Решение № 12586 от 17.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12586 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110157515 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ищеца П. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ********, партер, чрез адв. С. А., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗЗ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника Д. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. **********, да заплати сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, физически и психологически травми, затруднения в движението на левия крак и дясната ръка, засегната чест и достойноство, страх, неудобства, дискомфорт, напрежение, избухливост, раздразнителност, понижено самочувствие, гняв, тъга, чувство за безсилие и несигурност, загуба на мотивация, безсъние, затруднения в работата и ежедневието, загуба на концентрация и ограничения на социалните контакти, вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 05.11.2020 г. в 03 РУ - СДВР направил опит насилствено да изтръгне детето Я, А.а от скута на ищцата, след което започнал да изрича: „болна си“, „ти си боклук“, „нестабилна си“, „няма да видиш Янина повече“, и впоследствие стиснал ищцата за дясната ръка и я изблъскал към рамката на входната врата на районното управление, в която си ударила левия крак и ответникът я настъпил по същия този крак, в резултат на което й причинил кръвонасядания на дясната предмишница и кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 797,84 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от датата на увреждането – 05.11.2020 г., до 23.10.2022 г.

Ищецът П. В. П. твърди, че с ответника били разделени и имали две деца – Антоан Д.ов А. и Янина Д.ова А.а, като по нейна молба било образувано гр. д. № 1

81/2020 г., ГК, XI състав по описа на РС – Търговище относно упражняването на родителските права и по това дело били определени привременни мерки, с които родителските права били предоставени на майката и децата следвало да живеят при нея. Твърди, че в началото на м.09.2020 г. се преместила с децата в гр. София, за което уведомила ответника, като първоначално той бил съгласен и проявил разбиране, но впоследствие в телефонен разговор й заявил, че ако не му даде да ги види, ще я съсипе, ще й ги вземе и никога повече тя няма да ги види. Твърди, че същият подал молба и до РС – Търговище за изменение на привременните мерки, като съдът предоставил родителските права на него, поради преместването на майката в гр. София. Ищцата поддържа, че на 05.11.2020 г. получила обаждане от служител на детската градина, която посещавала дъщерята Янина А.а, като била уведомена, че ответникът е дошъл с адвокат и съдебен изпълнител с искане да вземе детето и това силно я притеснило, тъй като било изненадващо и той никога до тогава не бил идвал да вижда дъщеря си.

Излага твърдения, че дошла на място в детската градина и установила, че няма съдебен изпълнител, поради което се усъмнила в намеренията на ответника и предвид предхождащите заплахи се страхувала за детето и отказала да му го предаде. Посочва, че с ответната страна отишли в 03 РУ - СДВР, като били оставени насаме в стая, за да продължат разговора и да се разберат, но ответникът направил опит насилствено да изтръгне детето от скута на ищцата, след което започнал да изрича: „болна си“, „ти си боклук“, „нестабилна си“, „няма да видиш Янина повече“, като тези думи я уплашили.

Поддържа, че на излизане от стаята останали във фоайето, като ответникът пожелал да остане за малко насаме с детето, но неочаквано го сграбчил и побягнал към изхода, като тя го настигнала и той я стиснал за дясната ръка и я изблъскал към рамката на входната врата, в която си ударила левия крак и ответникът я настъпил по същия този крак. Вследствие от случилото се ищцата твърди, че се разтреперила и изпитала болки, като се снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, съгласно което й били нанесени следните увреждания: кръвонасядания на дясната предмишница и кръвонасядания на лявото бедро и лявото ходило. Ищцовата страна сочи, че поведението на ответника й е причинило редица неимуществени вреди, като психологическото, физическото и емоционалното й състояние се влошили. Изпитала стрес, нервно напрежение, физически болки и страдания, довели до негативни изживявания и дискомфорт. Твърди, че през първите две седмици след инцидента чувствала интензивни болки в засегнатите крайници, като това й създавало значителни затруднения в ежедневието. Бил нарушен нормалният й начин на живот, като ограничила активността си, носила само чехли и била принудена да търси чужда помощ, което й понижавало самочувствието и й създавало дискомфорт и чувство за тежест, тъй като преди инцидента била напълно самостоятелен, активен и работоспособен човек без болки в краката и ръцете. Сочи, че въпреки травмите продължавала да се грижи за децата си и да се придвижва до работното си място, макар и със затруднения, като не желаела да ползва отпуск поради временна неработоспособност, тъй като скоро била започнала работа и имала нужда от доходи.

