Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8444 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно гражданско дело 3198/2026
Вид
Определение № 8444
Подписан
19.06.2026
В сила
19.06.2026
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.1 · Закон за наследството
  • чл.49, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.52 · Закон за наследството
  • чл.13 · Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8444 гр. Варна, 19.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Частно гражданско дело № 20263110103198 по описа за 2026 година

Поизводството по делото е образувано по повод постъпила молба на основание чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от Закона за наследството от страна на Л. Е. Х. (Leah Elizabeth Henry), родена на ********** година в гр. Нотингам, поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, притежаваща личен паспорт №155131999, издаден на 18.06.2025 г. от Паспортна Администрация на Негово Величество, с постоянен адрес: 21 Бруксби лейн, Нотингам, с искане да бъде вписан заявения от нея отказ от наследството, останало след смъртта на наследодателя й Д. У. (Damian Whittaker), британски поданик, роден на ********** г. в гр. Нотингам, починал на 26.02.2025 г. в гр. Нотингам.

Съдът намира, че следва да остави без разглеждане искането, тъй като счита, че не е международно компетентен да се произнесе по него. Съгласно чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН отказът от наследство се вписва в особена за това книга в съда, в района на който е открито наследството, а съгласно чл.1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Видно е от данните по делото /представения акт за смърт от 26.03.2025 г./, че наследодателят на молителката е имал постоянно местоживеене във Великобритания и е починал във Великобритания. Изключение е предвидено в чл.13 от Регламент (ЕС) №650/2012 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно който „освен съда, който е компетентен да се произнася по наследяването съгласно настоящия регламент, съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на всяко лице, което съгласно приложимото към наследяването право може да направи изявление пред съд относно приемането или отказа от наследство, завет или запазена част или изявление за ограничаване на отговорността на съответното лице по отношение на задълженията на наследственото имущество, са компетентни да приемат такива изявления, когато съгласно правото на тази държава членка такива изявления могат да бъдат направени пред правораздавателен орган“. Във връзка с това съдът изиска молителката да заяви изрично в коя държава е нейното обичайно местопребиваване и какъв е адресът на обичайното й местопребиваване. С нарочна молителката е заявила, че пребивава постоянно в страната и адресът й е гр. Варна, ул. „Св.Св. Константин и Елена“, №40, вх.5, ет.1, ап.10.

След изискана информация от съответния отдел при ОДМВР – Варна е установено, че при извършени проверки в базата данни на АИС на МВР не са налични данни за разрешен статут на пребиваване на молителката в България и за регистриран в страната адрес на пребиваване. Отново съдът е изискал молителката да представи доказателства за соченото от нея постоянно пребиваване в страната – напр. за работа в страната или друга ангажираност.

1

Молителката е представила извлечение от регистър по БУЛСТАТ, съгласно който молителката е собственик на недвижим имот в Българиякато за нея е наличен адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. „Св.Св. Константин и Елена“, №40, вх.5, ет.1, ап.10.

Предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че не се установява по делото молителката да има обичайно местопребиваване в България. Фактът, че тя притежава недвижим имот на територията на страната не може да се приеме за категорично доказателство за нейното обичайно местопребиваване. Поради това в случая не са налице условията на чл.13 от Регламент (ЕС) №650/2012 и настоящият съд не е компетентен да се произнесе по искането. Ето защо същото следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената молба на основание чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от Закона за наследството от страна на Л. Е. Х. (Leah Elizabeth Henry), родена на ********** година в гр. Нотингам, поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, притежаваща личен паспорт №155131999, издаден на 18.06.2025 г. от Паспортна Администрация на Негово Величество, с постоянен адрес: 21 Бруксби лейн, Нотингам, с искане да бъде вписан заявения от нея отказ от наследството, останало след смъртта на наследодателя й Д. У. (Damian Whittaker), британски поданик, роден на ********** г. в гр. Нотингам, починал на 26.02.2025 г. в гр. Нотингам.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото ч.гр.д. №3198/2026 г. по описа на РС – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред ОС – Варна в седмичен срок от съобщаването му на молителката.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2