Решение № 2907 от 14.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2907 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100500799 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е подадена от ответниците в първоинстанционното производство Д. К. Н., ЕГН **********, Г. К. К., ЕГН **********, Е. Г. К., ЕГН **********, и С. Г. К. , ЕГН ********** /починал в хода на производството/, въззивна жалба срещу Решение №47355/21.02.2019г., постановено по гр.д. №90540/2017г. по описа на СРС, 125-ти състав, с което е признато за установено по отношение на тях, че „Давекс“ ЕАД, ЕИК 122089440, е собственик въз основа на апорт в капитала му, вписан в Служба по вписванията при СРС в т. II, № 108, вх.рег. №1765/10.02.2000г. на имот, с площ от 391 кв.м., с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи на имота: от три страни имот с идентификатор ***, собственост на дружеството, находящ се на бул. „Проф. ********* /с предишно наименование ул. „*********/, Столична община, град София, район „Слатина“, който имот с идентификатор *** по КККР съставлява имот стар пл. №14, кв.2, местност „Подстанция Изток“ и се намира в рамките на УПИ I, кв.11, и който имот е повдигнат в черно и означен с цифри 14-15-16-17-14 по комбинирана скица на вещото лице Р.П., приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение.

В жалбата се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и събраните по делото 1 доказателства, както и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл.17, ал.2 от ГПК, като се обосновава недопустимост на упражнения от първоинстанционния съд косвен съдебен контрол за незаконосъобразност на Решение от 16.06.1993г. по а.х. №152/1993г. по описа на СГС, III-б отд, с което е отменен отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот с пл.

№14, кв.2, местност „Подстанция Изток“, ул. „Момина чешма“, В тази връзка се сочи, че постановеният съдебен акт е задължителен за страните по делото, за държавата и нейните органи, поради което е недопустимо повторното разглеждане на въпроса относно наличието на предпоставките за реституция по отношение на спорния имот с идентификатор *** по КККР.

Застъпва се становище, че извършеният апорт на реституирания имот в капитала на ищцовото дружество е незаконосъобразен и непротивопоставим на жалбоподателите, като се поддържа, че реституцията се ползва с приоритет пред приватизацията. Излагат се доводи и относно твърдението на ищеца, поддържано при условията на евентуалност, за придобиване на имота на основание давност, като се твърди, че същият не е владял имота спокойно и необезпокоявано, манифестирайки своето намерение за своене пред жалбоподателите. Посочва се, че нанасянето на имота в кадастъра представлява акт на управление от страна на собствениците, довел до иницииране на съдебно производство между страните по настоящото дело и прекъсване на придобивната давност. Поддържа се, че в настоящия случай намира приложение създадената с пар.1 ПЗР ЗОСОИ, т.3 разпоредба на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ, съгласно която изтеклата придобивна давност за реституираните имоти не се зачита и започва да тече нова, считано от датата на нейното приемане. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов, с който предявеният иск да бъде отхвърлен на сочените от ищеца основания.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Давекс“ ЕАД, с който се оспорва същата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се отправя молба за неговото потвърждаване.

Въз основа на подадената въззивна жалба и отговор на въззивната жалба е постановено Решение №260608/16.10.2020г. по в.гр.д. №7103/2019г. по описа на СГС, III-В въззивен състав, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт. В него е прието, че Решение от 16.06.1993г. по а.х. №152/1993г. по описа на СГС, III-б отд. не обвързва със сила на пресъдено нещо ищеца по настоящото дело, който не е участвал като страна в производството по отмяна на отчуждаването, поради което няма пречка върху същото да бъде извършен косвен съдебен контрол на основание чл.17, ал.2 от ГПК. В съответствие с даденото разрешение е прието е, че в случая не са били налице материалните предпоставки за възстановяване на правото на собственост върху процесния имот на праводателя на жалбоподателите, поради което е направено заключение, че правото на собственост на ищеца е доказано на въведеното главно придобивно основание, а именно- приватизационна сделка и апортна вноска в неговия 2 капитал, като поддържаното при условията на евентуалност основание придобивна давност не е разгледано.

С Определение №193/10.05.2021г. по гр.д. №1287/2021г. по описа на ВКС е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение по въпроса относно допустимостта на упражнения от предходните инстанции косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

С Решение №60109/17.01.2022г. по гр.д. №1287/2021г. по описа на ВКС е прието, че след влизане в сила на чл.177, ал.1, изр.2 от АПК Тълкувателно решение №6/10.05.2006г. по т. гр. д. №6/2005 г. на ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването, постановени в производство по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Посочено е, че решението се отнася както за държавата, тъй като тя е участвала в административното производство чрез своите органи, така и за субектите, които черпят права от нея. Разяснено е, че косвен съдебен контрол за материална законосъобразност върху решение за отмяна на отчуждаването по искане на правоприемник на държавата /общината/ е допустим само ако правоприемството е настъпило преди иницииране на производството по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С оглед на даденото разрешение обжалваното въззивно решение е отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг състав с указания за извършване на действие по събиране на доказателства относно момента на иницииране на реституционното производство, влизането в сила на постановеното по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС решение, съответно възстановяването на изплатеното за извършеното отчуждаване парично обезщетение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Протокол №6 от 03.02.1961г. на СПИНМ се установява взимане на решение за одобряване на проект за нова регулация на м. „Подстанция Изток“ и отреждане на парцел I, кв.2 за нуждите на ДТП„Печатни произведения-търговска база“, което е одобрено със Заповед №112/21.02.1961г. на председателя на ИК на СГНС.

