Решение № 522 от 12.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002415 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №594/21.04.20г., постановено по т.д.№790/2018г. Софийски градски съд е осъдил „Сити Евро Груп“ЕООД да заплати на „Джей Би Ай“ ООД на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД сумата 40 615,90 лв., представляваща неусвоен аванс по развален договор за строителство от 13.11.2017 г., ведно със законната лихва ; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – сумата 679,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.02.2018 г. – 23.04.2018 г.; на основание чл. 92 ЗЗД – сумата 9 133,86 лв., представляваща неустойка по чл.8.6 от договора, ведно със законната лихва, като е отхвърлил тези искове в останалата им част до предявените размери от 106 107 лв., 1798,70 лв. и 10 000 лв. съответно. С решението са присъдени разноски, съобразно изхода на спора между страните.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е 1 останал ответникът „Сити Евро Груп“ ЕООД, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за неправилност и необоснованост и с искане за неговата отмяна, с отхвърляне на предявените срещу него искове. В жалбата си въззивникът оспорва като неправилно възприетото от съда,че изискването за подписване на протокол за предаване на строителната площадка от възложителя на изпълнителя следва да се счита заменено от предписанията на компетентните административни органи, осъществяващи строителен надзор. Твърди,че цитираното от съда решение на ВКС не съдържа разрешения, обуславящи такъв извод, а съдът е извършил недопустимо смесване на правните фигури на консултанта в строителството /фирмата , осъществяваща строителен надзор/ и държавния орган, осъществяващ надзор за законност в строителството /ДНСК/, актовете на който имат административен характер и не могат да заменят волеизявленията на страните по едно гражданско/търговско правоотношение. Счита,че съдът неправилно е определил правната квалификация на иска, която, според въззивника, следва да е не чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,а тази по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, тъй като, доколкото възложителят не е изпълнил задължението си да предаде строителната площадка на изпълнителя, договорът не е породил правно действие и платеният при тези обстоятелства аванс е даден на неосъществено основание, а стойността на извършените до момента СМР следва да бъде определена по пазарни цени, вместо по уговорените с договора единични такива. По тези съображения въззивникът счита постановеното от СГС решение за недопустимо /произнесено по непредявен иск/ или неправилно /поради подвеждането на заявените факти под погрешна правна норма/.

Твърди се,че действието и изпълнението на договора между страните е поставено, според тяхната воля, в зависимост от сбъдването на бъдещо несигурно събитие – извършването на изкопни работи от трето за спора лице, последвани от действие по предаване на строителната площадка с протокол между страните, което условие не се е сбъднало, а то не може да бъде заместено от административния акт на държавния орган.Тъй като действието на договора не е започнало, според тезата на въззивника, същият счита,че договорът не може да бъде развален поради неизпълнение от негова страна и следователно неустойка за разваляне не може да му бъде начислена и търсена за плащане. Неправилни и необосновани са, по виждане на въззивника, и изводите на съда относно търсената с възражението му за прихващане 2 стойност на негови движими вещи, останали в държане на ищеца по делото.Твърди,че при постановяване на решението си в тази му част съдът не е отчел нито факта на влагането на вещите в строителството /основата на кулокрана/, нито изхабяването им до степен на невъзможност за обичайната им нормална употреба /останалите невърнати вещи/ - факт, който въззивникът счита установен и от писмено доказателство /подписан между страните протокол/ , и от заключението на вещото лице Я.. По тези съображения въззивникът е поискал САС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.

