Разпореждане № 254 от 26.01.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 254 гр. Разград, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.А Т. като разгледа докладваното от И.А Т. Частно гражданско дело № 20263330100058 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 2013184** за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Р. Т., ЕГН **********, с адрес **********, за заплащане на: главница 322.68 евро по договор за кредит „Бяла карта“ № 111184** от 03.10.2024 г., ведно със законната лихва, начислявана от депозиране на заявлението /12.01.2026 г./, договорна лихва 27.73 евро за периода от 03.10.2024 г. до 23.07.2025 г. , както и мораторна лихва 42.06 евро за периода от 04.10.2024 г. до 12.01.2026 г., както и разноски по делото.

От заявлението и приложените документи към него съдът констатира, че вземането произтича от договор за кредит „Бяла карта“ № 111184** от 03.10.2024 г., сключен между А.

Ф. ООД (с правоприемник А. Ф. АД) и С. Р. Т., прехвърлено от страна на „А. Ф.“ АД по силата на Приложение № 0*/ 24.07.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 30.11.2023 г. в полза „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 2013184**, като се твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство.

Съгласно чл.2, ал.1 от договор за кредит „Бяла карта“, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта с № 111184**, предоставена на С. Р. Т. на 03.10.2024 г. от „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД съгласно Приложение № * към договор за кредит „Бяла карта“ № 111184**.

Договорът е сключен за неопределен срок при фиксиран годишен лихвен процент по заема 50,4 % и ГПР на заема 64,96 %. На основание чл.3, ал.4 „Общото задължение“ на кредитополучателя към всеки един момент от действието на договора включва цялата усвоена и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва.

Разпоредбата на чл.15 от договора задължава кредитополучателя при непогасяване цялото задължение на падеж, в срок до три дни считано от датата на падежа, да предостави в полза на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е над 21 г. и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца; 2.4. да не с заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „А. Ф.“ ООД; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни" и да не е член на домакинството на Кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в срока по чл.15 дължи на кредитодателя неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, уговорена в чл. 20.

Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение.

1

Във връзка със извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави с Разпореждане № **/13.01.2026г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да внесе д.т. в размер на 10,86 евро за разглеждане на заявлението, да предостави информация за извършените с предоставената от картодателя „Бяла карта“ № 111184** трансакции и усвоени от длъжника суми, както и за извършените от него плащания - по дата, размер и за погасяване на какви вземания са послужили, а ако са усвоени суми над договорения кредитен лимит – да се предоставят сключени анекси за същите.

Разпореждането е връчено на заявителя на 21.01.2026г. и в предоставения срок е депозирана Молба вх. № 9**/23.01.2026г., в която заявителят твърди, че е извършено едно плащане в размер на 117,06 лева (59.85 евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението и отнесени към главницата. Съгласно чл. 7, ал. 5 от процесния договор за кредит в случай че кредитополучателят извърши трансакции, надвишаващи разполагаемия кредитен лимит, сумата на трансакцията увеличава кредитния лимит. В процесния случай били извършени трансакции, надвишаващи лимита, което е довело до увеличаването му.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че депозираното заявление и представените към същото доказателства, не удостоверяват идентичност на вземането, не са представени и всички анекси и споразумения, сеързани с процесния кредит – не е удостоверено основанието за претендираната над 600 лв. главница, като заявителят е уведомен за констатираните несъответствия и предприетите действия не отстраняват неяснотите, касаещи вземането.

Претендирана е главница в левова равностойност 631,11 лева, при извършени плащания, отнесени към главницата в размер на 117,06 лева и предоставен лимит от 600 лв.

Отделно, при анализ на представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Основание за този извод е, че съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. А имайки предвид дефиницията, съдържаща се в чл.3, ал.4 за „Общо задължение“ по договор за кредит „Бяла карта“ № 111184**, предвидените в същия неустойки, такси и комисионни не са част от „общото задължение“ по кредита, а съобразявайки ГЛП по заема в размер на 50,4 % , то посоченият ГПР на заема от 64,96 % не отразява действително формирания, с което да е нарушена разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК.

Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно заемната сума, уговорена между страните, извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата. Тези данни не са предоставени от заявителя, въпреки дадените указания в тази насока.

Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото 2 отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 2036709**, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. П. Д.” № **, офис сграда Л., ет.

*, офис *, ЕИК 2036709**, представлявано от изпълнителен директор З. С. Б. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу С. Р. Т., ЕГН **********, с адрес **********, за заплащане на: главница 322.68 евро по договор за кредит „Бяла карта“ № 111184** от 03.10.2024 г., ведно със законната лихва, начислявана от депозиране на заявлението /12.01.2026 г./, договорна лихва 27.73 евро за периода от 03.10.2024 г. до 23.07.2025 г. , както и мораторна лихва 42.06 евро за периода от 04.10.2024 г. до 12.01.2026 г., в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3