Решение № 3865 от 31.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3865 гр. Варна, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110108080 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на Д. Р. В., действащата чрез своята майка и законен представител Д. Р. В., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Р. Д. В..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че ответникът е неин баща. Твърди, че на 15.06.2025г., преди 17:30ч., по време на осъществяване на режима на личен контакт, определен с решение по гр.д. № 10027/2024г., ответникът й нанесъл удар с юмрук в предната повърхност на гръдния кош, от който получила кръвонасядане. Непосредствено и след удара твърди, че ответникът и крещял. Последиците от удара сочи, че са установени от компетентни медицински органи, като за случилото се била уведомени Второ и Пето РУ на ОД на МВР-Варна, Фондация „SOS-семейства в риск“, националната телефонна линия за деца 116111 и тел. 112. Поддържайки, че ответникът е санкциониран вече по реда на ЗЗДН, моли съда за налагане на мерки за защита

Ответникът Р. Д. В. оспорва неведените от молителката твърдения. Твърди, че детето не е било удряно по никакъв начин, поддържайки, че посоченото от Д. В. представлява клеветнически твърдения. Сочи, че в изпълнение режима на лични контакти, постановен по съдебно решение, взел дъщеря си на 13.06.2025г. и е трябвало да я върне на 15.06.2025г. в 17:30ч. Твърди, че детето се чувства изключително комфортно е при него, спокойно е, храни се и спи според обичайния си режим. Върнал на 15.06.2025г. дъщеря си лично на майката пред дома й в указания в решението час. Предал детето спящо на майката. Прибрал се в дома си около 18:30ч. и не след дълго в дома му дошли полицаи, които го завели в Пето РУ- 1

Варна, за да даде обяснения. Бил изключително изненадан, тъй като с Д. В. били разменили няколко думи. Едва след ден разбрал, че майката твърди, че ударил дъщеря си с юмрук и е подала жалба за извършено домашно насилие. С оглед цялостното поведение на майката не изключва вероятността същата сама да е наранила детето, само и само да го обвини и да си осигури доказателства. Моли за отхвърляне на молбата.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, с писмена молба от 23.07.2025г., сочат, че са запознати със семейната история на Д. В., тъй като спрямо детето е предприета мярка за закрила по ЗЗДт „Съдействие и подпомагане и услуги в семейна среда“. Посочено е, че родителите са в траен конфликт, взаимоотношенията им са силно обтегнати и дисфункционални. Считат, че при установеност по безспорен начин, че детето е било обект на насилие от страна на своя баща, то следва да получи необходимата защита по смисъла на закона, като в условията на евентуалност срещите между детето и родителят да се провеждат в защитена среда за срок, определен от съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че са били в граждански брак, от който имат дете – Д. Р.

В., родена на *******г., видно и от приложеното на л. 4 от делото удостоверение за раждане.

Между страните не се спори и че с влязло в законна сила на 22.05.2025г. решение № 1458/28.04.2025г., постановено по гр.д. № 10027/2024г., по описа на ВРС, 9-ти състав, бракът между страните е прекратен, като родителските права по отношение на детето Д. се предоставени на майката, а на бащата е определен поетапен режим на лично отношения с дъщеря му, като до навършването й на три години на Р. В. е предоставена възможност да взема детето всяка нечетна седмица от месеца, като първата пълна (седмодневна) седмица от годината се счита за нечетна, с преспиване, от 17:30ч. в петък до 17:30ч. в неделя.

Приобщена към доказателствения материал по делото е представената от Д. Р. В., чрез нейната майка Д. Р. В., декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която е декларирано, че на 15.06.2025г. ответникът й нанесъл удар с юмрук в предната повърхност на гръдния кош, от който е получила кръвонасядане, като непосредствено преди и по време на удара отвътникът й е крещял (л. 18).

От представения лист за преглед на пациент се установява, че във връзка с установената синина на детето, на 15.06.2025г., в 18:07ч., майката е потърсила лекарска помощ. В коментирания документ е посочено, че са снети следните предварителни данни: по данни на майката детето е било при баща си, като е упражнено физическо насилие над него „ударил го с юмрук по гърдите“ след първоначално проявена вербална агресия. Детето било предадено на майката спящо и след като се събудило майката е видяла „синина в областта на гръдния кост“. Детето се оплакало от болка в областта. Отразено е, че по време на прегледа детето само показало как баща й се ядосал и я ударил с юмрук. Съобщени са данни, че и преди са установявани синини по тялото на детето, след като то е било вземано от бащата в режима на личен контакт. Майката е съобщила, че и спрямо нея е упражнявано физическо 2 насилие и е ставала свидетел върху насилие над детето. В обективноте данни е посочено, че са установени болки при опипване в гръдната кост, като при напревената ренгенография не са установени фрактури във видимите костни структури.

Разпитана в хода на производството е Д. М. Здравкова В., извършила прегледа на детето на 15.06.2025г., данните за който са обективирани в коментирания по-горе лист за преглед на пациент. Сочи, че на процесната дата била дежурна в спешно отделение, когато майката и детето пристигнали в кабинета. Д. В. била видимо притеснена, като обяснила, че като взела детето от бащата то било спящо. След като започнала да го преоблича видяла, че има синина в областта на гръдния кош. Майката обяснила, че е упражнено физическо насилие, което се е случвало и преди. След разказа на майката и зададен от както от нея въпроси, така и от свидетелката какво се е случило, детето имитирало как бащата се ядосал и го ударил. Докато показвало детето било емоционално, но не и разстроено, превъзбудено или плачещо. Било в добро състояние, активно, без типични крясъци. Не било й изплашено.

При извършения обстоен преглед на детето не се установени травматични увреждания от типа на хематоми и синини. Свидетелят сочи, че чисто теоретично синини или хематоми, не може да изчезнат до минута и до часове. Единствено това може да се случи при зачервяване.