Видно от приложено по делото писмо на Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, за строежа е одобрен генерален план за „Складова база на ДТП „Печатни произведения“ - търговска база София, съобразно проект, представен от Министерство на просветата и културата, по решение от 1961г.

Представен е Позволителен билет №230/30.03.1964г. за построяване на склад за печатни произведения.

Със Заповед №486/01.07.1971г. е одобрено разширение на терена на парцел I- ДТП- „Печатни произведения-търговска база“.

3

Въз основа на Заповед №486/1971г. на ИС на СГНС по рег. пр.

№222/72г. притежаваният от Г. А. К. въз основа на Решение от 22.12.1969г. на Софийски народен съд за обявяване за окончателен на Предварителен договор за покупко-продажба от 20.05.1956г. имот с пл. №14, кв.2, м. „Подстанция Изток“ е одържавен и предаден по регулация на ДТП „Печатни произведения“.

Видно от приложеното платежно нареждане, за уреждане на сметките по отчуждаването ДФ „Книгоразпространение“ е заплатило на Г. А. К. сума в размер на 1 778 лева.

Съставен е Акт за държавна собственост /„АДС“/ №2592 от 25.03.1974г. за одържавения от Г. А. К. имот с пл. №14, кв.2, м. „Подстанция Изток“, с площ от 390 кв.м., находящ се на ул. „Момина чешма“, в който е отбелязано, че същият е отстъпен за ползване на ДФ „Книгоразпространение“.

Видно от представения по делото Позволителен билет №78/03.03.1975г. по границите на парцел I- ДТП- „Печатни произведения-търговска база“ е построена ограда.

С АДС №13387/02.10.1987г. е актуван като държавен недвижим имот, съставляващ производствено-административна сграда с площ от 46 000 кв. м., застроени- 3 000 кв.м., предоставена за оперативно управление на ДП„Складово-експедиционна база“.

Със Заповед №85 от 09.07.1990г. на министъра на икономиката и планирането на основание чл.5 от МПС №2/1989г. и въз основа на Указ №56 за стопанската дейност е образувана фирма с държавно имущество с наименование „Книгоразпространение“, като същата е поела активите и пасивите, както и други права и задължения, на ДП- „Складовоекспедиционна база“. Представено е съдебно решение за регистриране на фирмата, както и извлечение от ДВ, бр.59 за публикуването му.

По делото е представена молба от Г. А. К., входирана на 10.03.1992г. до кмета на Столична голяма община за отмяна на отчуждения от лицето по реда н а ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС имот с пл. №14, кв.2, м.

„Подстанция Изток“, по която е постановен отказ от 25.01.1993г.

С Решение от 16.06.1993г. по а.х. №152/1993г. по описа на СГС, I II-б о т д . , постановеният отказ е отменен. Видно от приложеното платежно нареждане от 17.09.1993г., изплатеното на Г. А. К. обезщетение в размер на 1 778 лева е върнато. Със Заповед №РД-09-47 от 08.02.1994г. на основание чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ, чл.54 от ЗТСУ и Заповед №РД-09-101 от 28.02.1992г. е одобрено попълване на имот пл. №436 в терена на ДФ

„Книгоразпространение“.

Междувременно със Заповед №РД-21-94 от 18.06.1993г. на министъра на търговията на основание чл.3, ал.1, т.1, чл.21, чл.30 и чл.34 от Закона за преобразуване и приватизация на държавния и общински предприятия, чл.2, т.1 и чл.11, ал.2 от ПМС №155 от 1992г., изменено с ПМС №9 от 1993г., и Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация е открита процедура за приватизиране на ДФ „Книгоразпространение“. Представено е 4 излечение от ДВ, бр.58 за нейното публикуване.

Със Заповед №РД-21-154 от 14.08.1993г. на министъра на търговията на основание чл.30, ал.1 от ЗППДОбП, чл.2, ал.1 от Наредбата за конкурсите и Заповед №РД-21-94 от 18.06.1993г. е наредено да се проведе конкурс за приватизиране на ДФ „Книгоразпространение“. Представено е излечение от ДВ, бр.4 за нейното публикуване. Приложена е конкурсна документация, както и историческа справка относно създаването, преобразуването и правоприемствата на ДФ „Книгоразпространение“.

По силата на сключен на 22.02.1994г. договор за продажба министърът на търговията, в качеството му на продавач, е прехвърлил на „Бърт“ АД собствеността върху ДФ „Книгоразпространение“, включваща и недвижим имот, представляващ складова база на ул. „*********, гр. София, с площ на терена от 46 000 кв.м., както и застроена площ от 4 500 кв.м. Видно от представения приемо-предавателен протокол, на 09.06.1994г. купувачът „Бърт“ АД е въведен във владение на посочената складова база.

С Решение от 13.01.1995г. на СГС е вписано прехвърляне на предприятието на ДФ „Книгоразпространение“ по партидата на „Бърт“ АД.

Представено е излечение от ДВ, бр.103 за неговото публикуване.

Видно от Протокол №16 от 27.09.1996г. Столичен общински съвет е взел решение за преименуване на бул. „Момина чешма“ в бул. „Проф. Цветан Лазаров“.

По делото е представен устав на ищцовото дружество „Давекс“ АД, от който се установява, че при учредяването му в капитала на новообразуващото се дружество като непарична вноска от „Бърт“ АД е внесен недвижим имот с площ от 46 000 кв.м., складова база, както и застроена площ от 4 500 кв.м..