Решение № 394 от 20.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000014 по описа за 2023 година

С решение № ***/******** г., постановено по т.д. № ***/**** г. на Пловдивски окръжен съд, се ОТХВЪРЛЯ подадената от О. М. молба за открИ.е на производство по несъстоятелност на „К.“ ООД ЕИК *********.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от О. М.. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и се иска същото да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се обяви неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на „К.“ ООД и да се открие производство по несъстоятелност. Претендира разноски.

Длъжникът „К.“ ООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в отговора, както и в писмена защита, депозирана от процесуалния му представител адв. М..

Претендира разноски.

1

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, както и на изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ вр. чл.607а, ал. 1 и ал.2 от ТЗ вр. чл. 608, ал.1,т.1 от ТЗ, подадена от О. М. за открИ.е производство по несъстоятелност по отношение на „К.“ ООД ЕИК *********.

По отношение материалноправната легитимация на О. М. да подаде молба по чл. 625 от ТЗ:

Твърдението на молителя е, че има спрямо длъжника вземане, произтичащо от търговска сделка - договор **-**-**/******** г., сключен между О. М. като възложител и „К.“ ЕООД като изпълнител, по силата на който „К.“ ООД се е задължило да извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на О. М..

Касае е за вземане, установено по съдебен ред: С решение №***/******** г., постановено по т.д. № *** /**** г. на Апелативен съд – Пловдив, след отмЯ. в отхвърлителна част на първоинстанционното решение, „К.“ ООД е осъдено да върне на О. М. сумата 339 531.91 лв, представляваща платено без основание възнаграждение по Договор **-**-**/******** г. за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2016 г. , ведно със законна лихва, начиная от 7.7.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Решението е влязло в сила - не е допуснато до касационно обжалване /определение № ***/******** г. по т.д. № ***/**** г. на ВКС, ТК/. Сумата е била платена от О. М. въз основа на издадени от „К.“ ООД фактури за извършена дейност по договора, като се явява разлика между дължимото съобразно уговореното в договора и начислените суми по фактурите, които са били едностранно актуализирани от изпълнителя по договора.

За събирането на горното вземане О. М. е образувала изп.д.

***/**** г. по описа на ЧСИ А., като съобразно данните в представено удостоверение от 20.04.21 г. /л. 59 от първоинст.дело/ вземането е останало 2 неудовлетворено.

В обжалваното решение е прието, че връщането на платеното в повече не е обусловено от действителността, изпълнението, неизпълнението, унищожаването, развалянето на договора или последиците от прекратяването на договор **-**-**/******** г. , при което молителят не е титуляр на вземане срещу длъжника от вида на посочените в чл.608, ал.1,т.1 ТЗ и не е материалноправно легитимирано лице да поиска открИ.е на производство по несъстоятелност, което е достатъчно основание за отхвърлянето на молбата по чл. 625 от ТЗ ., поради което не е необходимо да се анализира и изследва финансово- икономическото състояние на длъжника.

Този извод не се споделя от настоящия съдебен състав на ПАС.

Сключеният между страните до говор **-**-**/******** г. за осъществяване дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на територията на О. М. безспорно има характеристиките на търговска сделка. Съгласно чл. 286, ал.1 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, според ал. 3 на същия член при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие, а съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговски и не следва друго от този закон. В случая едната страна по сделката е търговец - дружество с ограничена отговорност, сделката е свързана с упражняването занятието на този търговец, като поетите с договора задължения напълно съответстват на вписания предмет на дейност на дружеството в Т*. Обстоятелството, че договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и по отношение на договора се прилагат разпоредби на този закон, не изключва по никакъв начин търговския характер на сделката.

Съгласно чл. 608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Вярно е, че в случая не е 3 обусловено от действителността, прекратяването, развалянето или унищожаването на сделката. Но така изброените хипотези в нормата на чл.

608, ал.1 от ТЗ, първо, не са изчерпателни. Показател за това е употребата на термина „включително“ , което означава, че са възможни и други хипотези, в които паричното задължение да се отнася към търговска сделка. Второ, в случая процесното вземане е свързано с изпълнението на посочения договор – плащането на цената за извършените услуги е основно задължение на възложителя, а в случая присъдената сума е била платена от О. М. именно като цена на услугата, по издадени от изпълнителя фактури въз основа на договора; спорът между страните е бил именно за действително дължимия размер на възнаграждението – уговорения в първоначалния договор или по.високия /актуализиран съобразно растежа на МРЗ/. В този ред на мисли се налага извод, че процесното вземане по чл. 55, ал.1 от ЗЗД има характеристиките на такова по чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ, тъй като се отнася до търговска сделка. Молителят има качество на легитимирано лице да подаде молба за открИ.е на производство по несъстоятелност, поради което следва да бъдат разгледан и въпроса налице ли са останалите законови предпоставки за това.

Във връзка с изследване на въпроса налице ли е състояние на неплатежоспособност на длъжника по делото е назначена ССчЕ. Приети са основно заключение, депозирано на 25.01.22 г., както и допълнително от 28.01.22 г., в което са отразени корекции във връзка с първоначално извършените констатации. От същите се установява, че дружеството има задължения в общ размер на 4 127 014.46 лв., включително задължения към доставчици, по получени заеми от търговски дружества, задължения към персонала и към републиканския бюджет. Описани са подробно всички задължения по размер, дата на възникване, контрагент. Констатирано е, последното плащане към доставчици е към дата 26.01.21 г., като след тази дата са извършвани текущи и неотложни плащания към Е**, персонала и Н**. Към момента на изготвяне на експертизата не са налице влезли в сила актове за установяване на публични вземания. Към 31.08.21 г. задълженията на дружеството с настъпил падеж са в общ размер на 1 982 326.75, подробно посочени в таблица 2. Вземанията с ненастъпил падеж са в общ размер на 2 144 687.11 лв.

