Решение № 1539 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502200 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Амиго Финанс ЕООД / с предишна фирма „Мого България” / против решение № 1575/06.04.2023г. по гр.д.№ 6422/2021г. на ПдРС, V гр.с., в частта, с която предявеният от жалбоподателя иск за признаване за установено, че въззиваемата Б. С. М. дължи на жалбоподателя сумата от 674,10 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за финансов лизинг от 09.07.2019г., е отхвърлен като неоснователен. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен изводът на РС, че неустойката била прекомерна и противоречала на добрите нрави.

Изложени са подробни доводи в тази насока, като се обосновава защо се счита, че договорената неустойка е в съответствие с основните й функции. Акцентира се на това, че договорът за финансов лизинг е прекратен поради неизпълнението му от въззивамета след изплащане на само пет от общо дължимите 48 лизингови вноски, а също така и на това, че предмет на договора е употребявано МПС и по причина на прекратяване на договора реализирането на този актив значително било затруднено. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на иска за неустойка.

От въззиваемата Б. С. М. не е подаден отговор на въззивната жалба. В о.з. на 08.11.2023г. пълномощникът й адв.С. С. заяви, че изложеното във въззивната жалба абсолютно не отговаря на събраните пред първата инстанция доказателства, че същата е неоснователна, тъй като искът бил за причинени щети по МПС, за които от приетата експертизата се доказало, че не са причинени от въззиваемата, а от последващ ползвател.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 6422/2021г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба от „Мого България”ООД против Б. С. М., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за това да бъде признато за установено в 1 отношенията между страните, че Б. М. дължи на ищеца- жалбоподател в настоящето въззивно производство, следните суми по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0008791 от 09.07.2019г.: сумата от 100,18 лева- падежирали непогасени лизингови вноски за главница за периода 25.12.2019г. – 21.01.2020г.; сумата от 320,32 лева- падежирали непогасени вноски за възнаградителна лихва за периода 25.12.2019г.- 21.01.2020г.; сумата от 0,40 лева- неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за периода 25.12.2019г. – 21.01.2020г.; сумата от 674,10 лева- неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; сумата от 1076,73 лева- разходи за възстановяване на лизинговия актив; сумата от 4500 левананесени щети на лизинговия актив по време на ползването му от лизингополучателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда- 02.12.2020г., до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262634/30.12.2020г., по ч. гр. д. № 16090/2020г. на ПдРС, ХІІІ гр.с.. В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за лизинг на Б. М. бил предоставен за възмездно ползване, с уговорка за последващо придобиване, лек автомобил марка и модел „Ауди А4”, с рег. № *****. За предаването на автомобила бил съставен приемо- предавателен протокол от 09.07.2019г.. Договореният срок на лизинга бил 48 месеца, изтичащ на 25.06.2023г.

Лизингополучателката преустановила плащанията по договора, след последното плащане на 13.11.2019г.. Предвид наличието на виновно неизпълнение лизингодателят развалил едностранно договора за лизинг. М. върнала лизинговия автомобил на 20.01.2020г., за което бил съставен приемо- предавателен протокол. Поради предсрочното прекратяване на договора по вина на лизингополучателката, същата дължала предвидената договорна неустойка.

С подадения отговор на исковата молба всички обективно съединени искове, включително и този по чл.92 от ЗЗД, са оспорени по основание и размер.

Безспорно между страните е, че между тях е сключен горепосоченият договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0008791 от 04.07.2019г. при посочените в исковата молба условия- срок от 48 месеца и месечни лизингови вноски в размер от по 224,70 лева. Безспорно е също така, че договорът е предсрочно прекратен поради неплащане от лизингополучателката на лизинговата вноска с падеж на 25.12.2019г., като това обстоятелство се потвърждава пряко от подписано лично от Б. М. уведомление за прекратяване на договор за лизинг от 15.01.2020г..

Съгласно чл. 15.5 от общите условия на лизингодателя, при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски. По договора са платени само пет от общо 48 лизингови вноски, но съгласно горепосочената клауза, размерът на неустойката не е в зависимост от това от колко лизингови вноски се е лишил лизингодателят. В тази връзка обаче следва да се отчете обстоятелството, че неустойката от 674,10 лева се равнява приблизително на 6,3 % от общия размер на дължимите от лизингополучателя плащания по договора за лизинг и на 12,8 % от стойността на лизинговия автомобил, т.е. тя е несъмнено по ниска от тях, а освен това посочените проценти са съответно шест пъти и половина и повече от три пъти по- ниски от лихвения процент по лизинговия договор, което дава категорично основание да се приеме, че тя няма за цел набавянето на свръхпечалба за лизингодателя или въобще на печалба, противоречаща на добрите нрави. Неустойката, ограничена до размер от три лизингови вноски, не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции по смисъла на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Както се сочи в мотивите към това тълкувателно решение, „Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции“. В конкретния случай неустойката няма друго за цел, освен да стимулира изпълнението от страна на лизингополучателя и да обезщети лизингодателя за ползите, които той би пропуснал при предсрочно прекратяване на договора. Ето защо, решението на ПдРС в обжалваното му част 2 ще следва да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени изцяло направените от него съдебни разноски във въззивното производство в размер от 25 лева за държавна такса и 100 лева- юрк.възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1575/06.04.2023г. по гр.д.№ 6422/2021г. на ПдРС, V гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Амиго Финанс ЕООД / с предишна фирма „Мого България” / иск за признаване за установено, че въззиваемата Б. С.

М. дължи на жалбоподателя сумата от 674,10 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за финансов лизинг от 09.07.2019г., като вместо това ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. С. М. от гр.*****, ЕГН: ********** дължи на „Амиго финанс“ЕООД / с предишна фирма „Мого България”/, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 674,10 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0008791 от 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 02.12.2020г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Б. С. М. от гр.*****, ЕГН: **********, да заплати на „Амиго финанс“ЕООД / с предишна фирма „Мого България”/, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от 25 лева- съдебни разноски за държавна такса, и 100 леваюрк.възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3