя на заемополучател – толкова, колкото ответникът Б. М. е декларирал пред ЧСИ като невърната, за която вземането му съществува, с декларацията по чл.10 ал.3 от ЗОЗ. Нужно е да се отчете, че нито вписването в ЦРОЗ на АВ, нито декларацията на Б. М. пред ЧСИ по чл.10 ал.3 от ЗОЗ, имат пълна, главна и самостоятелна доказателствена стойност в исковото производство относно съществуването на оспореното от взискателя – ищец заемно правоотношение, което е пряк предмет на настоящото дело и подлежи на доказване от ответниците при тяхна тежест. Вписванията в ЦРОЗ и декларацията по чл.10 ал.3 от ЗОЗ следва да се ценят в съвкупност с останалите доказателства по делото. Доколкото ищецът с предявения иск отрича да съществува заемно правоотношение от 01.01.2023г. между двамата ответници с предмет на заема 50 000лв., и с оглед на този размер чл.164 ал.1 т.3 от ГПК ограничава установяването им само с писмени документи, и като се вземе предвид, че по делото липсват каквито и да било писмени документи, материализиращи 6 диспозитивни волеизявления на двамата ответници за сключване на договор за заем на 01.01.2023г. за 50 000лв., които документи да са с достоверна, противопоставима на ищеца дата, защото я оспорва, се налага извода, че по делото ответниците не доказват възникване на договорно правоотношение по заем нито на 01.01.2023г., нито след тази дата, с предмет сумата от 50 000лв., нито пък доказват, че Б. М. е дал в заем на „Кунд Инвест“ ООД сумата от 50 000лв. нито на 01.01.2023г., нито след това.