Определение № 774 от 04.10.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. гр. Добрич, 04.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20243200500413 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е частна жалба от „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София,уточнена с молба по електронна поща на ДРС вх.№260404/12.04.2024 г.,срещу определение без № от 19.01.2024 г. по гр.д.№783/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на определение №260057/21.07.2023 г. по цитираното дело на ДРС в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на Държавата адвокатско възнаграждение от 19 200 лв до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.Подадена е частна жалба и от Държавата,представлявана от Министъра на земеделието и храните,уточнена с молба вх.№260555/23.05.2024 г. по описа на ДРС,срещу определение без № от 19.01.2024 г. по гр.д.№783/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която първоинстанционният съд е оставил частично без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на определение №260057/21.07.2023 г. по цитираното дело на ДРС в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото в полза на Държавата адвокатско възнаграждение от 19 200 лв до пълния му размер от 38 400 лв с ДДС.Всяка от страните е изложила подробни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното определение в атакуваната му 1 част с искане за отмяната му в тази част,като „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София настоява за уважаване на молбата на дружеството за изменение на определение №260057/21.07.2023 г. по гр.д.№783/2020 г. на Добричкия районен съд в частта за разноските чрез намаляване на присъденото в полза на Държавата адвокатско възнаграждение от 19 200 лв до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.,а Държавата настоява за уважаване на молбата й за изменение на горното определение в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото в полза на Държавата адвокатско възнаграждение от 19 200 лв до пълния му размер от 38 400 лв с ДДС.

В писмени отговори на двете частни жалби всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

Като постави на разглеждане частните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че първоинстанционното определение по чл.248 ал.3 от ГПК е съобщено на „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София на 24.01.2024 г.,частна жалба вх.№260141/31.01.2024 г. по описа на ДРС е депозирана в рамките на указания с акта едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 31.01.2024 г.При данни,че определението е съобщено на Държавата на 29.01.2024 г.,частна жалба вх.№260166/07.02.2024 г. по описа на ДРС,подадена по пощата на 02.02.2024 г.,също е депозирана в рамките на горния срок,изтекъл за страната на 05.02.2024 г.Предвид горното и като изхождащи от активно легитимирани лица /страни по делото/ с правен интерес от обжалване на първоинстанционното определение в неизгодната за всяко от тях част,респ. като насочени срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбите са процесуално допустими.Разгледани по същество,същите са неоснователни.

Гр.д.№783/2020 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба вх.№1328/22.02.2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд,уточнена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с молба вх.№2366/04.04.2019 г. по описа на ДОС,по която първоначално е образувано гр.д.№127/2019 г. на Добричкия окръжен съд,прекратено и изпратено по подсъдност на Каварненски районен съд,където е образувано като гр.д.№266/2019 г. и след отвод на всички съдии при този съд е изпратено от ДОС /определение 2

№256/16.03.2020 г. по в.ч.гр.д.№224/2020 г. на ДОС/ за разглеждане от Добричкия районен съд.Предмет на исковото производство е предявен на основание чл.124 ал.1 от ГПК установителен иск от „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София срещу Държавата,представлявана от Министъра на земеделието,храните и горите,за установяване,че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Свети Никола,общ.Каварна,обл.Добрич с площ от 185 338 кв.м.

С определение №260057/21.07.2023 г. Добричкият районен съд е прекратил производството по гр.д.№783/2020 г. поради недопустимост на предявения иск,като на основание чл.78 ал.4 от ГПК ищецът „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София е осъден да заплати на ответника Държавата разноски в размер на 19 200 лв адвокатско възнаграждение.Ищцовото дружество е получило съобщение за прекратителното определение на 02.08.2023 г. и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в срока за обжалване на определението,изтекъл за страната на 09.08.2023 г./ е подало молба вх.

№261010/08.08.2023 г. /неправилно именувана частна жалба/ за изменение на определение №260057/21.07.2023 г. в частта за разноските с искане за намаляване на присъдените в полза на ответната Държава съдебно-деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба №1/09.07.2004 г.Молбата на ищеца по делото е допустима като депозирана в законоустановения срок и изхождаща от активно легитимирано лице.За допустимостта на молбата на „Ваканционно селище Русалка“ АДгр.София е ирелевантно дали ищцовото дружество е представило списък на разноските по чл.80 от ГПК,доколкото в случая се иска изменение относно разноски,сторени от насрещната страна.

Ответната Държава е получила съобщение за прекратителното определение на 15.08.2023 г. и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в срока за обжалване на определението,изтекъл за страната на 22.08.2023 г./ е подала на 22.08.2023 г. по пощата молба вх.№261071/25.08.2023 г. за изменение на определение №260057/21.07.2023 г. в частта за разноските с искане за присъждане в полза на Държавата целия размер на изплатеното от нея възнаграждение за процесуално представителство в размер на 38 400 лв с ДДС.Държавата е представила по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 607 от гр.д.№783/2020 г. на ДРС/,поради което молбата й се явява допустима.

