Решение № 310 от 10.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Стара Загора, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20225501000325 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. ЕАД против решение № 359/12.05.2022г., постановено по гр.д. № 1742/2021г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявения от ищеца установителен иск за съществуването на вземане от 102,42лв., представляваща неустойка в размер на три месечни стандартни такси, начислени във фактура № **********/15.02.2019г. по Договор за мобилни услуги № 620144534 от 29.06.2018г., с който се предоставя мобилен номер ********** и по Договор за мобилни услуги № 620581013 от 24.09.2018г., с който се предоставя мобилен номер *** като неоснователен.

Във въззивната жалба въззивникът излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи въззивната жалба. Претендират се разноските пред всички инстанции, като е представен списък. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, 1 чрез особения представител на страната, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските и договор за процесуално представителство.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3595/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Т.Б.” ЕАД срещу М. С. И. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от сумата от 1876,65лв. /хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и 65 стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №617497375 от 27.03.2017г., Договор за мобилни услуги №617497593 от 23.07.2017г., Договор за мобилни услуги №620144534 и Договор за лизинг от 29.06.2018г., Договор за мобилни услуги №620581013 и Договор за лизинг от 24.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 10.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски - държавна такса в размер на 37,53лв. /тридесет и седем лева и 53 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв. /триста и шестдесет лева/. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите установителни искове за установяване на вземанията по заповедта.

Видно от представения Договор за мобилни услуги № 617497375 от 27.03.2017г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и ответника, страните са уговорили 2 предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути за мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора от 24 месеца в била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС

Видно от представения Договор за мобилни услуги № 617497593 от 23.07.2017г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и ответника, страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма по програма Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути за мобилен номер ***, със стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора от 24 месеца в била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС.

Представен е и договор от 29.06.2018 г. за мобилен интернет и договор за мобилни услуги с дата 24.09.2018 г.. Представени са два броя договори за лизинг, сключени между страните: единият сключен на 29.06.2018г. за TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G с обща лизингова цена от 174,57 лева, платима на 23 вноски по 7.59 лева и другият, сключен на 24.09.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple с обща лизингова цена от 1057,77 лева, платима на 23 вноски по 45,99 лева.

По делото са представени следните данъчни фактури, ведно с извлечения (справки) за общо потребление, издадени от ищеца, с получател ответника:

-фактура № 7279747670/25.10.2018г. за отчетен период 25/09/2018 24/10/2018г., в която са начислени следните суми: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер на 22,38 лв. без ДДС - 26.85 лв. с вкл. ДДС и за мобилен номер *** месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер на 22,54 лв. без ДДС - 27,05 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 53,90 лв., като ищецът заявява, че претендира сума по фактурата в размер на 19,67 лв.

-фактура № 7281106215/25.11.2018г. за отчетен период 25/10/2018 24/11/2018г., в която са начислени следните суми: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер на 23,06 лв. без ДДС - 27,68 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** 3 месечна абонаментна такса и ползвани услуги в общ размер на 22,22 лв. без ДДС - 26,66 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 54,34 лв.

-фактура № 7282437659/25.12.2018г. за отчетен период 25/11/2018 24/12/2018г. в която са начислени следните суми: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 20,82 лв. без ДДС - 24,98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 49,97 лв.

-фактура № **********/15.02.2019г., в която е посочено, че са начислени следните суми: 614,40 лева - неустойки предсрочно прекратяване на договори, 1048,83 лева - лизингови вноски и 338,42 лева - задължения от предходен период. Ищецът твърди, че по тази фактура ответникът е заплатил сумата от 338,42 лева за стари задължения и част от останалите суми по фактурата, поради което претендира по нея сумата от 1501,65 лева.

-фактура № 7285232370/25.02.2019г., в която е посочено, че се начислени 251,02 лева - неустойки предсрочно прекратяване на договори и 123,98 лева - задължения от предходен период.

По делото не се оспорва от ответника, че последния не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в договорените срокове на цената на предоставените услуги, поради което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно същите.

От представените по делото два броя договори за лизинг, сключени между страните: единият сключен на 29.06.2018г. за TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G с обща лизингова цена от 174,57 лева, платима на 23 вноски по 7.59 лева и другият, сключен на 24.09.2018 г. за TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G с обща лизингова цена от 174,57 лева, платима на 23 вноски по 7.59 лева и другият, сключен на 24.09.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple с обща лизингова цена от 1057,77 лева, платима на 23 вноски по 45,99 лева. С подписа си ответникът е удостоверил, че е получил устройствата във вид, годен за употреба, функциониращо и в съответствие с договорените технически характеристики /чл.4 от договора/. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на месечните лизингови вноски. Освен това 4 ответникът не ангажира доказателства, че е върнал вещите. С оглед неизпълнение на задълженията по договора за лизинг, на основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора за лизинг месечните лизингови вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.

Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 ЗЗД , обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 ЗЗД. За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Съгласно нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

В настоящият случай в процесния договор е налице индивидуално уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение.

От събраните по делото доказателства се установява, че тя е вписана като елемент от договора в резултат на свободни преговори, водени между страните и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието на тази клауза, поради което не може да се приеме, че тя е нищожна.

По отношение на неустойката във връзка с лизинговия договор, съдът намира, че същата не следва да се присъжда в полза на ищеца, тъй като е 5 нищожна. Съдът е длъжен да следи служебно за нищожността, поради което дори и без наведеното изрично възражение в този смисъл в писмения отговор, подлежи на изследване въпросът за валидността на клаузата. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката дали неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.

Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

Посредством уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Поради това искът за присъждане на неустойка за предоставеното подлежи на отхвърляне.