Решение № 296 от 29.11.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Смолян, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500453 по описа за 2023 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК.

С обжалваното решение №331/07.08.2023г. по гр.д. №107/2023г.

Смолянският районен съд е осъдил „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД да заплати на П. А. Ф., ЕГН **********, от гр.

Смолян сумата от 2 229,90 лева, платена без основание по договор за потребителски кредит № 7053061717/02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2023 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на задължението .Със същото решение е осъдено „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на П.

А. Ф. направените деловодни разноски в размер на 210 лева, от която 90 лв. държавна такса и 120 лв. възнаграждение на вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№5297/30.08.2023г. от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52- 54, представлявано от юрисконсулт В.Ц. срещу решение № 331 /07.08.2023 г. по гр.д №107/2023 по описа на районен съд –Смолян ,което намира за необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон .Твърди ,че по отношение на основанието ,обективирано в чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК цитираната разпоредба предвижда задължение за кредитора да посочи в договора за потребителски кредит:годишния процент на разходите по кредита - изразен като абсолютна стойност в чл. 10 от договора за кредит 1

(49,5%); общата сума, дължима от потребителя - изразен като абсолютна стойност в чл. 10 от договора за кредит (9297, 6 лева); да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди ,че районния съд е приел, че в договора не са описани разходите, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите . Твърди ,че в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в договора за потребителски кредит кредитополучателят не следва да бъде поставян в положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и че посоченият в договора за потребителски кредит ГПР от 49,5% не е действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК. Намира ,че районния съд неправилно смесва понятията „разходи“ по кредита, които са включени в изчисляването на ГПР и „изчисляване на ГПР“. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК посочва кои разходи по кредита се включват при изчислението на ГПР, докато разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК указва как се изчислява ГПР - по формула посочена в Приложение 1 от ЗПК.Твърди ,че Банката /кредитор/ може да опише кои разходи се включват в ГПР, но било невъзможно да опише как се изчислява ГПР, тъй като самия закон (чл. 19, ал. 2 от ЗПК) не предлага правно описание на изчислението, а препраща към математическо описание във вид на формула. Намира, че очакванията на районния съд за ясно разписана методика на формиране на ГПР не са обективни и твърди ,че нямат законово основание. По отношение на изчисляването на ГПР счита , че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че по процесния договор за кредит приложимия ГПР би бил по-висок, вместо посочения в същия 49,5%.Сочи ,че формулата за изчисляване на ГПР е посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.):Съгласно т.2, б. „д“ от Приложение 1 към ЗПК горното уравнение може да се преобразува в сбор от положителни или отрицателни парични потоци (Ак), т.е. усвоените и погасените суми ще бъдат получени или погасени за периодите от 1 до к, изразени в години, по следния начин: Отрицателните парични потоци (от гледна точка на кредитора), са усвоените от потребителя парични средства. В конкретния случай към отрицателните парични потоци3000 лева потребителски кредит за общо ползване усвоен по сметка на потребителя (съгласно чл. 7.2.1. от Договора за кредит)- 1530,72 лева - общ размер на застрахователна премия по застраховка усвоена чрез превод по банковата сметка на съответния застраховател (съгласно чл. 7.1. от Договора за кредит);Общият размер на отрицателните парични потоци е 4 530,72 лева.Твърди ,че положителните парични потоци (от гледна точка на кредитора) са вноските, които потребителя заплаща ежемесечно на Банката, а именно 48 вноски по 193,70 лева всяка или общ размер на положителните парични потоци е 9297,60 лева.

