Решение № 450 от 31.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Е.ия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000415 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН **********, и двамата с адрес: **** - представлявани от адв. С. Ч. с адрес:

**** против Решение № 260080 от 24.03.2022г. постановено по т.д. № 196/2020г. по описа на ОС - П., с което са отхвърлени предявените от всеки един от жалбоподателите против Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, искове за заплащане на сумата от по 120 000 лева на всеки от тях – обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на брат им Е.Е.А. в резултат на ПТП, настъпило на 18.07.2015 г., при което водачът А. Б. Ч., управлявайки, без да притежава необходимата правоспособност, лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама № **************, рег. № ** ** ** и без за същото да е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата, за което деяние е признат за виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П., ведно със законната лихва от 18.07.2015 г, до окончателното изплащане и с което са осъдени жалбоподателите Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН 1

**********, и двамата с адрес **** да заплатят на Г.Ф. – **** сумата 535 лева – разноски по делото.

Жалбоподателите молят решението да бъде отменено, а по същество – постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от всеки от тях искове против Г.Ф. – С. в претендираните от всики от ищците разМ..

Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия им родственик. Считат, че в производството пред ОС - П. е била доказана трайната и дълбока емоционална връзка на всеки от ищците с починалия.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, представляван от адв. С. М. с адрес: ****, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице – помагач А. Б. Ч. от **** не взима становище по жалбата.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 228 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ищците Р. Е. А. ЕГН ********** и А. С. Д. ЕГН **********, и двамата с адрес: **** твърдят, че н а 18.07.2015г. на път ***-**** гр. К. – с. У. е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което е починал Е.Е.А. – брат на ищците. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от А. Б. Ч. при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама № **************, рег. № ** ** **. Твърдят, че смъртта на брат им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърдят, че с влязла в сила Присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П. по НОХД №2155 от 2015г. по описа на ОС - П., виновният водач А. Б. Ч. е бил признат за виновен затова, че без да има необходимата правоспособност е управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на Е.А. и Н.Т..

2

Твърдят, че всеки един от тях поотделно е бил в много близки отношения с починалия техен брат. Той бил активен, контактен и грижовен млад човек, който бил обичан от всички в семейството си. За близките му неговата смърт била изключително трагично събитие. Ищците твърдят, че търпят много скръб и мъка от ненадейната смърт на обичания си брат.

Твърдят, че всеки от тях е разчитал на моралната подкрепа на своя брат, на неговата закрила и помощ. За А. Е. бил пример за подражание. Твърдят, че между братята и сестрата са съществували трайни и искрени отношения на привързаност, обич и приятелство. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния брат са понесли /и понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към датата на ПТП за лекия автомобил, с което е причинено пътно-транспортното произшествие не е била сключена застраховка за гражданската отговорност на причинителя на вредите. Затова считат, че са налице основанията за ангажиране отговорността на Г.Ф. – С..

Претендират заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Г.Ф.. Молят съда да осъди ответника Г.Ф. - С. да заплати поотделно на всеки един от тях обезщетение в размер на 120 000 лева з а претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат на смъртта на техния брат Е.А., настъпила вследствие н а пътно-транспортно произшествие на

18.07.2015 г., при което водачът А. Б. Ч., управлявайки, без да притежава необходимата правоспособност, лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама № **************, рег. № ** ** ** и без за същото да е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата, за което деяние е признат за виновен с влязла в сила на 09.03.2018 г. присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П., ведно със законната лихва от 18.07.2015 г, до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски .

Ответникът Г.Ф. – ****, БУЛСТАТ *********, представляван от адв. С.

М. с адрес: **** оспорва предявените искове.

Третото лице – помагач А. Б. Ч. от **** не взима становище по исковете.

Първоинстанционният съд е наМ.л, че отношенията на ищците с техния 3 починал брат са основани на взаимна обич и привързаност, но че те не попадат сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. Затова е приел, че болките и страданията от смъртта на брат им не подлежат на обезщетяване от Гаранционния фонд.

Няма спор, че за лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, рама № **************, рег. № ** ** ** не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, имаща действие към датата на ПТП – 18.07.2015г.

Съгласно чл.288 ал.1 т.2 от КЗ /отм./ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако: а) пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б., и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

С влязла в сила Присъда № 39/25.04.2016 г., постановена от О.С.-П. по НОХД №2155 от 2015г. по описа на ОС - П., виновният водач А. Б. Ч. е бил признат за виновен затова, че без да има необходимата правоспособност е управлявал МПС и като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на Е.А. и Н.Т., поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от представеното удостоверение за родствени връзки /стр.10 от делото на ОС - П. починалият в резултат на ПТП Е.А. е брат на Р. А. и едноунробен брат на А. Д..

Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, 4 настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи.

Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.

С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.

Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.

Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, поС.на и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на 5 семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и мотивите на самото ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг.

При претенция за обезщетение, предявена от лице извън този найблизък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези отношения той е претърпял продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.