Решение № 2617 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2617 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330115341 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е приобретател на вземане срещу ответника, прехвърлено с договор за цесия. Вземането било възникнало по договор кредит № ***/**** г., сключен между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД.

Във връзка с договора за кредит, ответницата била предоставила обезпечение под формата на поръчителство по сключен между нея и „Ай Тръст“ ЕООД договор. Тъй като тя не заплащала редовно задълженията си по договора за кредит, поръчителят заплатил изцяло дължимото по от нея, поради което встъпил в правата на кредитора по основното правоотношение. На **** г. ищецът придобил вземането срещу ответницата чрез цесия, за която се твърди, че е била съобщена. За сумите била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата възразила, поради което се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Ответницата Д. А. К. чрез особения си представител навежда доводи за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква, че по силата на договора за кредит е задължително да се сключи свързан с него договор за обезпечение. Същевременно, възнаграждението дължимо на поръчителя не се 1 включва при формиране на ГПР. Поради това посоченият ГПР не съответствал на действителния и било нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възразява се и че самият договор за поръчителство също е недействителен. Изтъква се, че същият е лишен от основание, доколкото потребителят заплаща възнаграждение без да му се предоставя реална услуга. Сочи се и че поставяйки изискване за предоставяне на обезпечение, кредиторът по недопустим начин се опитва да прехвърли върху потребителя риска от неизпълнение на задължението си да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Моли да се отхвърли иска.

Съдът намери за установено следното:

На **** г. между ответницата К. и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №**** по силата на който дружеството предоставило сумата 1200 лв. Определен бил лихвен процент от 40 пункта и годишен процент на разходите от 48,21 пункта /лист 28-32/. Срокът за връщане на кредита бил определен на 15 месеца, като общо следвало да бъдат върнати 1544,40 лв., разпределени съгласно погасителния план в 15 вноски от по 102,96 лв. всяка. Според чл.4, ал.1 от договора за кредит в случай, че кредитополучателят бил посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, той поемал задължение да: предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението. При предоставяне на обезпечение по посочения начин срокът за одобряване на заявлението за отпускане на кредита бил 24 часа от предоставянето.

Било предвидено също, че ако кредитополучателят не предостави избраното обезпечение в тези срокове, ще се счита, че заявлението не е одобрено / чл.4 ал.2/.

Според чл.4, ал.3 когато кредитополучателят бил заявил кредит без обезпечение срокът за одобряване бил определен на 14 дни от подаване на заявлението / лист 29/.

На същата дата на сключване на договора за кредит – **** г. между ответницата и „Ай тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство. В договора било посочено, че потребителят е избрал да сключи договор с "Кредисимо" при предоставяне на поръчителство от "Ай тръст" ЕООД. Поради това дружеството се задължило да сключи с кредитора договор за поръчителство по силата на който да отговаря солидарно с ответницата за поетите от нея задължения по договора за кредит.

Срещу това съгласно чл.6 ал.1 от договора потребителят се задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, което съгласно приложението към договора било определено на 1200 лв., като следвало да се заплати на отделни вноски от по 73,67 лв.

Възнаграждението се дължало на датата на падежа на всяка от вноските по договора за кредит съгласно погасителния план / лист 33-39/ . Потребителят бил длъжен също да плати на поръчителя и всички платени от него задължения по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на плащането. Съгласно 2 чл.8 ал. 5 "Кредисимо" било овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за възнаграждение по договора за поръчителство / лист 37/.

Отново на **** г. бил сключен и договор за поръчителство между "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст" ЕООД. В чл.13 на същия било предвидено плащането на възнаграждението за поръчителството да се извършва от потребителя на "Кредисимо", съгласно погасителен план обединяващ него и погасителните вноски по кредита / лист 59/.

На **** г. между заемодателя "Кредисимо" ЕАД и поръчителя"Ай тръст" ЕООД, от една страна и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ООД, от друга, бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането по договора за заем сключен с ответницата както и по договора за поръчителство, било прехвърлено на дружеството ищец / лист 64 -82/ .

