Решение № 12985 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12985 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110145123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., адрес: гр. С.... срещу В. Г. Ш., ЕГН ********** и Д. Г. Ш., ЕГН **********, с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 2184,36 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С...., абонатен номер ****** за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 292,22 лева за периода от 15.09.2023г. до 28.02.2025г., както и сумата в размер на 83,90 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 18,31 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 28.02.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 07.03.2025г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13769/2025г. по описа на Софийски районен съд, 168 с-в, РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА В. Г. Ш., ЕГН **********: сумата от 1092,18 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 146,11 лева за периода от 15.09.2023г. до 28.02.2025г., както и сумата в размер на 41,95 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. и 9,15 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 28.02.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 07.03.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

ЗА Д. Г. Ш., ЕГН **********: сумата от 1092,18 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ****** за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., мораторна лихва за забава в размер 146,11 лева за периода от 15.09.2023г. до 28.02.2025г., както и сумата в размер на 41,95 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г.

1 до 30.04.2024г. и 9,15 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 28.02.2025г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 07.03.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците В. Г. Ш. и Д. Г. Ш. са собственици на топлоснабдения имот – апартамент № 90, находящ се в гр. С.... и в това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Твърди се, че сградата – етажна собственост, е присъединена към топлопреносната мрежа и за нея се прилага система за дялово разпределение на топлинната енергия, обслужвана от фирма за дялово разпределение (ФДР) – „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б. Б. / Н.). Ищецът сочи, че отношенията между страните се регулират от Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени от КЕВР, които имат силата на договор, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150 ЗЕ). Съгласно тези ОУ и нормативната уредба (Наредба № 16-334), сумите за топлинна енергия се начисляват ежемесечно по прогнозни вноски, а след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки от ФДР въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ищецът твърди, че през процесния период (01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.) е доставял топлинна енергия до сградата и имота на ответниците. За дължимите суми са издавани ежемесечни фактури, както и общи фактури (изравнителни сметки) след приключване на съответните сезони. Твърди се, че ответниците са използвали доставената енергия, но не са заплатили начислените суми за потребена топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ в установените срокове (45-дневния срок по чл. 33 от ОУ), поради което дължат и обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва. В исковата молба се посочва, че вземанията са станали изискуеми, като се претендира тяхното заплащане ведно със законната лихва и разноските. Ето защо моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Представя като писмени доказателства: Заявление по чл. 410 ГПК, Нотариален акт, Удостоверения за наследници, Декларация по чл. 14 ЗМДТ, Извлечения от сметки, Общи фактури, Протокол от ОС на ЕС, Договор с фирма за дялово разпределение, Общи условия. Прави доказателствени искания за допускане на СТЕ и ССЕ и задължаване на третото лице за представяне на документи.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници (идентични по съдържание), с които оспорват исковете изцяло по основание и размер. Ответниците оспорват материалната законосъобразност на методиката за дялово разпределение на топлинна енергия, позовавайки се на Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-760/23 и твърдят, че формулата е непрозрачна и неточна. Ответникът В. Ш. оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване на имота и съответно да е страна по правоотношението. Оспорва се дължимостта на сумите за сградна инсталация поради незаконност на методиката. По отношение на лихвите се възразява, че не е налице забава, тъй като фактурите са издадени след изтичане на 45-дневния срок по Общите условия.

Оспорва се дължимостта на сумите за услугата „дялово разпределение“ и лихвите върху тях.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо молят за отхвърляне на исковете. Молят за присъждане на разноски. Представят като писмени доказателства:

Пълномощно и списък с разноски. Правят доказателствени искания за задължаване на третото лице да представи данни за количеството енергия. Изрично молят да НЕ се допускат исканите от ищеца експертизи, тъй като не оспорват математическите изчисления, а правното основание.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната 2 сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността, посочени от ищеца.

В подадените в срока по чл. 131 от ГПК идентични отговори на исковата молба – от ответника В. Г. Ш. (чрез адв. С. Д.) и от ответницата Д. Г. Ш., действаща чрез своя настойник В. Ш. (чрез адв. М. Л.), страните изрично и недвусмислено заявяват, че не оспорват факта на реалната доставка на топлинна енергия в топлофицирания имот през процесния период. Ответната страна изрично признава както съответствието на извършеното дялово разпределение с нормативната уредба, така и математическия размер на начислените суми съгласно обективираните счетоводни записвания на ищеца и действащите цени, определени от КЕВР.

С оглед на тези представени по реда на чл. 131 от ГПК писмени изявления, съставляващи съдебни признания на неизгодни за страната факти, съдът е обявил същите за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Наведените от ответниците възражения срещу исковата претенция се концентрират изцяло върху правни доводи – липса на пасивна материалноправна легитимация (качеството на потребители по смисъла на ЗЕ), изтекла погасителна давност и оспорване на законосъобразността на методиката за начисление на енергия за сградна инсталация, без обаче да се отрича физическото постъпване на топлинния поток в сградата-етажна собственост и неговото количествено и стойностно изражение, претендирано от ищцовото дружество.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 31 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1d1cde4-9139-46d7-99bf-a4303310e145