Решение № 227 от 10.07.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Смолян, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101496 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Н. И. против „*“ ЕООД, в която се твърди от ищцата, че на 21.03. 2024 г. е сключила с ответника Договор №* за предоставяне на потребителски кредит по реда на ЗПФУР за сумата в размер на 5 000.00 лева. със срок от 18 месеца, с първи падеж на месечната вноска на 20.04. 2024 г. и последен падеж на месечната вноска на 12.09.2025 г.

Съгласно т.З от процесния договор за потребителски кредит № *, Общата сума, която следва да бъде върната е в размер на: 6 750 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от отпуснатия кредит в размер на: 5 000 лева + лихва, в размер на 1 750 лева. , Лихвен процент в размер на 23.33 % по договора, Годишен процент на разходите е в размер на 49.66 %.

Съгласно т.4 от договора за потребителски кредит - Годишният процент на разходите (ГПР) по Кредита е в размер на 49.66 %, Общият разход по кредита е 1 750.00 лева (възнаградителната лихва) и включва сумата по чл. 3, б) по-горе, т.е възнаградителната лихва. Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В т. 2 от стандартния европейски формуляр е посочено, че: „При изчислението на ГПР се вземат предвид следните условия: а) Договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и че кредиторът и заемополучателят ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в договора. б) Лихвеният процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора“.

В т. 5 - Обезпечения е посочено, че кредита се обезпечава с Поръчителство предоставено от * * в полза на Дружеството. Като се твърди, че : „Със сключването на 1 настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит“ , а в стандартният европейски формуляр - т.4.3 е попосочено, че: „Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 5 300.00 лева. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно & 1.1 от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита“. - 2)

Въпреки, че в т. 2 от договора за потребителски кредит е написано, като начин на плащане: „Съгласно погасителния план, който е неразделна част от Договора“, то погасителен план към договора няма приложен, приложен е такъв към Стандартен европейски формуляр. –

Преддоговорна информация (стандартен европейски формат) от 21.03.2024 г4) Удостоверение от 01.10.2024 г. на „*“ ЕООД за наличие на задължение към 01.10.2024 г. в размер общо на: 8 032.80 лева. Много важно е тук, че е посочена дължима такса за банкова гаранция в размер на 2 775.43 лева, която е дължима към трето лице.

Актуално състояние на „*“ ЕООД от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Видно е от него, че едноличен собственик на капитала е: * ce, Индификация *-1, Чуждестранно юридическо лице, държава Финландия.

Твърди се от ищцата,че процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 21.03.2024 г. нарушава разпоредбите на ЗПК, поради което е недействителен.

Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит е недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по - горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 от зпк, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщ ането само на чистата стойност на кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи.

В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване нагодишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Липсват доказателства, че посоченият в договора ГПР в размер на 49.66 % е изчислен по предвидената в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК формула. Последната не е инкорпорирана в договора, нито е налице препращане към правната норма, която я предвижда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че Договорът страда от липса на реквизит от задължителното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно посочване на взетите предвид допускания, използвани 2 при изчисляване на ГПР. Неспазването на това изискване е сред изброените в чл. 22 от зпк пороци, водещи до недействителност на договора. по тази причина, съгласно чл. 23 от зпк дължима е само чистата стойност на кредита.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора) изразени като Годишен процент на разходите от общия размер на представения кредит. Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност лихвения процент от 23.33 % и Годишен процент на разходите в размер на 49.66 %.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР в размер на 49.66 %, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 23.33 % и при това положение не става ясно как е формиран ГПР в размер на 49.66 % т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания лихвен процент от 23.33 % неясно определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК

Съгласно т. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 21.03.2024 г. кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от * * - Малта в полза на Дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Според тази клауза потребителят имал право да избира както физически лица така и посоченото юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Към годишният процент на разходите не е включена сумата по „допълнителната възмездна услуга“ по договор за гаранция за такса гарант с разходи в размер на 5 300 лева. Таксата гарант е следвало да се включи в размера на ГПР, поради следното: Клаузата, която предвижда да се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Според & 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, включително лихв^, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, 3 пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вклю чително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т.2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. в конкретният случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител, различно от кредитодателя, което обаче е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от зпк и & 1. т. 1 от др на зпк, е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР.

От друга страна уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил вклю чен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. В случая предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „* *“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.

Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, Т. 10 от ЗПК.

Като доказателство, че третото лице - поръчител е пряко свързано с договора за кредит и кредитодателя е тук приложеното Актуално състояние на „*“ ЕООД от търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, където е записан като едноличен собственик на капитала: Мултитюд СЕ, индификация *-1, Чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия. В подписаният на 21.03.2024 г. Стандартен европейски формат - т. 4. 3 от него, ясно и недвусмислено е посочено, че разходите за допълнителната услуга за поръчител не са включени в ГПР по кредита.

Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Посочените в т. 5 алтернативи само привидно предоставят на потребителя право на избор, но на практика само водят до неоправдано засягане на интересите му. В договора за кредит и предоставената преддоговорна информация Не се съдържа посочване на общите изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно вида на обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави, за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи одобрение на обезпечението и искането, съответно да му отпуснат кредит, ако избере този вариант.

4

Липсата на информация по тези въпроси прави използването на тази опция прекомерно обременително за потребителя, доколкото предмет на сделката е дребно потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване (така наречените „бързи кредити“), но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в зависимост от неизвестни условия и срокове за одобряване.