Решение № 2122 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2122 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20211100114663 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] В искова молба от 07.12.2021 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че на 07.08.2008 г. е сключила с ответниците И., Г. и Х. А.и договор за кредит. По този договор Ю. е била заемодател, а ответниците са били заемополучатели.

Уговореният размер на кредита е бил равностойността на 67 000,00 евро в шв. франкове. С допълнителни споразумения страните са предоговаряли начина на изплащане на кредита, размера му, както и преминаването към главницата на възнаградителна лихва, която е била с настъпил падеж, но незаплатена.

[2] Към 07.12.2021 г. ответниците не са били заплатили 48 вноски, като общото задължение на длъжниците е за 170 432,68 шв. франка. Ю. моли съда да осъди ответниците да му заплатят 32 259,22 шв. франка, част от цялото задължение за 170 432,68 шв. франка. Търсената сума се състои от:

- 6 598,77 шв. франка главница от 29.05.2017 г. до 05.12.2021 г.;

- 24 252,25 шв. франка възнаградителна лихва от 02.01.2019 г. до 1

05.12.2021 г.;

- 2 305,68 шв. франка наказателна лихва от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г.;

- 102,52 шв. франка застраховки от 05.07.2019 г. до 05.12.2021 г.

(исковата молба, л. 2-10).

2. По писмения отговор на ответника

[3] Ответниците оспорват предявения иск. Те заявяват, че:

1. не дължат 5 902,62 шв. франка от главницата, която всъщност е била възнаградителна лихва, която е била падежирана, но не заплатена, и е преминала към главницата;

2. за 5 902,62 шв. франка от главницата, които са били възнаградителна лихва, но впоследствие са били включени в главницата, правото на иск е погасено по давност, понеже давността за тях е била три години;

3. Ю. едностранно е увеличавала възнаградителната лихва, а клаузите за това в допълнителните споразумения са нищожни и банката дължи на ответниците връщане на 2 083,91 шв. франка, за които ответниците правят и възражение за прихващане с евентуално дължимото от тях по предявения иск;

4. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 24.04.2018 г. и на 26.06.2018 г. и затова не се дължат възнаградителни и наказателни лихви за вноски, чиито падеж е настъпвал след 02.01.2019 г.;

5. банката не е сключвала договори за застраховка, не е заплащала застрахователни премии и затова ответниците не дължат застрахователни премии. Затова ответниците молят съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 68-73).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

[4] Не се спори, че на 16.07.2008 г. Ю. и И., Г. и Х. А.и са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот. По него Ю. се е задължил да даде в заем на И., Г. и Х. А.и шв. франкове в равностойността на 67 000,00 евро, които те да изплащат в шв. франкове (чл. 1 от договора, л. 32-37).

2

Липсват доказателства Ю. да е предоставила на И., Г. и Х. А.и цялата информация, която да им позволи да преценят икономическите последици от отпускането и изплащането на кредит в шв. франкове, т. е. рисковете от пременящия се валутен курс на тази валута към други основни валути. Затова съдът приема, че Ю. не го е направила.

[5] Страните са уговорили, че, ако И., Г. и Х. А.и не погасят дори една месечна вноска по кредита, Ю. е могла да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. И., Г. и Х. А.и са се съгласили Ю. да застрахова за тяхна сметка имота, който те са предоставяли на банката като обезпечение на кредита. (чл. 1, чл. 18 и чл. 14, ал. 3 от договора, л. 32-37). Не се спори, че Ю. е предоставила на И., Г. и Х. А.и парите по кредита.

[6] Неколкократно, в периода 2010 г.-2013 г. ответниците са искали от Ю. да им бъде намалена месечната погасителна вноска за една година (молбите, л. 93-108 и л. 111-115). Вследствие на тези молби в периода 08.09.2010 г.-14.01.2014 г. Ю. и ответниците са сключвали допълнителни споразумения, с които месечните погасителни вноски са били намалявани, но и също така към главницата е преминавала възнаградителна лихва, чийто падеж е бил настъпил, но не е била заплатена от ответниците. Тази възнаградителна лихва е била 5 697,82 шв. франка, а върху нея е била начислена 3 676,99 шв. франка или 2 215,01 евро възнаградителна лихва (допълнителните споразумения, л. 39-54; стр. 15 и 18 от заключението на вещото лице С., л. 144-182).

[7] Също така Ю. едностранно е увеличавала размера на възнаградителната лихва. Така Ю. е начислила с 19 606,12 шв. франка повече от първоначално уговореното (или 11 810,70 евро), от които ответниците са заплатили на Ю. 2 083,90 шв. франка от 29.08.2008 г. до 29.08.2010 г. (стр. 20 и стр. 16 заедно с таблиците към тях от заключението на вещото лице С., л.

144-182). За този период съдът определя по своя преценка и въз основа на информацията, налична в интернет[1], усреднен курс на евро към шв. франк 1,5 шв. франка за едно евро. Така се получава, че ответниците са заплатили 1 389,27 евро повече на Ю..