Въззиваемият „Джей Би Ай“ ООД в писмен отговор, поддържан и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на подадената от противната страна въззивна жалба. Счита решението на СГС в обжалваната му част за правилно и законосъобразно,поради което моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните,намира следното:

В исковата молба,с която е сезиран Софийски градски съд, са изложени твърдения за възникнало между страните правоотношение по договор от 13.11.2017 г., по силата на който ищецът възложил на ответника извършването на СМР - изграждане на стоманобетонна конструкция и зидарски работи на строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи“ срещу възнаграждение, определено първоначално с договора на 584 439 лв. без ДДС, без изкопните работи и укрепването на изкопа, които са били възложени на трето лице. Заявено е,че с анекс от 02.12.2017г. към договора, подписан по настояване на ответника, възнаграждението било увеличено, а на 04.12.2017 г. на същия била преведена първата част от договорения аванс - 60 000 лв. с включен ДДС. Твърди се,че на 13.01.2018 г., при довършване на изкопните работи, настъпила авария с пропадане на калканната стена на сградата в 3 съседния УПИ, във връзка с което строителството било спряно от компетентните органи, осъществяващи надзор в строителството и били дадени задължителни предписания за укрепване на терена, което включвало и незабавно започване на част от строителните работи преди завършване на целия изкоп, с цел обезопасяване на строежа. На 25.01.2018 г. - деня на получаване на предписанията на техническата експертна комисия, ответникът поискал да му бъде преведен и остатъкът от договорения аванс от 80 115,30 лв. с ДДС, което ищецът изпълнил, въпреки,че с договора било предвидено това да стане след предаване на строителната площадка на изпълнителя.

Твърди се,че след получаването и на тази част от аванса, ответникът започнал изпълнението на предписаните строителни работи, но на 07.02.2018 г. работниците му напуснали строителния обект, прибирайки вещите си, техниката и материалите, с мотив,че договорът се прекратява.При осъществена между управителите на страните кореспонденция станало ясно, че ответникът настоява за допълнително увеличаване на цените на СМР, за плащане на суми,без да е настъпила тяхната изискуемост, като в противен случай иска договорът да бъде прекратен. Тъй като ищецът не приел искането му за увеличаване на цената, приел, че е налице едностранно прекратяване на договора от страна на ответника като изпълнител, поради което с покани от 14 и 21.02.18 г. поискал да му бъде върнат изплатения аванс, възлизащ на общата сума от 140 115,30 лв., както и да му бъде заплатена неустойка в размер на 10 000 лв. на основание чл.8.6 от договора. Вместо това, на 23.02.2018 г. ищецът получил нотариална покана от ответника, съдържаща твърдение, че договорът е развален по негова вина. Доколкото ищецът признава в исковата молба,че ответникът е извършил СМР, които оценява на 34 008,30 лв. без ДДС, въпреки липсата на протоколи за приемането им, след приспадане на тази стойност от подлежащия на връщане аванс, претендира от ответника да му заплати разликата в размер на 106 107 лв., сумата 1 798,70 лв. обезщетение за забавата, начислено в размер на законната лихва върху тази сума от 28.02.2018 г. до 24.04.2018 г., както и 10 000 лв. неустойка за едностранно прекратяване на договора, съгласно чл.8.6, ведно със законните лихви върху двете главници и разноските по делото.

Ответникът е оспорил така предявените срещу него искове.Без да отрича съществуването на твърдяното правоотношение, както и

4 твърденията,че извършването на изкопните работи и укрепването на изкопа на обекта са били възложени на трето лице; че на посочената в исковата молба дата е настъпила авария на строежа, за отстраняването на която са дадени задължителни предписания от надзорните органи, а строежът е спрян; че в изпълнение на тези предписания е извършвал строителни работи, както и , че е получил от ищеца авансово плащане в сочения от ищеца размер от 140 115,30 лв., ответникът е навел твърдения, че в хода на делото е върнал на ищеца част от получения аванс в размер на 39 435,91 лв., а разликата е задържал като стойност на извършените във връзка с обезопасяването на обекта СМР. Поддържал е, че тези СМР не са в изпълнение на договора между страните, тъй като действието му не е било започнало, поради липса на подписан двустранен протокол за предаване на строителната площадка.

