Решение № 549 от 02.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110204795 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58 д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 22-4332-001391 от 21.02.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер н а 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата, подадена чрез адв. И. И., се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че жалбоподателят не е присъствал при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, както и че такъв не му е връчван. Оспорва се, че на посочената в НП дата, именно жалбоподателят е бил водач на процесния автомобил, като в подкрепа на твърдението си, допълва, че автомобилът е бил отдаден под наем. Изтъква се, че в хода на административнонаказателното производство е представена декларация за това, че трето лице е управлявало на 18.10.2021 г. лек автомобил, рег. № СВ 8291 РА, но същата не е била приета от наказващия орган. В заключение се твърди, че не е налице виновно поведение от страна на нарушителя.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. И., която поддържа жалбата по изложените съображения в нея.

Моли за присъждането на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 18.10.2021 г., в 20:31 ч., в гр. София, бул. „Сливница“ № 109, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул. „Д. Петков“, екип на ОПП-СДВР, чрез техническо средство, установил, че движещият се лек автомобил „Алфа Ромео“, ***, е с прекратена регистрация.

По случая била образувана административнонаказателна преписка, с рег. № 4332р-64634/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР, която била докладвана на СРП, където била образувана пр.пр. № 1365/2022 г. На 25.01.2022 г. прокурор при СРП издал постановление за отказ от образуване на досъдебното производство, поради липсата на достатъчно данни за извършено престъпление по транспорта и изпратил преписката до ОПП - СДВР, за преценка за налагане на административно наказание.

При така развилата се хронология, било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-4332-001391 от 21.02.2022 г. от Началник Група към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на Д. С. С. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 14.03.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Любомир Спасов Банчев. Показанията на свидетеля Банчев са слабо информативни и не съдържат съществена информация относно механизма на осъществяване на деянието, но съдът цени показанията му относно обстоятелството, че е присъствал на отдаване под наем на процесния автомобил от жалбоподателя на лицето Емил Стоянов.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля *** и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка-картон на водача, договор за наем на автомобил, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, заповед № З121К-13180 от 29.10.2019 г., удостоверение, акт за встъпване в длъжност и заповед № 8121з-1632/2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от 25.01.2022 г., от *** която работи на длъжност „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления. При издаване на наказателното постановление е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в НП правна квалификация на същото.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията 2 по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец, да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От своя страна в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не бе установено, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Констатациите в наказателното постановление, че именно жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил не бяха доказани, а напротив разколебани от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ***, както и от представения договор за наем на процесния автомобил, от който е видно, че същият е бил предоставен за временно ползване, а именно от 13.10.2021 г. до 23.10.2021 г. на лицето Емил Стефчов Стоянов.

Дори и да бъде прието обратното, по административнонаказателната преписка липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията. При това положение следва да се приеме, че водачът на лекия автомобил изобщо не е бил наясно с обстоятелството, че служебно е била прекратена регистрацията на управлявания от него лек автомобил. Поради тази причина е изключен умисълът при извършване на деянието.

Доколкото на административно санкциониране подлежат и непредпазливите деяния следва да се прецени дали същото е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. При служебното прекратяване на регистрацията собственикът на съответното превозно средство няма възможност да узнае за това действие, ако не е уведомен изрично от контролния орган, съответно не би могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно управлението на служебно дерегистрирано МПС, тъй като обективно не би могъл да узнае, че неговият автомобил е със служебно прекратена регистрация, доколкото не е бил изрично уведомен за това. В този смисъл, след като не бе доказано, че именно жалбоподателят е водач на превозното средство, а от друга страна не бе доказано, че му е било известно, че автомобилът е дерегистриран, то следва да се приеме, че не е налице виновно поведение и следователно не се явява административно нарушение - в този смисъл и Решение № 332 от 18.01.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 10119/2020 г., Решение № 7551 от 29.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6436/2020 г., Решение № 1831 от 22.03.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 774/2021 г. и др.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора, право на разноски има въззивникът, който претендира сумата от 500 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му.

3 съд

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-001391 от 21.02.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП-СДВР, с което на Д. С. С., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4