Определение № 3389 от 02.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3389 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002104947 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. В. П. срещу решение № 932 от 05.07.2023 г. по гр. дело № 802/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 454/17.12.2021 г. по гр. дело № 340/2020 г. на Окръжен съд – Перник и като краен резултат са отхвърлени предявените от Я. В. П. срещу „ДЕМИ ТРЕЙД“ ЕООД и Д. Д. П. искови претенции по чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД за разкриване на относителна симулация и прогласяване нищожността на привиден договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..., том .., рег. № ..., дело № ../20.. г. от 14.04.2014 г., прикриващ договор за дарение с дарител „ДЕМИ ТРЕЙД“ ЕООД, представлявано от Я. В. П., и надарен Я. В. П. по време на брака му с Д. Д. П., който брак е прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 20.04.2018 г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението към касационната жалба касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя въпроси, които частично преформулирани от настоящата инстанция са: 1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, като изложи мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не кредитира, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните? За този въпрос се сочи противоречие с решение №24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., както и с Постановление № 7 от 1965 г. на Пленума на ВС – в т. 1 и т. 2; 2. Каква e същността на правоотношенията между страните по повод придобиване на спорното право на собственост върху имота и начинът на разкриване на симулацията с представените договори, представлява ли „обратно писмо“ 1 пълен обратен документ?; 3. Налице ли е недопустимо решение, когато съдът не е обсъдил и установил характера на дисимулативната сделка? Сочи противоречие с решение № 204/21.09.2011 г. по гр.д.№1212/2010 г., III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр.д. № 62/2009г.. IV г.о. на ВКС, решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д.№187/2012 г.. III г.о. на ВКС и др.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. П. взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Исковото производство по предявените по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, и чл.17, ал.1 ЗЗД искове е образувано, след като са отделени от първоначално заявената искова претенция от Я. В. П. срещу Д. Д. П. с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 23, ал.1 СК за оборване презумпцията за съвместен принос.

Въззивният съд подробно е обсъдил изложените твърдения на ищеца в последващите му молби, адресирани до съда. Приел е, че с първата молба /л. 6 от делото/ Я. П. е заявил, че по време на брака му с ответницата е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, които е построен след реализиране на правото на строеж-предмет на сделка, оформена в нотариален акт №148, том I от 11.04.2014г., със страни: продавач: „Деми трейд“ ЕООД, чрез управител и представляващ дружеството Я. В. П. и купувач -Я. В. П. като физическо лице. Ищецът е посочил, че поради висящо производство с предмет съдебна делба на процесния имот за него е налице правен интерес да предяви иск за оборване на съвместния принос. С последваща молба /л.99 от делото/ Я. П. е заявил, че сделката покупко-продажба, оформена с нотариален акт №..., том .. от 11.04.2014г. е привидна, като се позовава на нейната относителна симулация и сочи, че прикритата сделка е дарение. С трета молба /л. 155 от делото/ Я. П. изрично е поискал от съда на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД да бъде разкрита относителната симулация и да бъде прогласен за нищожен по отношение на ответниците договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 148, том ..., рег. № ..., нот. дело № .../.. г. като привиден, прикриващ дарение на право на строеж на недвижим имот. При така установеното въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на ответницата за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасяне по непредявен иск, като е приел, че макар и в доклада на първата инстанция да е посочен един иск, съдът е дал указания, респ. разпределил е доказателствената тежест съобразно твърденията в исковата молба и е разгледал претенцията като два съединени иска.

От събраните писмени доказателства въззивният съд е приел, че на 11.04.2014 г. „Деми Трейд“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Я. П., е продало на Я. П.-в негово лично качество правото на строеж на съответния обект за сумата от 6 238, 60 лева, като към тази дата последният е бил в брак с Д.

П., прекратен впоследствие с влязло в сила решение на 20.04.2018 г. За установяването на 2 действителната воля на страните при сключването на договора за покупко-продажба въззивният съд е обсъдил представеното по делото „обратно писмо“, според което дружеството „Деми Трейд“ ЕООД, чрез представителя Я. П., е дарило на Я. П. в лично качество посоченото в нотариален акт № ... право на строеж върху имота и изрично е указано, че сделката за покупко-продажба, обективирана в нотариалния акт е привидна, не са плащани суми, както и че страните не са целяли ефекта на продажбата, а действителната им воля е била дарение. Извел е от правна страна, че „обратното писмо“ (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ, който съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля.

