Решение № 8786 от 28.12.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 845/2017
- Вид
- Решение № 8786
- Подписан
- 28.12.2017
- В сила
- 12.03.2019
- Състав
- ГЕОРГИ ИВАНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
28.12.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 30.11.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 845/17г. и констатира следното:
Предявен е иск от П. Х. против „Н.М.Г.“ АД с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата 26 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват, че:
Във вестник „У.“
/издаван от ответното дружество/ е била публикувана статия, в която са изнесени твърдения и коментари, касаещи личността на ищеца. Съдържанието на посочената статия – не е спорно по делото.
Ищецът поддържа, че оповестената във вестника информация /касаеща неговата личност/ е невярна, обидна, злепоставяща. С оглед това - претендира ангажиране на имуществената отговорност на дружеството /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ до размера на сумата 26 000 лева /заради претърпените в следствие на публикуването на статията неимуществени вреди/.
Искът е частично основателен – до размера на сумата 20 000 лева:
От една страна:
Действително - в
Конституцията на РБ /чл. 39, ал. 1 от КРБ/ е прогласен принципът „свобода на словото”. В чл. 39, ал. 2 от КРБ обаче е направено уточнение, че правото на всяко лице да изразява мнение /да разпространява информация/ не може да бъде използвано за накърняване на доброто име на друго лице. Именно последният принцип /императивно законово правило/ е бил нарушен от ответника в процесната хипотеза:
Безспорно /този факт и не се отрича от страна на ответника/ процесната статия /преценена в контекста на конкретното й съдържание/ може да се окачестви като обидна за личността на ищеца /предвид факта, че същата съдържа злепоставящи П. Х. твърдения, констатации и коментари/. Това обстоятелство /преценено само по себе си, а и в контекста на факта, че по делото липсват доказателства разпространените чрез вестника негативни твърдения за личността на ищеца – да са верни/ директно обосновава ангажиране на имуществената отговорност на дружеството /при условията на чл. 49 от ЗЗД - в качеството му на възложител по смисъла на цитираният текст от закона на съответната дейност по издаването на вестника, по публикуването на статията и нейното разпространение/.
Процесното обезщетение е определено по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД при отчитане на:
От една страна:
Събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ удостоверяващи конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на негативният ефект, който е оказала процесната статия върху психиката на ищеца, върху отношенията му с неговите колеги и познати, съответно и в интимните отношение на П. Х. с неговата приятелка/ - както към момента на публикуване на статията, непосредствено след това, а и към настоящият момент.
От друга страна:
Председателят на настоящият съдебен състав намира принципно, че – във всяка хипотеза, когато е публикувана /разпространена/ – невярна /непотвърдена/ информация, очертаваща личността на съответно физическо лице в негативен /злепоставящ, обиден/ аспект – наличието на претърпени неимуществени вреди следва - и да се презумира.
Възприемането на противната логика /обоснована с правилото на чл. 39, ал. 1 от КРБ/ би позволило винаги да бъде изключена имуществената отговорност на разпространителя на съответната информация /дори когато последната е очевидно: негативна, злепоставяща, обидна, невярна, непотвърдена и т.н./.
Искане за присъждане на съдебни разноски – не е заявено от ответника.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“ АД да плати на П.Х., гражданин на Ш., с ЛНЧ **********, с адрес: *** сумата 20 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 49 от ЗЗД; законната лихва върху посочената сума от 20.01.17г. до цялостното й изплащане и 2 570 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 20 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: