Решение № 133 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. С., 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe рег. № 3406/03.06.2025 r. no rp.д. № 20241100105285 по описа на СГС, ГО, 1-17 c-в ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Ц. М. Ч. сумата от 80000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 03.12.2023 г., а предявеният иск е отхвърлен за сумата от 40 000 лв.

Решението е обжалвано от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, представлявано от адв.

М. Г. в частта, с която предявеният иск е уважен над сумата над 60 000 лв.

Навежда се довод, че определеното обезцетение не съответства на получените увреждания при доказаните страдания. Твърди се възприетото силно влошено здравословно състояние да предхожда датата на ПТП, а възприетият размер да не отчита и съдебната практика при сходни увреждания. Иска се решението да бъде отменено за сумата от 20 000 лв., а в частта за разноските – да бъде изменено. Претендират се разноски пред въззивния съд.

В отговор по жалбата ищецът в първоинстанционното производство – Ц.

М. Ч., представляван от адв. С. Н. я оспорва по съображения, доразвити и в депозирана по делото въззивна жалба срещу отхвърлената част от иска.

1

Първоинстанционният съд е упрекнат, че при определяне размера не са отчетени изключително силните претърпени болки, наложили прием на обезболяващи медикаменти и страдания, влошено качество на живот.

Позовава се проведено оперативно лечение, периодът на лечение, настъпило усложнение, довело до забавено зарастване на счупванията и остатъчното ограничение в обема на движение на глезенната става, белези от няколко рани в окосмената част на лява слепоочна област. Ищецът се позовава на непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието на ищеца. С оглед уточнението на поддържаните във въззивното производство твърдения за засегнато психично здраве намира за нормално след травматичното преживяване да се чувства уплашен, тъжен, тревожен и отчужден, но смята, че при продължаване на това състояние има вероятност да развие постравматично стресово разстройство. Намира присъденото обезщетение за несправедливо и с оглед лимита на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ от 10 000 000 лв. Застъпва се теза, че сумата е опредЕ., за да може пострадалите да бъдат адекватно обезщетени. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а искът – уважен изцяло.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител – адв.

Н., застъпва теза, че ВКС не изисква представяне на преписи от съдебни решения досежно противоречива съдебна практика с аргумент, че е известна на съдиите от ВКС. По същество поддържа жалбата си като оспорва жалбата на ответника. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Процесуалният представител на ответника – адв. М., поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ответника.

Третото лице помагач на страната на ответника – Гаранционен фонд, не изразява становище по спора и не изпраща представител във въззивното производство.

Жалбите са предявени от процесуално легитимирани лица, ищец е освободен от задължението да внесе предварително държавна такса, а дължимата от въззивника ответник е внесена.

2

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). При тези обстоятелства пренесеният във въззивното производство спор е ограничен до непосредствена оценка на събраните по делото доказателства досежно фактите и обстоятелствата, изграждащи критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Ето защо настоящият състав приема за установено, че на 03.12.2023 г., в рамките на действие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахован при ответника водач на л.а. „Ауди А 4“ с рег. № *** противоправно и виновно навлязъл в лента за насрещно движение, при което причинил пътнотранспортно произшествие с л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“. Ищецът пътувал като пътник в л.а. „Опел“ модел „Зефира“, а от удара получил триглезенно счупване на лява подбедрица в областта на глезенната става, изкълчване на лява глезенна става, охлузване на кожата от вътрешната страна на лява глезенна става, контузия на ляво ходило, контузия на главата и разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата слепоочно в ляво.

Страните не спорят и че за лечение на триглезенното счупване на лява подбедрица ищецът претърпял оперативна интервенция за открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плаки и винтове.

Вещото лице определя естеството на счупване и като неизбежно засягащо намиращи се на мястото вени, обуславящи последвалия кръвоизлив и оток.

Непосредствено след произшествието раните на главата са били обработени хирургично. След болничното лечение е изписван с указание да носи гипс в продължение на 3 месеца. Вещото лице определя 7-8 месеца за необходими за възстановяване при нормално протичане на лечебния процес. При ищеца обаче настъпило усложнение, изразяващо се във вторично отваряне на раната, довело до забавено зарастване на счупванията. На 12.02.2024 г. е установен оток в лява глезенна става, палпаторна болезненост и силно ограничен до липсващ обем на движение в лява глезенна става, както и нарушение на походката, засягащо самообслужването. Предписано е извършване на пасивни 3 упражнения, аналитична ЛФК и криотерапия.

При извършения личен преглед от вещото лице С. на 05.09.2024 г. е установено наличие на рани в окосмената част на главата в лява слепоочна област. Лявата глезенна става била оточна с променен тъмен цвят на кожата.

