Решение № 548 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. А.а

ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Д. Г. Д. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 18.11.2025г., постановена по НОХД № 12351/2025г., СРС, НО, 12-ти състав, е признал подс.И. Р. за виновен за това, че на 16.07.2024г. около 23:50ч. в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“, в района непосредствено под естакадата, свързваща бул.

„Цариградско шосе“ с бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение към бул. „Драган Цанков“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди S5” с рег. номер ********, след употреба на наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, а именно след употреба на кокаин, установена по надлежния ред – със съдебно химикотоксикологична експертиза с рег.номер И-4106/23.04.2025г., изготвена СХТЕ към ВМА – гр.

София – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. На основание чл.54 от НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяван е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, както и „Глоба“ в размер на 1000лв. На основание чл.343г от НК подсъдимият Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 5 месеца.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с която се иска от въззивната инстанция да отмени осъдителната присъда и да постанови нова оправдателна такава, тъй като не са обсъдени критично събраните доказателства. Намира доказателствените източници за некатегорични. Настоява се, че присъдата е постановена в разрез с материалния и процесуалния закон (без конкретика в това отношение).

Алтернативно счита, че наказанието е силно завишено с оглед доказателствената маса и обществената опасност на деянието.

1

В проведено на 23.02.2026г. разпоредително заседание въззивният съд е преценил, че за изясняване на релевантната фактическа обстановка се налага изпращането на запитване до ВМА дали още се съхраняват биологичните проби и контролните такива по чл.26, ал.2 от Наредба 1 от 2017г.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия в лицето на адв. М. моли съдът да отмени атакуваната присъда поради липса на безспорна доказаност. Счита, че не е налице категорично установяване на наличното активно наркотично вещество в организма на подсъдимия, като излага аргументи в защита на тезата си. Паралелно акцентира на наличието на процесуални пропуски, налагащи отмяна на съдебния акт.

В правото си на лична защита подс. Р. набляга на разликата в констатациите на двете експертизи и праговете на валидност на теста. Прави кратък прочит на начина на тестване и съдържанието на откритите в организма му вещества.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна, а присъдата на СРС за правилна и законосъобразна. Счита, че виновността на подсъдимия е категорично доказана, акцентирайки на формалността на извършеното престъпление, като обективното състояние на водача и неговите субективни впечатления за начина, по който се чувства след употреба на наркотично вещество, са без значение за съставомерността на деянието. Предлага въззивният съд да потвърди атакуваната присъда.

В правото си на последна дума подсъдимият Р. моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

При цялостна служебна проверка на правилността на постановения съдебен акт, въззивният съд констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които дават основание за неговата отмяна, без да е необходимо произнасяне по съществото на делото. Съдебният акт страда от сериозен недостатък - логическа последица от съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено чрез ревизия, поради което и мотивиращо неговата отмяна.

Налице е противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея по отношение размера на наложеното наказание "лишаване от свобода". Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, като между тези две нейни части не може да има каквото и да било противоречие. С диспозитива на постановената присъда първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Същевременно в мотивите към присъдата по вида и размера на наказанието е посочено, че на подсъдимия Р. следва да бъде определено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години.

Това противоречие от една страна ограничава процесуалните права на страните, тъй като те са поставени в невъзможност да разберат какво наказание е било наложено на Р. и да формулират основанията си за обжалване и протестиране на съответния съдебен акт. От друга страна коментираното противоречие следва да бъде приравнено на фактическа липса на мотиви по отношение размера на наказанието, което според съдебната практика е абсолютно съществено процесуално нарушение и води до отмяна на постановения акт. Като такова абсолютно и безусловно нарушение на процесуалните правила съдебната практика третира не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася 2 до основните въпроси, на които трябва да се отговори в решаващия акт на първата или втората съдебни инстанции (какъвто основен въпрос е размерът на наложеното наказание), както и неяснотата на мотивите, от които не може да се разбере действителната воля на съда.При това положение не е възможно и за въззивната инстанция да разбере действителната воля на първоинстанционния съд , така че да може да упражни пълноценно контролно-отменителните си правомощия касателно проверявания съдебен акт.

Допуснатото нарушение е отстранимо, но не може да бъде санирано от въззивната инстанция. Последицата е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.

Водим от горното Софийски градски съд ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 18.11.2025г., постановена от СРС, НО, 12-ти състав по НОХД № 12351/ 2025г.

В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3