Решение № 107 от 27.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500128 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 13 от 05.01.2024 година, постановено по гражд. дело № 400/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, изменено в частта за разноските с определение № 472 от 19.02.2024 година, ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** със седалище град С. и адрес на управление бул. „Д.Б.“ № * е осъдено да заплати в полза на Ф. Х. Х., ЕГН **********, сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, в резултат на смъртта на сина й Х.

Ш.И. при настъпило на 25.09.2020 година пътно - транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2021 година до окончателното изплащане, по сметка *** с титуляр адв. А. С. С., като иска на същата до претендираните 180 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски.

Ищцата Ф. Х. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния си пълномощник адв. А. С. - САК, със съдебен адрес: град С. № *, вх. *, ап. *, е депозирала въззивна жалба против така постановения съдебен акт в неговата отхвърлителна част до размера от 150 000 лева.

1

Според ищцата, единствено спорен в настоящото производство бил въпросът дали присъденото обезщетение в размер на 50 000 лева можело да обезщети по справедлив начин загубата, претърпяна от една майка в резултат от смъртта на сина й. В жалбата се изтъква, че непротиворечивите показания и на тримата разпитани по делото свидетели, между които и свидетел на ответното застрахователно дружество, потвърдили дълбоката, лична връзка между ищцата и Х.. Въпреки, че Ф. Х. работела и живеела в Германия, тя никога не била прекъсвала връзка с двете си деца и особено със сина си, като го подпомагала финансово през всички години, в които не били живеели заедно и поддържала ежедневна комуникация с него. Двамата прекарвали заедно ваканции и празници, като правили планове след навършване на пълнолетие Х. да работи в Германия при майка си. Известно време грижа за починалия полагал неговият чичо /брат на ищцата/, подпомаган финансово от нея. Когато научила за смъртта на сина си, Ф. Х. веднага отпътувала от Германия за България. От свидетелските показания на дъщерята на ищцата и свидетелката А.А. се установявало, че Ф. била психически опустошена, дълбоко травмирана и опечалена. Преди развода си ищцата била добър и внимателен родител, който полагал грижа за двете си деца, а след него не създала друго семейство и нямала други деца. Навеждат се доводи, че според съдебната практика разделното живеене на родител и дете, особено когато бракът между родителите е прекратен, а и след навършването на пълнолетие на детето, не представлява обстоятелство, което е показателно за отношенията между тях, както и че при определяне на размера на обезщетението на оценка подлежат обстоятелствата, установяващи съдържанието на общуването между починал и преживял.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция на Ф. Х. за сумата от 150 000 лева, ведно с дължимата законна лихва.

Не се въвеждат доказателствени искания.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ЗД „Б.“ АД, ЕИК *** чрез адв. Г. П. Д. - АК - Ямбол, със съдебен адрес: град Я.“ № *, ет. *, офис *, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Отправено е с него искане да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната 2 му част като законосъобразно и обосновано, тъй като не били налице сочените от ищцата -въззивник пороци на същото. Въззиваемото дружество поддържа, че първата инстанция изходила от действителните отношения между пострадалия и неговата майка, а съдът дори определил завишено по размер обезщетение.

Изразява се позицията, че разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва се прилага балансирано - социално и икономически, без да се позволява на обезщетенията за неимуществени вреди да се ползват като средство за обогатяване. Като отправна точка за извършване на необходимата преценка с оглед размера на дължимото обезщетение, се сочат статистическите данни на НСИ за стандарта на живот, публикувани на официалната му интернет страница. Твърди се, че според визираните официални данни средният общ годишен доход на лице в България за 2020 година - годината на ПТП и смъртта на Х. Ш.И., бил 7 002 лева, а средният месечен осигурителен доход в размер на 1 069.50 лева. Прави се извода съответно, че присъденото обезщетение възлизало на средния доход на лице за повече от десет години, поради което искането за присъждане на допълнително такова било напълно неоснователно.

В отговора се поддържа също, че присъденият от Окръжен съд - Бургас размер на обезщетението напълно отговарял на критерия „справедливост“ като морална категория. Според въззиваемото дружество, напълно неморално било майка, изоставила детето си при трети лица, която не поддържала постоянна връзка с него, да претендира сума над вече присъдената. В подкрепа на доводите си, въззивникът препраща към мотивите към съдебните актове, постановени в образуваното срещу него производство по чл. 432 от КЗ от бащата на Х. И.Ш.. В тях се сочело, че двамата се намирали в необичайно близки отношения, именно поради липсата на майка в живота на пострадалия. Твърди се още, че през 2012 година Ф. Х. изоставила деветгодишния Х. при родителите на съпруга си, а дъщеря си - при свои роднини в с. Р. От момента на заминаването си майката живеела в Германия, а изпращаните от нея суми представлявали определената от съда издръжка за двете деца, тъй като упражняването на родителските права било предоставено на бащата.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в 3 отхвърлителната му част.

Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Не се ангажират доказателства.

Против постановеното от Окръжен съд - Бургас по делото определение по чл. 248 от ГПК е постъпила и частна жалба от Ф. Х. Х., чрез адв. А. С. АК - С..

В нея се твърди, че молба за присъждане на заплатен адвокатски хонорар е била депозирана от адв. М.Г. преди отговора на исковата молба, но впоследствие всички процесуални действия били извършени от преупълномощения от същия адв. Г. Д.. Навеждат се оплаквания, че до последното по делото заседание адв. Д. не представил списък по чл. 80 от ГПК, в който да конкретизира исканите разноски, както и не заявил изрично, че поддържа молбата на адв. Г. Поддържа се направеното от страната в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Излагат се аргументи, че делото не се отличава с изключителна правна и фактическа сложност, а присъденото възнаграждение в предходната инстанция не съответствало на Наредба № 1/2004 година. Навеждат се доводи за присъждане на по-ниско възнаграждение във връзка с решение на СЕС по дело С-438/22.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и определяне на справедлив и законосъобразен размер на дължимите от ищцата разноски в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ЗД „Б.“ АД, чрез адв. Г. П. Д. - АК - Ямбол, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност.

Сочи се, че с молба вх. рег. № 4496/26.04.2023 година, подадена от ЗД „Б.“АД по делото, бил представен договор за правна защита и съдействие № 3194/ 05.04.2023 година за договорено и заплатено възнаграждение в размер на 14 280 лева с ДДС, както и писмено доказателство, че сумата е заплатена напълно от дружеството - ответник по банков път на 24.04.2023 година. В посочената молба било изрично посочено, че същата следва да се счита като списък на разноските. По отношение претенциите на ищцата за намаляване на адвокатското възнаграждение се сочи, че възнаграждението на процесуалния представител на същата било определено от съда съобразно минималния 4 размер по Наредба № 1/2004 година. Настоява се за равнопоставеност по отношение на начина на определяне на разноските на страните в процеса.

Депозирането на горепосочената молба и приложенията към нея преди подаването на отговор от ответника се обяснява с факта, че сключването на договор и изплащането на възнаграждението предшества извършването на действия от страна на адвоката по защита в процеса.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници № 6 от 16.02.2023 година, издадено от Кмета на кметство с. Ч. община А., ищцата е майка на Х. Ш.И., б. ж. на с. Ч. поради което и същата е от кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 година на Пленума на ВС, легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди.

Депозирано е по делото влязло в сила решение № 15 от 18.06.2012 година, постановено по гражданско дело № 170/2012 година, с което сключения между ищцата и Ш.И. М. баща на починалия Х. И. на **** година граждански брак е прекратен поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, вина за което има ищцата. Със същото упражняването на родителските права върху децата Х. И. и Ш.И. е предоставено на бащата Ш.М., определен е режим на лични контакти с майката, която е осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева на всяко едно от тях, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.02.2012 година до настъпване на законова пречка за изменението или прекратяване на плащането с произтичащите по закон последици.

Установява се от доказателствения материал по делото, че с влязла в сила присъда № 32 от 02.11.2021 година, постановена по нохд № 922/2021 5 година Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия М.М. за виновен в това, че 25.09.2020 година, около 23.50 часа, на третокласен път №208, в района на км. 89, с посока на движение от град П. към град А., област Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „**, с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица - Х. Ш.И. и E.И.Ю. двамата от с. Ч. както и средна телесна повреда на И. Н.М. от с. Ч. поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. „б“, предл. 1-во във връзка с ал. 1, б. „в“ и б. „б“, предл. 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3то от НК във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца, както и на основание чл. 343г във връзка с чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК му е наложил наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години“.

Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, съгласно чл. 300 от ГПК, за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От така казаното по-горе и при съобразяване на сочената правна норма се налага извода, че извършването на посоченото деяние, от което са произтекли вреди и в частност са причинени смърт на две лица, едното от които е Х. Ш.И. и средна телесна повреда на едно лице, от М.М. виновно са обстоятелства, които не могат да бъдат преразглеждани предвид установената забрана в същата. Тук е необходимо да се посочи и това, че ответното дружество не оспорва механизма на процесното произшествие, както виновното нарушаване от страна на водача М. на правилата за движение.