Излага твърдения, че опитът на ответника да избяга с детето, крясъците, проявената грубост и насилие, изречените обиди и заканите, че ще отнеме и няма да върне детето, са я стресирали и разстроили силно, като негативните преживявания се засилвали от факта, че тя винаги била честна, открита, добронамерена и коректна. Посочва, че след инцидента станала апатична и тъжна, а при спомен за случилото се изпитвала гняв и чувство за безсилие. През първите 2-3 дни след инцидента почти не спала, отишла от петък до неделя с децата си при свой приятел в гр. Пловдив, като дори се обърнала за помощ към своя приятелка – психолог. Твърди, че изгубила апетита си, страдала от 2 безсъние, станала потисната и затворена, загубила професионална, лична и житейска мотивация, като били засегнати честта, достойнството, личната и емоционалната й неприкосновеност. Изгубила чувството си за хумор и веселие и спряла да прави планове за живота си. Излага твърдения, че ограничила социалните си контакти, започнала да намалява излизанията и пътуванията, както и да избягва срещи с познати и приятели, тъй като при среща с приятели често ставало дума за инцидента, което отново я стресирало и травмирало. Твърди, че поведението на ответника се отразило и на работата й, като станала по-разсеяна и се притеснявала как случилото се ще се възприеме от колегите й и дали няма да загуби работата си. Сочи, че от причинената й травма и натрупания стрес започнала да се затруднява при изпълнение на служебните си задължения и влошила отношенията с колегите си, макар преди инцидента с ответника да не е има проблеми в работния процес. Поддържа, че напрежението от случилото се повлияло негативно и на семейните й контакти, тъй като избухвала безпричинно и правила скандали, или пък се затваряла в себе си и отказвала да комуникира. Посочва, че продължава да търпи вреди и към настоящия момент, като преди била жизнена, контактна, енергична, работеща, пътуваща, позитивна, честна, грижовна и усмихната, а след инцидента станала нещастна, унизена, притеснена, потисната, обезкуражена, стресирана, немотивирана и раздразнена. Счита, че справедливото обезщетение за гореописаните неимуществени вреди следва да е в размер на 4000 лева, като ответникът следва да заплати и законна лихва забава в размер на 797,84 лв., считано от датата на увреждането – 05.11.2020 г., до денят, преди депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2022 г. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. А. И. е подал отговор на исковата молба, чрез адв. В. Б.. Оспорва исковата молба при твърдения, че описаното от ищцата не отговаря на действителността и че в предходни производства и пред различни органи същата е твърдяла различни факти за едни и същи събития. Счита, че в настоящото производство фактите се изопачават и не се поднасят в цялост, за да се придаде драматизъм и за да се обосноват настъпили за ищцовата страна вреди. Оспорва да е извършвал физическо насилие над ищцата в 03 РУ – СДВР и да е изричал посочените в исковата молба обидни и заплашителни думи. Поддържа, че описаните в представеното от ищцата съдебно-медицинско удостоверение травми не отговарят да са получени по описания в исковата молба начин. Ответникът поддържа, че сочените от ищцовата страна неимуществени вреди са преувеличени, други не са настъпвали, а трети не отговаряли да са следствие от описаните травматични увреждания. Посочва, че самата ищца е действала противоправно, тъй като родителските права са били предоставени на бащата, но тя е отказвала да му предаде детето, паради което не можела да черпи права от собственото си противоправно поведение. Счита, че не е имала нужда от чужда помощ след твърдения инцидент, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на причинна връзка като твърди, че ищцата и преди е имала проблеми с общуването и самооценката си и че е посещавала психолог. Ответникът се противопоставя и на размера на претендираното обезщетение, като обръща внимание, че преди две години ищцовата страна не е твърдяла той да й е причинявал болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение следва да е в помалък размер, предвид описаните увреждания и адекватните последици от тях и като се отчете приносът на ищцата и собствените й личностни характеристики. Моли се за отхвърляне на предявените искове, респективно – за намаляване на претендираното обезщетение, като се претендират и разноски в производството.

3

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства (Удостоверение за раждане № 0020132109, издадено от община Варна, Удостоверение за раждане № 0020170094, издадено от община Варна – л. 1011), че същите имат две общи деца – Антоан Д.ов А. и Янина Д.ова А.а), както и, че същите не живеят заедно от началото на 2020 г.

Видно от представените искова молба (л.12 -14), Протокол от проведено СЗ от дата 28.05.2020 г. по гр.д. № 81/2020 г. по описа на РС – Търговище (л.17-21), Решение № 260071/28.08.2020 г., постановено по гр.д. № 81/2020 г. по описа на РС – Търговище (л.22-28), Определение № 260238/18.09.2020 г, постановено по гр.д. № 81/2020 г. по описа на РС – Търговище (л.29-30), Определение № 260004/12.01.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на ОС – Търговище (31-32), Решение № 260018/16.02.2021 г., постановено по в.гр.д.№ 262/2020 г. по описа на ОС – Търговище (л.33-39) и Определение № 60707/15.10.2021 г. по гр.д. №1757/2021 г. по описа на ВКС, III го., по искане на ищцата е било образувано производство по чл. 127 СК, като първоначално са били определени привременни мерки по отношение на малолетните деца, въз основа на които упражняването на родителските права е било предоставено на майката и е бил определен режим на контакти между децата и бащата. С решение от 28.08.2020 г. на първоинстанционния съд искът на П. П. е бил отхвърлен, упражняването на родителските права по отношение на децата е било предоставено на ответника Д. А. И., а с определението от 18.09.2020 г. са изменени и първоначално определените привременни мерки в същия смисъл. След обжалване на определението за изменение на привременните мерки, с определение от 12.01.2021 г. ОС – Търговище отново е изменени привременните мерки и упражняването на родителските права по отношение на децата отново е било предоставено на ищцата. С решението от 16.02.2021 г. на ОС - Търговище е отменено решението на РС-Търговище и упражняването на родителските права е предоставено на ищцата, определено е местоживеене в гр. София, като е определен и режим на лични контакти между децата и ответника, което решение е влязло в сила след като ВКС не допуска касационното му обжалване.