Решение № 97 от 18.04.2019, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

No 97 гр. Ботевград, 18.04.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С. при участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 992 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда на с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- “***” ЕАД, гр. С. твърди, че на

01.01.2015 г. е подписано Приложение No 1 към

Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 06.11.2010 г., по силата на което “***” АД му е прехвърлило вземането си, произтичащо от договор за потребителски заем No ***г., като кредитополучателят е уведомен за цесията. На длъжника са изпратени три уведомителни писма за прехвърляне на вземането, неполучени от него, поради което с исковата молба ищецът представя уведомление за връчването му на ответника ведно с исковата молба и приложенията.

Твърди, че на 16.06.2014 г. между “***”

АД като заемодатал и ответника Н.М.Ц. като заемател е сключен Договор за паричен заем с No ***. Сочи, че с подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 600.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, като предоставянето в собственост на посочената в договора сума на заемателя съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема, предмет на договора, и създава задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на заемодателя, при фиксиран лихвен процент, при което общата стойност на плащанията по кредита са в размер на 948.15 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 348.15 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 23.06.2014 г., на 21 равни седмични погасителни вноски в размер на 45.15 лв. всяка.

Поддържа, че съгласно сключения договор, при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни от заемателя, то същият дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лв., която се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски не може да надхвърлят 45.00 лв. Предвид това на ответника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв. Поради забава в плащането на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 01.07.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 290.77 лв., изчислена за всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска.

Твърди, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като погасената към момента на подаване на исковата молба сума е в размер на 45.20 лв., с която са погасени следните вземания: договорна лихва- 27.63 лв. и главница- 17.57 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 23.06.2014 г..

Предвид връчвана на издадената по ч. гр. д. No ***г. на БРС заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 582.43 лв., представляваща главница по договора за паричен заем; сумата от 320.52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2014 г. до 23.06.2014 г.; сумата от 45.00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 290.77 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът- Н.М.Ц. от гр. П. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. З.Б., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Сочи, че вземането на ответника е прехвърлено на ищцовото дружество на 01.01.2015 г., а заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е постъпило в РС- Ботевград на 06.02.2018 г., с оглед на което е погасено по давност. Твърди, че исковата претенция не е доказана по безспорен начин.

Поддържа, че за претенцията за сумата от 45.00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания, не са представени доказателства за извършване на такива разходи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-

Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 01.07.2015 г., подадено по поща с клеймо от 06.02.2018 г., съдът е издал заповед No ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Н.М.Ц.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница от 582.43 лв., представляваща парично вземане по цедиран договор за паричен заем No *** от 16.06.2014 г., сумата от 320.52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.06.2014 г. до 23.06.2014 г., сумата от 175.00 лв., представляваща такса разходи, сумата от 83.62 лв., представляваща неустойка за периода от 30.06.2014 г. до 23.06.2014 г., сумата от 45.00 лв., представляваща такса разходи, и сумата от 290.77 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2014 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно от представените заверени копия на Предложение за сключване на договор за паричен заем от 16.06.2014 г. и Договор за паричен заем No *** от 16.06.2014 г., на посочената дата по искане на ответника между него и “***” АД е сключен договор, по силата на който посоченото дружество, в качеството на заемодател, е предоставило на ответника, в качеството му на заемател, потребителски паричен заем в размер на 600.00 лв., която сума заемодателят предава в собственост на заемателя, а последният се задължава да върне сумата в срок от 21 седмици, на 21 вноски, всяка от които на стойност 45.15 лв. Видно от включения в договора погасителен план, съдържащ всички падежни дати, първата падежна дата на вноска по договора е на 23.06.2014 г., а последната - 21-ва вноска, е с падеж на 10.11.2014 г. В договора е предвидена дължимост на годишен процент на разходите и годишен лихвен процент, като е уговорена обща стойност на плащанията в размер на 948.15 лв. Съгласно чл. 4 от договора, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има сила на разписка. В чл. 30, ал. 1 от ОУ към договора е предвидено, че при забава на плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, като страните се съгласяват, че в тези случаи заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размерна 9 лв., които се начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лв. В чл. 30, ал. 3 от ОУ към договора е предвидена при забава дължимост на законната лихва за всеки ден забава.

Видно от заверено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., между “***” ООД и “***” АД е сключен договор, по силата на който страните са се съгласили “***” АД, в качеството му на продавач, да прехвърли възмездно на ищеца, в качеството му на купувач, свои ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение No 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Съгласно § 4, чл.

4.1 от договора, моментът на подписване на съответното Приложение No 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени и от този момент съответното Приложение No 1 става неразделна част от рамковия договор. В § 4, чл. 4.8 страните са предвидили, че след подписване на съответното Приложение No 1 продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД, а по силата на чл. 4.9. купувачът се е задължил от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжника се съгласува между страните и представлява Приложение No 4 (бланка) към рамковия договор.

Към договора е представено Потвърждение за сключена цесия, с което “***” АД на основание чл. 4.7. от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен с “***” ООД, е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от “***” АД на “***” ООД съгласно този договор и индивидуализирани в Приложение No 1, представляващо неразделна част от договора.

Видно от заверено копие на извлечение от Приложение No ****г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сред прехвърлените вземания от “***” АД на “***” ООД под номер 1672 е и процесният паричен заем No *** от 16.06.2014 г. с длъжник Н.М.Ц.. Посочено е, че отпусната главница по кредита е 600.00 лв., общо дължимата сума по кредита е 948.15 лв., а остатъкът от дължимата сума към датата на продажбата на 01.01.2015 г. е 964.99 лв.

Представено е заверено копие на Пълномощно от “***” АД, с което последното е упълномощило ищеца да уведоми от негово име всички длъжници (кредитополучатели) по всички вземания на “***” АД, които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г.

С исковата молба са приложени и 3 бр. Уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от “***” АД чрез “***” ЕАД до ответника, като уведомленията са връчени на последния с получаване на исковата молба на 10.10.2018 г. В уведомленията е посочено, че на основание Приложение No ****г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. цялото задължение на ответника, произтичащо от процесния паричен заем No ***, е собственост на “***” ЕАД. Така изпратените уведомления и покани за доброволно изпълнение до ответника не са получени от него преди подаване на исковата молба, видно от представените заверени копия на обратни разписки.