4

Към същата дата вещото лице е констатирало краткотрайни активи в общ размер на 5 944 хил.лв., от които вземания – 5 294 хил.лв. и парични средства 650 хил.лв. , т.е. краткотрайните активи са достатъчни да покрият задължения в общ размер на 4 127 хил.лв. Констатирано е, че вземанията са формирани от предоставени аванси, гаранции, предоставени заеми, подробно описани в таблица 3.

За последната счетоводна година – 2020 г.финансовият резултат от стопанската дейност на дружеството е загуба в размер на 92 хил.лв.; за 2019 г. също е била реализирана загуба в размер на 170 хил.лв., а за 2018 г. – печалба в размер на 250 хил.лв. Към 31.12.20 г. длъжникът има наличност на парични средства в размер на 603 187.93 лв., които средства са достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството към доставчици, персонал, социално осигуряване и други кредитори, които общо възлизат на 456 831.32 лв.

Вещото лице е изчислило коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Данните за коефициента за обща ликвидност, показващ възможността за покрИ.е на краткосрочните задължения с краткосрочните активи, както и на коефициента за бърза ликвидност са както следва: 2018 г. – 1.4198, 2019 г. – 1.3618, 2020 г. – 1.4463,

2021 г.- 1.4457, като същите показват възможност за покрИ.е на краткосрочните задължения с краткотрайни активи. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност, варират между 0.0121 до 0.1594 – нормални стойности според вещото лице. Изчислени са коефициенти за рентабилност – отрицателни величини, сочещи на неефективна дейност, както и коефициенти на финансова автономност, сочещи на абсолютна зависимост на дружеството от кредитори през разглеждания период.

По делото е прието и допълнително заключение на вещото лице, в което е извършен финансово-икономически анализ към момента на приключване на проверката – м. юни 2022 г., като към размера на задълженията са прибавени и такива по влезли в сила съдебни решения към О. М. и О. З.. В този смисъл е коригиран размерът на задълженията към 31.08.21 г. на общ размер от 4 938 хил. лв., като е обоснован извод, че същите могат да бъдат покрити с общия размер на краткотрайните активи от 5 944 5 хил.лв. Изчислени са коефициенти за обща ликвидност както следва: 2018 г.

– 1.3269, 2019 г. – 1.2806, 2020 г. – 1.3344, 2021 г.- 2.1103; коефициенти за бърза ликвидност: 2018 г. – 1.3142, 2019 г. – 1.2793, 2020 г. – 1.3344, 2021 г.2.1103. Същите показват възможност за покрИ.е на краткосрочните задължения с краткосрочните активи, а що се отнася до изчислените коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, вещото лице сочи, че същите са с ниски стойности и показват, че дружеството не може да покрие текущите си задължения с наличните бързоликвидни краткотрайни активи.

При извършване на тези изчисления вещото лице е заявило, че са включени задълженията към О. М. по горепосоченото съдебно решение /главница и лихви/. По отношения на вземанията се сочи, че същите включват вземания на длъжника и по договори за заем както следва:

Договор за заем от ******** г., сключен с „Б** П.“ АД за сума в размер на 100 000 лв. с падеж 1.4.21 г;

Договор за заем от ******** г., сключен с „Б** П.“ АД за сума в размер на 240 000 лв. с падеж 1.4.21 г.;

Договор за заем от ******** г., сключен с „Т. А. - В.“ EООД за сума в размер на 2 600 958.40 лв. с падеж 1.5.21 г.;

Договор за заем от ******** г., сключен с „И. Ф.“ АД за сума в размер на 492 763.30 лв. с падеж 1.5.21 г.

Вещото лице е установило, че към 31.08.21 г. не са извършвани плащания от посочените дружества – заемополучатели, като по договорите са начислени лихви в общ размер от 1 415 526.49 лв. към 31.08.21 г., а към 31.12.21 г .- 1 545 417.03 лв.

Тезата на О. М. е вземанията по тези договори следва да бъдат изключени от краткотрайните активи на дружеството при преценка на коефициентите за ликвидност, тъй като тези вземания не съществуват или са спорни и/или несъбираеми, въпреки настъпилия падеж по тях няма плащания.

Позовава се на обстоятелството, че след съобщение за наложен запор върху тези вземания в рамките на изп.д. ***/**** г. на ЧСИ А., „Т. А. В.“ ЕООД е оспорило вземането пред ЧСИ, а съобщението до „Б** П.“ АД е върнато с отметка „непотърсено“, за което са представени писмени доказателства в последното съдебно заседание пред първата инстанция.

6

Във връзка с оспорването на съществуването на вземанията по посочените договори за заем пред въззивната инстанция е назначена по служебен почин на съда допълнителна ССчЕ със задача да се проследи осчетоводяването на вземанията по четирите договора от 2008 г. до настоящия момент, като отговори на въпроса налице ли са счетоводни данни за реалното предостяване на заемните суми - кога са предоставени същите, по какъв начин, налице ли са платежни документи за предоставянето им.