Посочил е също, че ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му - материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Приел е, че изключение от тази принципна постановка е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея съпруг, като намалява имуществото му - тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията, какъвто е и настоящият случай. Поради това е посочил, че в случая обратното писмо е непротивопоставимо на ответницата и има значение на „начало на писмено доказателство“ за разкриване на симулацията спрямо нея.

По възражението на ответницата, че обратното писмо е съставено за нуждите на процеса въззивният съд е изследвал и представените писмени доказателства, от които декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху процесния имот, подписана включително от ищеца Я.

П., който декларирал, че е придобил имота чрез „покупка“ и е собственик на 1/2 част от него. Обсъдил е и това, че с първоначално заявената искова претенция Я. П. е считал сделката, обективирана в процесния нотариален акт, за покупко–продажба и едва с последваща молба от 20.01.2020 г. по делото е заявил твърдението си, че всъщност продажбата била привидна. Отчел е, че обратното писмо е подписано от едно и също лице – Я. П., веднъж като едноличен собственик на капитала на „Деми Трейд“ ЕООД и веднъж в лично качество като „надарен“, изразявайки волята и на двете страни. Позовавайки се на трайна практика на ВКС относно косвените доказателства, въззивният съд е приел, че в случая се опровергава съдържанието на обратното писмо и че първоинстанционният съд не е разгледал всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, респ. не е преценил, че установеното с тях, се намира във взаимна и логическа връзка, която води до извод, че продажбата е действителна и не прикрива дарение. Поради изложеното въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни и като е отменил първоинстанционното решение в тази част, е отхвърлил исковите претенции с правно основание по чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

За да се допусне касационно обжалване, е необходимо да бъдат установени кумулативно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и сочените от касатора допълнителни 3 предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Общата предпоставка изисква формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Поставените от касатора въпроси са обусловили волята на въззивния съд, но не е налице никоя от посочените допълнителните предпоставки.

По първия въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждането и решаването на делото следва да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г., както и трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК, в т.ч. и цитираното от касатора решение №24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения и оплаквания на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В случая въззивният съд е съобразил посочената практика и е извършил самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни обстоятелства, обсъдил е подробно всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора.

Несъгласието на касатора с правните изводи на съда не е основание за допускане до касационно обжалване. Само за пълнота следва да се отбележи, че цитираната от касатора практика по ППВС №7/27.12.1965 г. е по тълкуване на отменен процесуален закон, поради което същата не може да обоснове допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият въпрос изисква изследване на правилността на съдебния акт, респ. направения от въззивния съд анализ на доказателствата, което не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че е налице формирана практика на ВКС за правната характеристика на обратното писмо като пълен обратен документ и на начало на писмено доказателство - решение №206/21.08.2011 г. по гр.д. № 1338/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 464/16.06.2010 г. по гр.д. № 1069/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 763/04.02.2011 г. по гр.д. № 356/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 775/22.11.2010 г. по гр.д.

№ 929/2009 г. на ВКС, I г.о. и др., която настоящият състав изцяло споделя и която е съобразена от въззивния съд.

По третия въпрос, касаещ недопустимост на обжалваното решение, настоящият състав намира следното: В постоянната практика на Върховния касационен съд е прието, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Така недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран – например, когато решението е постановено след оттегляне или отказ от иска; когато въззивната инстанция е постановила решение по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима; когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. В случая не са налице основания, които да обуславят недопустимост на въззивното решение, а също така и противоречие с цитираната от касатора практика. В посочените решения по чл. 290 ГПК е прието, че искът за 4 установяване нищожността на привиден договор (чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД) е различен от иска за разкриване на прикритата сделка (чл. 17, ал. 1 ЗЗД) при относителна симулация, поради което съдът не може да прогласи за нищожна сделка само поради симулативността й, а следва да прецени дали се касае за абсолютна или относителна симулация. Респективно, ако приеме, че е налице относителна симулация, съдът следва да установи характера на прикритата сделка и да съобрази в решението си настъпилите от нея правни последици.