Определение № 1069 от 30.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 29.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601362 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от защитника на л.св. В. И. Д. срещу определение от 14.10.2024 година на СГС, постановено по ЧНД № 5116/2024 година, с което е отказано условното предсрочно освобождаване на Д. от остатъка от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД 881/2012 година на Специализиран наказателен съд.

В жалбата се сочи, че съдът не бил обсъдил поотделно събраните и приложените по делото доказателства, а декларативно ги е посочил, поради което актът е постановен в нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изводът на съда, че лишеният от свобода не е дал категорични, убедителни доказателства за поправянето си и е приел, че корекционният процес не е завършил. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на доводите, че е налице и втората предпоставка, за да бъде осъденият Д. предсрочно условно освободен от изтърпяване на наказанието по НОХД 881/2012 година, изведени от доклада на ИСДВР, но в същото време се оспорва становището му, че корекционният процес следва да продължава по отношение на дефицитни зони и че следва да се работи в посока на поощряване с предвидените в ЗИНЗС награди за добро поведение на осъдения и замяна на режима от Строг 1 на Общ, като необективно. В подкрепа на този извод било и обстоятелството, че в документа за препланиране на присъдата е заложен срок за работа с осъдения по повод на дефицитните цони една година – т. е – срок, който е подълъг от оставащото за изтърпяване наказание. Поддържа се, че позицията на началника на затвора, с която се противопоставя на условното предсрочно освобождаване, е декларативна и не е обоснована с конкретни факти, че осъденият не е доказал целената положителна промяна.

Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на условното предсрочно освобождаване на л/с Д..

СГП и Началникът на СЦЗ не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъдения Д..

Видно от материалите по делото л/с е започнал да изтърпява на 30.05.2023 година наказание от 3 (три) години лишаване от свобода, определено с влязла в сила на 25.09.2014 година присъда по НОХД № 881/2012 година на Специализирания наказателен съд, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и чието изпълнение е било преведено на основание чл. 68, ал. 1 НК с влязла в сила присъда по ВНОХД 2363/2020 година на СГС. След изтърпяването на първата присъда л/с Д. следва да започне изтърпяването на присъдата ВНОХД 2363/2020 година.

Несъмнено по отношение на Д. е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - да е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, доколкото видно от справката от пенитенциарното заведение към 14.10.2024 година той е изтърпял фактически 1 (една) година, 10 (месеца) 2 месеца и 12 (дванадесет) дни с включен в тях предварителен арест с продължителност 5 (пет) месеца и 28 (двадесет и осем) дни. Решаващият съд е проучил с нужното внимание представеното от затворническата администрация досие на лишения от свобода Д. и приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата и ги е оценил съобразно тяхното действително съдържание. Обстоятелството, че съдът не е цитирал конкретни пасажи от тези документи, а е обобщил изводите си въз основа на тях, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. СГС с основание е констатирал, че при осъдения, независимо от започналата промяна, продължават да съществуват дефицитни зони по отношение на правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици, умения за мислене, които се запазват. Не е реализирана по отношение на осъдения прогресивната система – няма замяна на режима от строг на общ, а по повод на актуалното психично и емоционално състояние е отбелязано, че л/с Д. вижда много възможности в дадени ситуации, но не дефинира ясно стъпките си, които са ориентирани по-скоро към краткосрочни цели, въпреки че е преминал през корекционната програма за въздействия, умения и за мислене. С тези съображения контролираната инстанция е възприела отрицателното становище на затворническата администрация по отношение на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Към доводите на СГС, с които е постановен отказ да бъде приложен институтът на чл. 70 НК и които настоящият състав споделя, следва да се добави и това, че въпреки че корекционната работа с осъдения е провеждана в продължение приблизително на година и четири месеца, не се установява чувствително снижаване на риска от рецидив, който продължава да бъде в среден размер. Освен това за целия този престой в СЦЗ, макар да не е наказван за нарушения на реда, л/с е стимулиран с награда еднократно, поради което и САС преценява, че не е налице втората изискуема от закона предпоставка – осъденият да е дал доказателства относно своето поправяне. Под „поправяне“ законът има предвид не само да са налице положителни тенденции в корекционният процес на лишения от свобода, а той окончателно да е завършен и наложеното наказание да е постигнало целите на специалната превенция. В този смисъл, неоснователно е твърдението на жалбоподателя – защитник, че препланирането на присъдата, включително и стимулирането на 3 осъдения със смекчаване на режима на изтърпяване на наложеното наказание е практически неизпълнимо в срока от една година, тъй като не държи сметка за това, че дори осъденият Д. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяването на наказанието по НОХД 881/2012 година, то той няма да бъде от освободен от СЦЗ, тъй като ще започне да изтърпява присъдата по ВНОХД 2363/2020 година на СГС.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2024 година, постановено по ЧНД № 5116/2024 година по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4