Решение № 34 от 19.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Харманли, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245630100624 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422 ал.1 във вр. чл.415ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от Обединена българска банка АД с ЕИК:****, гр. София, ****, представлявано от изпълнителните директори Т. М. и С. Г., чрез пълномощника им С. Т. против И. Т. К.,ЕГН **********,от с.Тополово,общ.Маджарово.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 1905092540613517 от 14.05.2019г., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, предоставила на кредитополучателя И. К. ( ответника по делото), банков кредит в размер на 20810.00лв.

На 14.07.2022г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания била вписана промяна на наименованието на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД. На 10.ІV.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания била вписана промяна чрез вливане на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД в „Обединена Българска Банка“ АД.

Сочи се, че съгласно Договор за потребителски кредит №1905092540613517 от 14.05.2019г., кредитополучателят се задължил да изплаща отпуснатия кредит в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на т.5. „Погасяване на кредита“ - от Договор за потребителски кредит съгласно чл.9.2. от Договора, Банката имала право едностранно, без да дължи уведомление или покана на кредитополучателят, да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, при наличие на някое от следните основание, а именно съгласно чл.8.1. длъжникът просрочи плащане на която и да е 1 вноска по настоящия Договор за повече от 31дни, от съответната дата на дължимо плащане.

Твърди се, че поради неплащане на 22 месечни погасителни вноски за периода от:

05.09.2021г. - 05.06.2023г. – посочени в извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, на основание чл. 8.1. от Договора ищеца - „ОББ“АД обявила кредита за предсрочно изискуем.

Предсрочната изискуемост произвела действие и кредитът бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 22.06.2023г. - след получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост от кредитополучателя. Банката е спазила разпоредбите на закона и уведомила кредитополучателя с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх.№ 62686/17.10.2022г. - връчено по реда на чл.47 от ГПК, съгласно Протокол издаден от ЧСИ Гергана Грозева с peг.№915 с район на действие ОС - Сливен.

Сочи се, че в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., Банката връчила на длъжника уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение, по реда на чл.47 от ГПК. По този начин Банката го е уведомила за датата на предсрочната изискуемост. Твърди се, че след като „Обединена Българска Банка“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем и уведомила за това длъжника, той не погасил задълженията си към Банката. Поради това било подадено заявление по 417 от ГПК в Районен съд Харманли, с което било поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И. К..

По подаденото заявление било образувано ЧГД № 980/2023г. и били издадени:

Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист срещу ответника, с които бил осъден да заплати на банката следните суми: 17 646,65 лева (седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща главница за период от 05.09.2021 г.

, ведно със законна лихва за период от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 562,97 лева (хиляда петстотин шестдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата 639,70 лева (шестстотин тридесет и девет лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата 413,74 лева (четиристотин и тринадесет лева и 74 стотинки), представляваща санкционна лихва за период от 22.06.2023 г. до 12.09.2023 г., сумата 544,02 лева (петстотин четиридесет и четири лева и 02 стотинки), представляваща друга лихва за период от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща такса за период от 18.09.2023 г. , както и държавна такса в размер на 417,34 лева (четиристотин и седемнадесет лева и 34 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). След получаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано срещу длъжника, изпълнително дело № 20238740401322 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, peг. № 874 с район на действие - ОС Хасково. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК бил връчен от ЧСИ Самуил Пеев на длъжника И. К., при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което било основание за даване на посочените в чл.415 ал.1 т. 2 ГПК указания до заявителя.