3

Предвид горното обжалваното определение на ДРС по чл.248 ал.3 от ГПК е допустимо в обжалваните части като постановено по допустими молби на двете страни по чл.248 ал.1 от ГПК-подадени в законоустановения срок от активно легитимирани лица /страни по делото/ с правен интерес от претендираното изменение и при наличен списък на разноските по чл.80 от ГПК,депозиран от Държавата.Определението на ДРС в обжалваните части е и правилно,като съображенията за този извод са следните:

Безспорно в случая по смисъла на чл.78 ал.4 от ГПК ответникът по делото-Държавата има право на сторените от нея в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски при прекратяване на производството поради недопустимост на предявения срещу нея иск.Ответната Държава своевременно е представила доказателства за сторените от нея разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение в открито съдебно заседание на 20.04.2023 г. пред ДРС-така на лист 603 от делото на ДРС договор №РД10-6/04.07.2019 г.,сключен между МЗХГ и упълномощеното от Министъра на ЗХГ Адвокатско дружество „Г.,Т. и Ко“-гр.София /пълномощно на лист 97 от гр.д.№266/2019 г. на КРС/,фактура №2973/26.07.2019 г. и банково извлечение за извършено плащане на 19.08.2019 г. от МЗХГ в полза на горното адвокатско дружество по цитирания договор за правна защита /двата документа на листи 605 и 606 от делото на ДРС/.

В последното открито съдебно заседание пред Добричкия районен съд по гр.д.№783/2020 г.,проведено на 20.04.2023 г.,ищецът „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София при запознаване с цитираните документи относно извършено плащане на адвокатско възнаграждение от Държавата е заявил изрично възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Възражението за прекомерност е прието от първоинстанционния съд за основателно,като заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 38 400 лв с ДДС е намалено и присъдено в полза на Държавата в половин размер от 19 200 лв.

Съгласно изложеното в т.3 от мотивите към Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78 ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска 4 защита и фактическата и правна сложност на делото.Когато съдът е сезиран с такова искане,той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора,т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,които ги обективират,и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,което е различно по сложност при всеки отделен случай.След тази преценка,ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Настоящото дело се отличава безспорно с голяма фактическа и правна сложност.Правото на собственост на ищеца „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София е обосновано в исковата молба със сложен фактически състав на придобивното основание,позоваване на голям обем от факти и обстоятелства,изискващи задълбочено проучване,издирване на множество документи от отдалечен във времето период,тяхното обсъждане и подвеждане към съответните правни норми в контекста на разпоредбата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./.Първоинстанционното производство е продължило над четири години.По делото е събран значим по обем доказателствен материал /вкл. 2 бр. папки с приложения/.Назначени са и изслушани множество експертизи-общо 6 бр.Насрочени са 15 открити съдебни заседания,на 4 от които не е бил даден ход на делото,но на останалите 11 заседания е даден ход на делото,като са извършени голям обем процесуални действия по изслушване становища на страните и по събиране на доказателства.На всичките насрочени 15 заседания е присъствал процесуален представител на Държавата,който активно е участвал в производството.В първоинстанционното производство е проведено пълноценно съдебно дирене и в последното открито съдебно заседание на 20.04.2023 г. е бил даден ход и на устните състезания.Фактът,че окончателният приключващ делото съдебен акт на ДРС е определение за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск,не рефлектира по никакъв начин на оценката за висока фактическа и правна сложност на спора и не се отразява негативно на оценката за положени значими усилия от процесуалните представители на ответника Държавата в хода на производството пред първоинстанционния съд.От процесуалните представители е положен значим по обем труд по изготвяне пространен отговор на исковата молба и последващи молби по хода на производството и съдебното дирене.Същите са участвали активно във всички съдебни заседания 5 със становища по допустимостта на иска и по същество на спора,по сочените от страните доказателства и тяхното приобщаване или оспорване на истинността им,изготвили са и писмена защита в указан в последното съдебно заседание срок.Всички изброени констатации обосновават присъждане в полза на ответника по делото-Държавата-на сторени разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение в размер значително над нормативно установения минимум.

Първоначално с молба вх.№2366/04.04.2019 г. /на лист 45 от гр.д.

№127/2019 г. на Добричкия окръжен съд/ ищецът „Ваканционно селище Русалка“ АД-гр.София е посочил цена на установителния си иск за собственост в размер на 2 594,70 лв въз основа на данъчна оценка на процесния имот,обективирана в издадено от Община-Каварна удостоверение изх.№5805000518/03.04.2019 г. /на лист 49 от гр.д.№127/2019 г. на Добричкия окръжен съд/.С отговора на исковата молба вх.№2545/10.07.2019 г. ответната Държава е повдигнала въпроса за цената на иска и е оспорила верността на горната данъчна оценка.По делото е назначена нарочна експертиза,която да определи действителната данъчна оценка на процесния имот /заключение на листи 125-129 от гр.д.№783/2020 г. на ДРС/.Вещите лица са определили данъчна оценка в размер на 16 680,40 лв,която е възприета от районния съд като действителна цена на иска,като с разпореждане от 28.04.2021 г. по гр.д.