Твърди ,че . назначената съдебно -счетоводна експертиза не отговаря на ГПР по договора, като се вземе предвид всички разходи и допускания по кредита и съобразно законоустановената формула за изчисление посочена в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Твърди ,че използваната формула от 2 вещото лице като метод за изчисление с онлайн калкулатор, който не отразява вярно и законосъобразно всички компоненти на приложимата съгласно ЗПК формула. Твърди ,че недостатък на тези калкулатори е, че те не отчитат компонента SI (интервала между датата на първото усвояване на кредита и датата на първата погасителна вноска), когато тази компонента е различна от останалите интервали- по-голям или по-малък от интервал от 30 дни характерен при кредити с ежемесечно погасяване на вноски. Твърди ,че в отговора за исковата молба както и в договора за кредит, Банката е посочила начина на формиране на главницата по договора за кредит, а именно в нея са включени като компоненти - 1) отпуснатата сума по кредита заявена от потребителя (чиста главница), 2) и финансираната от Банката премия по сключена застраховка. Съответно общият размер на двете суми представлява главницата по кредита и не са налице скрити разходи за потребителя. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от мотивите на съдебното решение не става ясно, защо клаузата 7.2.2.от договора ,предвиждаща застрахователната премия да бъде преведена от страна на кредитора към застрахователя ,е нищожна? По отношение застрахователната премия твърди ,че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите разходи по’" кредита за потребителя. Съгласно дефиницията предоставен в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК: "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.Твърди ,че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) представляват част от общите разходи по кредита, само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. По аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР.Твърди ,че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 от ЗПК изисква в договора за кредит да има информация за изискуемите застраховки. В чл. 19 от договора за кредит страните изрично са уговорили, че няма задължителни застраховки, но клиентът може по свое желание да сключи такава. В договора за кредит липсва и уговорка за промяна във финансовите условия при отказ на потребителя от сключения застрахователен договор, друго косвено доказателство, че застраховката не е условие за получаване на кредита. Намира, че в процесния договор за кредит са описани ясно и разбираемо разходите по кредита, които потребителят 3 трябва да плати, а именно-в чл. 9.1 - годишния лихвен процент в размер на 41,12%.Твърди ,че в разходите ,свързани с кредита не влиза застрахователната премия, която не е задължителна за потребителя, за да получи кредита, но стойността на същата е ясно показана в чл. 7.1 - 1530,72.Счита ,че не може да се споделят и изводите на съда в мотивите относно това, че клаузата по договора чл. 7.1. изискваща заплащане на премия е нищожна. Сключването на процесиите застраховки не противоречи на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си съгласие плащането на застрахователните премии да бъдат финансирани от кредитора. Счита ,че сключването на процесната застраховка не противоречи на добрите нрави и кредитпоплучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановена от кредиполучателя. Намира ,че дори да се приеме, че в мотивите си районния съд е прав т.е. реалният ГПР по договора за кредит е по-висок и надминава размера посочен в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, то счита ,че това не води до недействителност на процесния договор за кредит. По аргумент на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, би била недействително единствено съответната клауза.Намира за неправилни изводите на съда досежно това, че Банката следва да погасява вноски за застрахователна премия (стр. 12). Счита ,че заключението е немотивирано и не аргументирано, доколкото ЗПК не вменява подобни задължения на кредитора, които да бъдат реквизит за действителност на предоставената застрахователна услуга в полза на потребителя.Счита ,че потребителят е разполагал с пълната информация за сумите, които следва да възстанови, още към момента на сключване на договора.

Неоснователен намира довода, че клаузата с която е уговорена възнаградителната лихва в размер на 41,12 % е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Дефиницията за ГПР е представена в чл.

19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“Счита ,че разбирането, че клаузата, с която е уговорена тази лихва, противоречи на добрите нрави, се основава на съдебна практика, която не е актуална към настоящия момент и е преодоляна от последваща такава. Тази практика счита ,че е постановена във времето, когато Законът за потребителски кредит не е предвиждал пределна горна граница на договорната лихва за потребителските кредити и единственото ограничение на свободата на договаряне са били правилата на добрите нрави по чл. 9 от ЗЗД. С изменението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК в редакцията, обн. в ДВ, бр.

35/2014 г. законодателят е въвел горна граница на годишния процент на разходите в размер на пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Счита ,че в конкретния случай договорената лихва не надвишава петкратния размер на ГПР, което означава, че същата е договорена в рамките на закона. Счита че след като не противоречи на закона, възнаградителната лихва не може да противоречи на 4 правилата на добрите нрави. По своята същност твърди че възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона - чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора арг. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗПК Поради това счита ,че наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията за добросъвестност. Що се касае до това дали уговорката в конкретния случай води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, счита ,че че на този етап от развитието на производството не може да бъде направен такъв извод. В мотивите на обжалвания съдебен акт районният съд правилно е отбелязал, че уговореният годишен процент на разходите , в който се включва и годишния лихвен процент , не надвишава определения в чл. 19. ал. 4 ЗПК размер. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд Смолян като неправилно и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен.Претендира възнаграждение в размер на 300 лева