Решение № 1528 от 30.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Пловдив, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330205625 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 31/2022 от 13.09.2022г. на Началник РУ Хисар, с което на Ц. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за извършено административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.

Жалбоподателят Ц. И. Б. обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно постановено. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения представител адв.П. прави същото искане, като поддържа изложените в жалбата възражения.

Въззиваемата страна – РУ „Полиция“ - Хисар, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В молба-становище пледира съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното НП. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на 1 обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Ц. И. Б. за това, че на 06.07.2022г. около 22:55 часа в централния парк на с.Житница, обл.Пловдив като родител на детето Ц.Ц.Б., ЕГН ********** от ** не го е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител след 22:00 часа на обществено място. Актът е написан във връзка с докладна записка № 273р-7353/07.07.2022г.

С което виновно е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № НП-31/22 /бланков № 246606/ от 16.08.2022г., съставен от И. С. Б. – ИДПС при РУХисаря, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя И. С. Б., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

Съдът намира, че гореизложените факти са безспорно установени и изпълват състава на нарушението, за което е ангажираната отговорността на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗДет задължава родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст.

Съгласно ал.4 на чл.8 от ЗЗДет, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18годишна възраст. Неизпълнението на цитираните разпоредби се санкционира на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет, съгласно който родител, настойник, 2 попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че използването на съюза "или" е проява на законодателна непрецизност, тъй като задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето не се намират в отношения на алтернативност, респективно евентуалност.

Разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет включва в условията на кумулативност както неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.3, така и неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.4 от ЗЗДет. При изпълнение на едно от задълженията по чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗДет не е налице нарушение. Иначе казано - един родител винаги би бил в неизпълнение на двете разпоредби, ако детето е само навън, след нормативно установения час и няма как да бъде допуснато нарушение само по един от текстовете. Ако детето е с придружител, то няма да има нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на чл.8, ал.4 от ЗЗДет. На практика няма как да има допускане единствено нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗДет, тъй като родителят няма да е изпълнил и двете условия. Очевидно, законодателната воля е била да бъде санкциониран родител, който не е осигурил придружител за детето си, независимо дали това ще е самият той, или посочено от него друго пълнолетно лице. За да се приеме, че два състава на нарушение са алтернативни, то двата състава следва да могат да бъдат прилагани самостоятелно. Както бе посочено, това е невъзможно в конкретната хипотеза, поради което правилно в НП са посочени и двете алинеи от чл.8 от Закона за закрила на детето. По тези съображения съдът намира, че извършеното нарушение е правилно квалифицирано от правна страна, а изложеното в тази връзка от страна на жалбоподателя възражение е неоснователно.

Деянието се изразява в бездействие на родителя, което е в нарушение на установения правов ред и е общественоопасно, само ако не са изпълнени едновременно и двете изисквания по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Такъв е и разглеждания случай, тъй като на процесните дата и час непълнолетното към 3 датата на нарушението дете Ц.Ц.Б., ЕГН **********, навършило четиринадесет години, но ненавършило осемнадесетгодишна възраст се е намирало на обществено място след 22:00 часа без неговия родител – жалбоподателя Ц. Б. или осигурено от последния пълнолетен дееспособен придружител. Наличието на тези обстоятелства кумулативно с категоричност се установява от съда и именно те са основание за възникване административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за това, че не е доказано Ц. Б. да е годен субект на вмененото му административно нарушение и че към датата на деянието точно той е трябвало да полага грижа за непълнолетното си дете. Нормативната уредба на отношенията между родители и деца се съдържа в глава девета от Семейния кодекс /СК/. Като носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца чл.122, ал.1 от СК посочва всеки родител, какъвто в случая е жалбоподателят по отношение на ненавършилото пълноление дете Ц.Ц.Б.. В това си качество именно жалбоподателят се явява адресат на уредените в чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет родителски задължения. От своя страна разпоредбата на чл.125, ал.3 от СК постановява, че родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Независимо дали са в брак, родителите имат равни права и задължения, които упражняват в пълен обем във всеки един момент, доколкото не са лишени или ограничени при упражняване на родителските права. Липсата на настъпили факти по ограничаване или лишаване от родителски права ангажира административнонаказателната отговорност на всеки от родителите на самостоятелно основание. В разглеждания казус не се установиха такива обстоятелства по отношение на санкционираното лице, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неизпълнението на установеното от закона задължение е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното нарушение, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗДет, като е наложил наказание в предвидения минимален размер от 300 4 лева. В случая жалбоподателят е извършил едно съставомерно деяние, осъществено чрез бездействие, поради което законосъобразно му е наложено и едно административно наказание. В този смисъл възражението за издадено наказателното постановление в нарушение на чл.18 от ЗАНН, съдът приема за неоснователно.

Обстоятелствата по извършеното нарушение не водят до извода за маловажност по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. В случая обществената опасност на деянието се цени като завишена предвид ситуацията, в която е установен непълнолетният син на жалбоподателя. По делото не се установяват уважителни причини за присъствието му в този час без присъствието на родител или придружител, и то в един значителен период от време след законовопосочения час. От значение е и обстоятелството, че детето е било установено от полицеските служители наред с други пет непълнолетни деца след подаване на сигнал за нередности в двора на училището на село Житница, където преди това са били децата. Това формира извод за липса на предпоставки съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност.

При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове. В тази връзка неоснователно е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещо процедурата по съставяне на АУАН, доколкото от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че жалбоподателя е бил призован да се яви в районното управление и след като същият не се е явил, бил съставен акта.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 31/2022 от 13.09.2022г. на Началник РУ Хисар, с което на Ц. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за извършено административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и 5 законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 31/2022 от

13.09.2022г. на Началник РУ Хисар, с което на Ц. И. Б., ЕГН **********, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е наложена „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за извършено административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6