Доколкото последното представлява неизпълнение от страна на ищеца, ответникът е обвързал този факт с възражението,че същият не е имал право да развали договора, а това е станало с негово едностранно изявление и поради това не дължи и претендираната от ищеца неустойка за разваляне. За разликата между получения от него аванс в размер на 140 115,30 лв. и върнатата на ищеца след завеждането на исковата молба сума в размер на 39 435,91 лв. ответникът е направил възражение за прихващане със сумите 63 098,85 лв. и 14 987,98 лв., представляващи стойност на извършените за укрепване и обезопасяване на строежа СМР, както и със сумата 18 089,35 лв., представляваща стойност на доставено на обекта и невърнато строително оборудване и съоръжения, негова собственост, индивидуализирано в допълнителна молба, за които вещи е навел твърдения,че са унищожени или са в състояние, което ги прави негодни за употреба съгласно предназначението им. По тези съображения ответникът е поддържал искане за отхвърляне на предявените срещу него искове.

За да уважи частично исковете, с които е бил сезиран, съставът на Софийски градски съд, след отделяне на безспорното между страните, е обсъдил и подложил на анализ събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи. Съобразно наведените в исковата молба твърдения е квалифицирал главния иск по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, приемайки,че ищецът търси връщане на платения от него аванс на отпаднало основание – разваления, поради неоснователното преустановяване от

5

07.02.2018г. от страна на ответника на работата на обекта, договор. Като основен спорен между страните въпрос съдът е определил въпроса дали по силата на клаузите, отразени в договора, е започнал да тече срокът за изпълнение на задълженията на изпълнителя. За да отговори на него положително, съдът е съобразил характера на сключения договор за строителство като специфичен договор за изработка,чието характерно, нормативно установено с разпоредбата на чл.170 ЗУТ, изискване е документирането на изпълнението на задълженията на страните, на каквото документиране подлежат и всички допълнителни предписания, свързани с осъществяването на строежа. Посочил е,че по право в съдържанието на договора се включват и установените с диспозитивни норми /при липса на друга уговорка между страните/ условия, както и тези, които създават за страните административни задължения, като изпълнението на последните се счита за мълчаливо уговорено между страните със сключването на договора.

В тази връзка, позовавайки се на практика на ВКС, съдът е приел,че към групата на последните подлежи на отнасяне и изискването, установено в чл.168 ал.4 пр.1 ЗУТ, обвързващо изпълнителя със задължението да изпълнява предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, които са вписани в заповедната книга.Към тях съдът е причислил и заповедите, предписанията и нарежданията на ДНСК, съгласно чл.221 ал.4 ЗУТ. Към тези си съждения съдът е отнесъл установените по делото факти, че с издадените, във връзка с възникнала при изкопните работи на строежа авария, актове на длъжностното лице от РО НСК София е разпоредено на строителя да започне незабавно изпълнението на фундаментната плоча в източната част на парцела, след което да продължи с изпълнението на стените до следваща плоча, с приоритет по източната страна, с цел максимално бързо да се изпълни нулевия цикъл на сградата. Приел е, че с това задължително предписание е поставено началото на срока за изпълнение на СМР по смисъла на чл.3.1 от договора, като то е заменило по силата на чл.221 ал.4 ЗУТ уговореното между страните действие по подписването на протокола за предаване на строителна площадка, предвиден в клаузата на чл.6.3. от договора. Констатирал е , че повечето от извършените по предписанието СМР представляват и част от предвидените с договора СМР , а друга – са били необходими за изпълнението на проекта, доколкото засягат подготовката на работната площадка, за да би могло да започне реалното 6 изпълнение на задълженията на строителя. До тези си изводи съдът е достигнал като е ползвал заключението на първоначалната техническа експертиза. Предвид липсата на ангажирани по делото доказателства за настъпила за работниците на ответника опасност, както и липса на неоснователно отказана от ищеца да бъде съобразена необходимост от промяна на заложените в договора параметри, съдът е приел, че при тези обстоятелства безспорното преустановяване от 07.02.2018г. на работата от страна на ответника, е било без основание, както не е било налице и основание, обуславящо възникването на право на последния да прекрати едностранно вече започналото с предписанието на административните органи действие на договора, поради неизпълнение от страна на ищеца, който надлежно е бил изпълнил задължението си за плащане на уговорения аванс.