2

С Разпореждане № 1048/23.05.2024 на Районен съд Харманли, получено от Банката на 30.05.2024г., с което било указано, че в едномесечен срок може да предяви иск относно установяване на вземането си от И. К., предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Това обосновало и правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че: И. Т. К.,ЕГН ********** от с.Тополово,общ.Маджарово на основание Договор за потребителски кредит №1905092540613517 от 14.05.2019г., дължи на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: 17 646,65 лева (седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща главница за период от 05.09.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 562,97 лева (хиляда петстотин шестдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата 639,70 лева (шестстотин тридесет и девет лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата 413,74 лева (четиристотин и тринадесет лева и 74 стотинки), представляваща санкционна лихва за период от 22.06.2023 г. до 12.09.2023 г., сумата 544,02 лева (петстотин четиридесет и четири лева и 02 стотинки), представляваща друга лихва за период от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща такса за период от 18.09.2023 г. , както и държавна такса в размер на 417,34 лева (четиристотин и седемнадесет лева и 34 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева), за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 13.09.2023г., постановена по ЧГД № 980/2023г. на Районен съд Харманли.

Претендира се присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът И. Т. К. , не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл.47 ал.1-5 ГПК действия. Назначен е особен представител на ответника адв. В. К. от АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, особения представител на ответника е подал отговор, в които е изразено становището, че предявения иск е допустим и частично основателен, като го оспорва по размер.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От представения и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 1905092540613517 от 14.05.2019г., се установява , че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, е предоставила на ответника К., банков кредит в размер на 20 810.00лв. , срещу задължението да го погася на равни месечни вноски или 108 месечни вноски всяка от по 245.76лв. или общо 26 540.28лв.

3

Вноските са по погасителен план – неразделна част от договора която ведно с Общите условия на дружеството по този вид договори са подписани от кредитополучателя обстоятелство неоспорено от особения представител на ответника по делото.

Не се спори, че на 14.07.2022г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна на наименованието на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД, а на 10.04.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на „Кей Би Си Банк (България)“ ЕАД в „Обединена Българска Банка“ АД - ищец по делото.

От приобщеното по делото ЧГД № 980/2023 по описа на Районен съд Харманли се установява, че ищеца е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против длъжника И. Т. К..Издадена е Заповед за незабавно изпълнение № 585/20.10.2023г. за сумите : 17 646,65 лева (седемнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и 65 стотинки), представляваща главница за период от 05.09.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 18.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 562,97 лева (хиляда петстотин шестдесет и два лева и 97 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата 639,70 лева (шестстотин тридесет и девет лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата 413,74 лева (четиристотин и тринадесет лева и 74 стотинки), представляваща санкционна лихва за период от 22.06.2023 г. до 12.09.2023 г., сумата 544,02 лева (петстотин четиридесет и четири лева и 02 стотинки), представляваща друга лихва за период от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г., сумата 60,00 лева (шестдесет лева), представляваща такса за период от 18.09.2023 г. , както и държавна такса в размер на 417,34 лева (четиристотин и седемнадесет лева и 34 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Посочената Заповед е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, и с Разпореждане № 1048/ 23.05.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в 1 месечен срок като довнесе дължимата д.т. Съобщението е получено от ищеца на 30.05.2024г.В срок е подадена искова молба от ищеца срещу ответника.

По делото по искане на ищеца и за изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза. От дадените в съдебно заседание разяснения и уточнения от вещото лице, се установява изложеното от ищеца. Вещото лице е изчислило неплатената от длъжника главница,размера на претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава,както и че съответстват на заявените суми в заповедното производство.

При така установената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за 4 установяване на дължимост на вземания по договор за кредит. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, предвид което съдът дължи служебна проверка за нищожност поради неравноправност на неиндивидуално договорените условия по договора за кредит.След проверка съдът не установи относими към правния спор неравноправи клаузи. Същевременно съдът следва да извърши служебна проверка и за нищожност на договора, от който произтичат претендираните от ищеца права на друго основание, съобразно приетото с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСКТК на ВКС. При извършването на тази проверка съдът установи, че клаузата на чл. 4.5 от договора за кредит, а именно: "При забава на плащането на дължимите суми по кредита, кредитополучателя дължи на банката наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената главница за времето на забава до окончателното плащане“ ,се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ( противоречие със закона).