Установени са и оперативни белези по външната страната на ставата с надлъжен ход и дължина 13 см и по вътрешната страна на ставата с дъговиден ход и дължина 16 см. както и силно накуцваща и затруднена походка. Ищецът се придвижва с помощта на бастун. Констатиран е и ограничен обем движение в лявата глезенна става – при изпъване на ходилото надолу от 30 градуса, при норма 45 градуса при невъзможност за повдигане на лявото ходило нагоре, както и волево движи настрани в лявата глезенна става.

През периода на лечение пострадалият е търпял болки и страдания с поголям интензитет през първите 20 дни след инцидента и 30 дни след сваляне на имобилизацията.

Свидетелката К. Г. – съжителка на ищеца на съпружески начала, споделя, че двамата били закарани в УМБАЛ „Свети Георги“ и от лекарите чула, че ще оперират глезена на ищеца. На следващата сутрин го видяла като объркан, в неадекватно състояние. При изписването му на 11.12.2023 г. не могъл да се качи сам. Наложило се други хора да му помагат. В продължение на 3-4 месеца останал на легло и не ставал. Ползвал подлога. За посещение и лекарски прегледи наемали частна линейка и се придвижвал с инвалиден стол.

След около 3-4 месеца започнал да се движи с патерици.

Сочи, че и към 11.10.2024 г. е в болнични, а кракът му оттича и на моменти става черен.

Вещото лице определя променения цвят на кожата като резултат от заболяване на периферната венозна система – разширени вени при ищеца, което заболяване довело до продължен възстановителен период. Разширените вени затрудняват обработката и по трудно се повлияват.

Вещото лице не намира за вероятно пълното възстановяване обема на движение в лявата глезенна става без да е в състояние да се ангажира с конкретна прогноза за изхода на продължаващо лечение и към 05.09.2024 г.

Представената снимка на увредения крак макар и нововъзникнало доказателство не разкрива обстоятелство със самостоятелно значение – констатациите при образната диагностика потвърждават трайните последици 4 от увреждането.

Свидетелката Г. сочи преди произшествието ищецът да не оставал на едно място. Бил много деен и активен. След инцидента стоял само вкъщи като ходел с патерици и с бастун, редувайки ги, за да щади крака.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обвързва застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Обхватът на застрахователно покритие е нормативно утвърден като включва имуществената отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1 КЗ). По изложените вече съображения настоящият състав приема предявения иск за доказан в основанието си. Спорен във въззивното производство е единствено размерът на следващото се обезщетение.

Неимуществените вреди нямат реален еквивалент, поради което за остойностяване на адекватното обезщетение законът придава меродавност на справедливостта (чл. 52 ЗЗД). С ППВС 4/68 г. е утвърдено разбирането, че основа за приложение на този критерий се явяват конкретно установени и обективно съществуващи обстоятелства. Постановлението очертава примерно като меродавни при телесни увреждания при телесните увреждания характерът на увреждането, начинът на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. В казуалната си практика Върховния касационен съд доразвива тези указания. Върховният касационен съд е формирал и виждане, че типични за конкретно увреждане негативни психически преживявания не се нуждаят от детайлно доказване, но следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението, за да се удовлетвори критерият справедливост (срв. Решение № 488/07.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 г. на ВКС, IV г.о., срв. Решение № 542/15.01.2013 г. по гр.д.

5

№ 1568/2011 г. на ВКС, IV г.о.). Понеже указанията третират правила за формиране на фактически извод досежно обема на доказани по делото неимуществени вреди, без значение остава спецификата на правоотношението, от които произтичат тези вреди.

Основен белег на справедливостта е предвидимост на даденото разрешение. При отсъствие на обективен измерител показателят предвидимост следва от предходно формирана съдебна практика по сходен случай (срв. Решение № 60313/08.02.2022 г. по гр.д. № 937/2021 г. на ВКС, IV г.о.). Предвид обема на съдебната практика и актуалната невъзможност за структурирането й по относими към случая елементи, на страните изрично е указана възможност да аргументират несъгласието си с определения размер на обезщетение в първоинстанционното производство с известна им съдебна практика. Съдебните решения са публични, но достъпът до всички тях за настоящия състав, по изложените съображения, е обективно ограничен.

Ищецът е в правото си да прецени дали и как да се възползва от указаната му възможност да обоснове претенцията си. С Решение № 28/28.02.2023 г. по в.гр.д. № 472/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до касация с Определение № 1845/15.04.2024 г. по гр.д. № 3227/2023 г. на ВКС, III г.о. за увреждане на десен глезен на 21.08.2019 г. и преживяно безпокойство впоследствие е определено обезщетение от 40 000 лв. С Решение № 60313/08.02.2022 г. по гр.д. № 937/2021 г. на ВКС, IV г.о. за двуглезенно счупване на 05.05.2016 г. е определено обезщетение от 20 000 лв. И при двата случая са налице две операции при различен възстановителен период.

Настоящият случай обаче разкрива усложнения спрямо посочените: видими белези на главата и оперативни белези на крака, провокиращи спомен за преживяното, остатъчно ограничени в движението на глезена, обективно ограничаващо ищеца да се върне към описания от свид. Г. начин на живот.