Установява се, че на **** г. дружеството ищец подало против ответницата заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало от К. да му бъдат заплатени следните суми: 1004,75 лева - главница; 230,77 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.06.2020г. до 31.05.2021г.; 243,67 лв. обезщетение за забава за периода от 30.06.2020г. до 02.08.2022г., всички произтичащи от договор за потребителски кредит №***/**** г., сключен с "Кредисимо" ЕАД, заплатени от "Ай тръст" ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от **** г., които вземания са прехвърлени съгласно приложение №1 от **** г. към договор за цесия от ***** г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 03.08.2022г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното ч.гр.д. №11333/2022г. и издадена заповед за изпълнение. На 15.09.2022г. ответницата подала в срок възражение за недължимост.

Според заключението на в. л. по съдебно-счетоводната експертиза кредитополучателката К. е заплатила за погасяване на задълженията по договора общо 308,88 лв. От тази сума са погасени както следва: 195,25 лв. главница и 113,63 лв. възнаградителна лихва. На 20.08.2021г. дружеството поръчител „Ай тръст“ ЕАД заплатило на кредитодателя дъжимите от ответницата суми по договора за кредит. Към този момент се дължали 1316,03 лв. от които 1004,75 лв. за главница; 230,77 лв. за възнаградителна лихва и 80,51 лв. лихва за забава / лист 170/ . Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК дължими са били 1004,75 лв. -главница; 230,77 лв. възнаградителна лихва; 243,67 лв. - обезщетение за забава.

В. л. е установило, че в ГПР по договора за кредит в размер на 48,21 пункта са включени само разходите за възнаградителната лихва по кредита. Ако при изчислението на общите разходи се включат и разходите за възнаграждение по договора за поръчителство сключен с „Ай тръст“ ЕООД размерът на ГПР ще бъде 291,05 % / лист 171/ .

3

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и К., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност той да бъде одобрен в кратък срок. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата на чл.4, ал.3 от договора за кредит, според който в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. За разлика от това, при предоставяне на обезпечението чрез договор за гаранция срокът е 24 часа от предоставянето. Така дефинираната в договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице, с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му се дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че събирането на възнаграждението по договора за поръчителство е възложено на дружеството кредитор. Така установените условия в договора за кредит, целят да мотивират кредитополучателя да сключи и договор за гаранция, като се ангажира да заплати и свързаното с него възнаграждение.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези разходи които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република 4

България. В конкретния случай, при лихвен процент към дата на сключване на договора за кредит /10 %/, петкратният размер е равен на 50 %. Видно от заключението на вещото лице, включването на възнаграждението по договора към поръчителство към ГПР оскъпява кредита до 291,05%. Извод за превишение може да се извлече и без специални знания при съпоставяне размера на предоставената главница с размера на възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение.

От горното следва, че договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което означава, че е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Според чл.23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От това следва, че по силата на сключените съглашения във връзка с договора за гаранция цедентът „Ай Тръст" ЕООД е прехвърлил на ищеца цесионер единствено вземането за главницата по договора за кредит, относно който е извършил гаранционно плащане. Това е така, защото ефектът на чл.146, ал.1 ЗЗД, относно встъпването в правата на кредитора по главното задължение, предвид неговата недействителност са настъпили само отношение на вземането за главницата по кредита.

Предвид това, че ответницата дължи само чистата стойност на полученото по кредита тоест само 1200 лв., следва че тя дължи връщане на тази сума. Установи се обаче, че ответницата е заплатила във връзка с договора 308,88 лв. от които само 195,25 лв. са погасили главницата, а 113,63 лв. са отнесени за погасяване на възнаградителна лихва. След като тя дължи връщане само на главницата, следва да се приеме, че цялата платена от нея сума е следвало да се отнесе за посяване на главницата, при което остава за плащане разликата между 1200 лв. и 308,88 лв., тоест 891,12 лв. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи само до този размер, като се отхвърли в останалата си част.