3

[8] Ако кредитът е бил договорен в евро, към 19.03.2018 г. ответниците не са били заплатили на Ю. две вноски – тези с падеж на 02.02.2018 г. и на 02.03.2018 г. (редове 114-115 от колони осем и девет от приложение 3 от заключението на вещото лице С., л. 181). Ако кредитът е бил в евро, от 02.02.2018 г. до 05.12.2021 г. ответниците не са заплатили на Ю. 3 741,02 евро. До 02.02.2018 г. ответниците са издължили вноските си, ако се приеме, че кредитът е бил отпуснат в евро (ред 160 на колона 15 от приложение 3 към заключението на вещото лице С., л. 182). Наказателната лихва върху тази главница от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г. е 1 160,33 евро (това е сборът от сумите в колона 21 от приложение 3 към заключението на вещото лице С. от ред 125 до ред 160 включително, л. 181-182)[2]. Към 07.12.2021 г. цялата предсрочно изискуема главница е била 63 618,87 евро, ако кредитът е бил в евро (стр. 23 от заключението на вещото лице С., л. 166).

[9] На 19.03.2018 г. Ю. е изпратил на ответниците нотариални покани, с които Ю. е обявявала целия кредит за предсрочно изискуем и е поканила ответниците да заплатят в седемдневен срок от получаването на поканата целия дължим остатък от кредита. И. и Г. А.и са получили поканата на 24.04.2018 г., а Х. А. на 06.07.2018 г. (поканите, л. 74-76). Не се спори, че те не са заплатили на Ю. дължимите суми.

[10] От 25.07.2018 г. Ю. е застраховала имота на ответниците, ипотекиран в полза на Ю. за обезпечаване на кредита на ответниците от Ю.

(полиците, л. 116-123). Ю. е заплатила 102,52 шв. франка застрахователни премии от 05.07.2019 г. до 23.06.2021 г. (колона 6 от таблица 3 от заключението на вещото лице С., л. 152). За този период съдът определя по своя преценка и въз основа на информацията, налична в интернет[3], усреднен курс на евро към шв. франк 1,08 шв. франка за едно евро. Така се получава, че Ю. е заплатила 94,93 евро за застраховки на ипотекирания имот.

[11] Ю. е заплатила: 2 505,03 лева държавна такса (л. 11 ); 2 890,53 лева на адвокат (л. 16-17); 300,00 лева за вещо лице (л. 131). Ответниците са били представлявани безплатно от адвокат (л. 84-86), а са заплатили 200,00 лева за 4 вещо лице (л. 129).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

[12] Ю. е предявила иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждането на ответниците да ѝ заплатят солидарно суми по договор за заем.

1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД [13] По договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответниците по който ищецът да е заемодател, а ответниците заемополучатели; 2. ищецът да е предал парите на ответниците; 3. ответниците да не са върнали на ищеца заема.

[14] Съдът установи, че на 16.07.2008 г. Ю. от една страна и от друга страна И., Г. и Х. А.и са сключили договор за кредит. Съдът приема, че договорът е частично недействителен по отношение на клаузата, че кредитът се отпуска в шв. франкове, но се усвоява в евро и се изплаща в шв. франкове.

Съдът приема, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и изплащан в евро.

[15] Съдът приема това поради следното: за да е валидна клауза, според която банка е отпуснала кредит на потребител в шв. франкове, но реално кредитът е бил усвоен в евро, е необходимо наличието на няколко условия. Те са:

1. банката да е предоставила на потребителя цялата информация, която да му позволи да прецени икономическите последици от отпускането и изплащането на кредит в шв. франкове, т. е. рисковете от пременящия се валутен курс на тази валута към други основни валути;

5

2. дали потребителят е имал възможност да влияе на договарянето на такава клауза (решения на ВКС: 67-2019-I Т. О. по т. д. 1392/2018 г.; 3842019-II Т. О. по т. д. 2520/2016 г.; 314-2019-II Т. О. по т. д. 1766/2016 г.; 2942019-II Т. О. по т. д. 1599/2017 г.; 295-2019-II Т. О. по т. д. 3539/2015 г.).

[16] В случая Ю. не е предоставила на ответниците информация относно валутните рискове, които крие ползването на кредит в шв. франка.

Не е налице предпоставка за валидността на клаузата относно отпускането и изплащането на кредита в шв. франкове. Затова съдът приема, че той е бил отпуснат, усвоен и изплатен в евро. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[17] Съдът установи, че ответниците са получили сумата, която Ю. им е предоставила в заем. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.

[18] Съдът установи, че, ако се приеме, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и изплащан в евро ответниците са дължали, но не са заплатили на Ю.:

- 3 741,02 евро главница от 02.02.2018 г. до 05.12.2021 г. (поради изплащането на кредита в шв. франкове ответниците са били изплатили всички вноски до 02.02.2018 г.);

- 1 160,33 евро наказателна лихва от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г. е върху 3 741,02 евро;

- 102,52 шв. франка (94,93 евро) застраховки от 05.07.2019 г. до 05.12.2021 г.

[19] Ответниците не са дължали възнаградителна лихва от 02.01.2019 г. до 05.12.2021 г. Съдът приема това поради следното: р азмерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем следва да се определи в размер само на непогасения остатък от паричната сума, предоставена по договора (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането (т. 2 от ТР на ОСГТК на ВКС 3/27.03.2019 г. по т. д. 3/2017 г.).

6