След прегледа свидетелката подала сигнал във Второ и Пето РУ на МВР.

Видно от приложеното на л. 5 от делото медицинско удостоверение № 655/2025г., че на 16.06.2025г., Д. Р. В. е прегледана в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.

Анна-Варна“ АД. Съдебният лекар е установил бледо синкаво кръвонасядане с диаметър около 8-9мм в областта на дръжката на гръдната кост. Посочено е, че така констатираното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и отговаря да е получено по съобщените данни от майката и показано от детето – по време на престоя при баща си детето било ударено от същия с юмрук по гърдите след първоначално проявена вербална агресия, което кръвонасядане майката установила след осъществения режим на личен контакт на 15.06.2025г. Лекарят, изготвил медицинското удостоверение, е разпитан в хода на производството. Същата сочи, че няма съхранен спомен от извършения преглед, като в удостоверението е отразено всичко, което е констатирала.

Във връзка с постъпил сигнал в Пето РУ-Варна са снети сведения от Д. Р. В. и от Р. Д.

В. (л. 54). Последният е посочил, че съгласно определеният му режим на личен контакт с дъщеря му, е взел детето на 13.06.2025г. в 17:30ч. и го е върнал на 15.06.2025г. в 17:30ч.

Заявил е, че докато детето е било при него не му е повишавал тон и не му е посягал по никакъв повод. Много обичал дъщеря си и не можел да й направи дори забележка. От своя страна Д. В. относно процесната дата е посочила, че е започнала да преоблича детето, след като то се е събудило. Установила, че има малка синина в областта на гръдната кост с диаметър 1см. Веднага повикала такси и завела детето на преглед, по време на който синината на детето започнала да изчезва. На детето било направени рентгенови снимки, които не установили счупено или травма.

Във връзка със сигнала ответникът бил предупреден по реда на ЗМВР да се въздържа от актове на домашно носили и да не се стига до такова по отношение на детето Д., видно от 3 приложения на л. 56а протокол за полицейско предупреждение от 16.06.2025г.

Събрани в хода на производството по реда на чл. 204 ГПК направени от ответника видеоклипове и снимки на детето по време на осъществявания режим на личен контакт с детето.

От Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изискана информация по повод изпълнение на марките по чл. 5, ал. 1, т. 8 ЗЗДН и чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, като в постъпилото писмо (л. 107) се установява, че на 26.06.2025г. Р. В. е посетил офиса на отдел „Закрила на детето“, като е подал заявление за издаване на направление за осъществяване на постановения режим на личен контакт с детето, като такова е издадено на 09.07.2025г. От страна на майката заявление е подадено на 18.07.2025г., като направление е издадено на 22.07.2025г. Договори са подписани на 29.08.2025г. с Център за обществена подкрепа „Усмивка“ и на 19.08.2025г. с Фондация „Владиславово“. В изготвения план за оценка на потребностите (л. 117-119) е отразено, че на 08.08.2025г. в КСУ „Аспарухово“ е проведена среща с майката Д. В., детето и социалния работник и психолога от комплекса. Майката е съобщила, че тя полага преките грижи за детето Д., като момичето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители. Съобщила е, че бащата проявявал психическо, а последващо и физическо насилие спрямо нея и детето. Споделила е, че още от раждането детето е ставало свидетел на вербална и физическа агресия от страна на бащата. Последният е викал на детето, проявявал е физическо насилие спрямо него. Преобщени към доказателствения материал по делото са протоколите за проведени срещи между бащата и детето в КСУ „Аспарухово“ на 23.08.2025г., 06.09.2025г. и 20.09.2025г. От същите се установява, че Д. е спокойна в присъствието на баща си, забавлява се и се смее.

Видно от изискана информация от Държавна агенция за закрила на детето, че на 05.04.2025г., чрез „Национална система 112“ е постъпил сигнал от Д. В., като последната е съобщила, че при връщане на детето Д. от бащата, осъществявал режим на лични отношение по привременни мерки, последният е упражнил спрямо нея психическо насилие, изразяващо се омаловажаване и заплахи, че ще й отнеме детето. Д. В. била в състояние на емоционална криза, като споделила, че е със съпруга си са разделени от 2024г. след упражнено физическо насилие върху нея, за което е издадена заповед за защита (л. 64-66). Видно от приложеното на л. 120 от делото писмо от Държавна агенция за закрила на детето, че за процесната дата и събитие не са подавани сигнали. Такива не са подавани и чрез „Национална система 112“ (л.

122).

От материалите по гр.д. № 6699/2024г., че същото е образувано по молба на Д. Р. В. срещу Р. Д. В., в която същата е поддържала, че ответникът упражнявал срещу нея психическо и емоционален тормоз, предизвиквал скандали в присъствието на детето. В молбата е посочено, че ответникът крещял на детето Д., когато то плачело. Конкретните актове на насилие, за които съдът е сезиран, е посочено да са се осъществили на 21.05.2024г. и 25.05.2024г. На първата дата молителката и ответникът, заедно с детето Д., били в магазин за обувки. Ответникът през цялото време крещял на детето „Спри! Ще те ударя! Ще те набия!“, като в следващия момент ударил детето с шамар по лявата буза, като от удара Д. се 4 обърнала на другата страна. Детето изпаднало в ступор. На следващата дата Д. В. е въвела твърдения, че ответникът я ударил с обратната страна на ръката в областта на горната устна и носа, докато подсушавали детето и без В. да му е казала каквото и да е. С постановеното по делото решение № 2827/25.07.2024г., съдът е задължил Р. В. да се въздържа от домашно насилие по отношение на Д. В. и Д. В., приемайки за доказано, че на процесните дати Д. и Р.