Решение № 1892 от 29.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1892 гр. Бургас, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120106829 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Т. Х. Ч., ЕГН: **********, чрез процесуален представител адв. Б. К., съдебен адрес: гр.

С., ***, против К. Д. К., с адрес: гр. Б., ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1550 лв. (792,50 евро), представляваща заплатена сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че в началото на 2025 година ищцата и нейният съпруг – Д. Ч. решили да подменят дограмата на апартамента си в гр. С.. Така Ч. и ответника установили контакт чрез личния профил на последния и започнали преговори. На 05.02.2025 г. ответникът направил оглед в апартамента и поел задължението да демонтира старата дограма на остъклената тераса и да изработи и монтира нова, като монтажът е уговорено да се осъществи след 10.03.2025 г. при допълнително уточняване на конкретната дата, тъй като съпрузите били извън страната. На 08.02.2025 г. ответникът е заявил крайна цена за извършванео на възложената работа – демонтаж на старата дограма, изработка, доставка и монтаж на новата – общо в размер на 2200 лв. На 28.02.2025 г. ответникът е заявил готовност да изпълни възложената работа. На 08.03.2025 г. съпругът на ищцата е уведомил ответника, че вече са в страната, но последният не е отговорил. Направени са неколкократни неуспешни опити от страна на г-н Ч. да се уточни дата на извършване на уговорената работа. На 29.04.2025 г., ищцата превежда от личната си банкова сметка на ответника като капаро сумата от 700 лв., а на 01.05.2025 г. сумата от 850 лв. с основание „аванс дограма“ или общо сумата от 1550 лв. Основно кореспонденцията между страните се е осъществявала по 1 мобилно приложение и чрез телефонни разговори. След заплащане на претендираната сума ответникът не е изпълнил задължението си по твърдени от него различни причини.

Поради допуснатото неизпълнение до ответника е отправена покана на 15.05.2025 г. за доброволно връщане на заплатената по разваления договор сума в 7-дневен срок, т. е. до 21.05.2025 г. Това е и датата, на която договорът се счита развален. Моли се за уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, който е допустим.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпрати представител и не ангажира становище по предявените спрямо него искове.

В заседанието процесуалният представител на ищеца, чрез писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.

238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

От посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, още повече, че същите не са оспорени от ответника. От представените документи – извлечение от онлайн кореспонденция от мобилно приложение и банкови преводни нареждания, може да се направи вероятностен извод за сключване на твърдения договор, плащането по него и развалянето му.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове за посочените по2 горе суми да бъдат уважени изцяло. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят и разноските доказани от ищеца.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 239 ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Д. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ***, да заплати на Т. Х. Ч., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С., ***, сумата от 792,50 евро (1550 лв.), представляваща заплатена сума на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА К. Д. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ***, да заплати на Т. Х. Ч., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С., ***, сумата от 645,25 евро представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3