Решение № 139 от 10.06.2019, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е №

139 гр.Кюстендил, 10.06.2019год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при участието на секретаря

Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 543 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62/2010г./.

Производството по делото е образувано въз основа на заповед № РД-30-342/12.12.2018г. на областния управител на област Кюстендил, с която оспорва законосъобразността на Решение № 601 от Протокол № 59/28.11.2018г. на

Общински съвет – Рила. Претендира се материална незаконосъобразност на оспорения административен акт с искане за неговата отмяна. Противоречието с материалния закон се обосновава с това, че е налице несъответствие между скицата - проект на ОСЗ от една страна и от друга – със скицата на

ОСЗ и акта за частна общинска собственост по отношение на местностите, в които се намира имота по оспореното решение, с оглед на което се прави извод, че не е доказано предоставянето на имота за възстановяване при условията на съществуващи/възстановими стари реални граници. Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Общински съвет – Рила, представляван от юк М. – Й., изразява становище за недопустимост, а евентуално – за неоснователност на оспорването. Счита се, че оспореното решение е законосъобразно като прието от компетентен орган в надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Прави се искане за оставяне без разглеждане на оспорването, съотв. за отхвърляне на оспорването. Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Й.Г.П. и М.Г. ***, изразяват становище за неоснователност на оспорването.

Административният съд, след преценка на становищата на страните и на събраните доказателства, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспореното решение № 601 от Протокол № 59/28.11.2018г. на Общински съвет – Рила, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и на основание §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62/2010г./ и чл.45, ал.2 от ППЗСПЗЗ, органът е предоставил на Общинска служба по земеделие – гр.Кочериново, с офиси град Рила и град Бобошево, част с площ от 1,232 дка от общински недвижим имот №128006, образуван от имот № 128001, в землището на с.С., община Рила в местността „Б.“ с начин на трайно ползване „ливада“, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д.Д.Н. съгласно скица-проект за имот с проектен № 128013, начин на трайно ползване

„ливада“ в местността „П.“, по искане изх. № РД-05-341/21.11.2018г. на началника на ОСЗ- гр.Кочериново, офиси гр. Рила и гр. Бобошево.

Административното производство по приемане на оспореното решение е започнало по мотивирано искане № РД-05-341/21.11.2018г. на началника на ОСЗ-Кочериново с адресат кмета на община Рила и ОбС - Рила. Поискано е на осн. §27, ал.2 от ЗИД на ЗСПЗЗ предоставяне за възстановяване на наследниците на Д.Д.Н. на земи от общинския поземлен фонд, като е посочено, че с решение № 11/09.07.1992г. на ПК - гр. Рила по преписка вх. № С-109, на същите е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имот – ливада от 1,100 дка в землището на с. С., община Рила, местността „П.“; че във връзка със заявление вх. № ПО-04-936/28.08.2012г. на В.Д.П. в качеството на наследник на Д.Д.Н., на 02.10.2012г. е извършено установяване границите на признатия имот по реда на чл.45е, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като след нанасяне на заснетите точки в КВС се установява, че признатият имот е с площ от 1,232 дка и попада върху имот № 128006 в землището на с. С., община Рила – придобит от Община Рила на осн. чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Към искането на ОСЗ са представени цитираното решение № 11/09.07.1992г. на ПК - гр. Рила и скица – проект № Ф02204/08.11.2018г. за имот с проектен № 128013 в землището на с. С., община Рила, местността „П.“ с площ от 1,232 дка, начин на трайно ползване „ливада“. Имота е установен като част от имот № 128006, образуван от имот № 128001, по КВС – общински поземлен фонд, който е в местността „Б.“ в землището на с. С., община Рила, целият с площ 166,108 дка, НТП – ливада, за който е издаден Акт за частна общинска собственост № 346/30.04.2010г.

По искането на началника на ОСЗ е изготвено становище на работна група при Община Рила от заседание, проведено на 26.11.2018г. Искането е внесено за разглеждане на заседанието на ОбС - Рила на 28.11.2018г. и е прието оспореното решение № 601 от Протокол № 59/28.11.2018г. на Общински съвет – Рила с гласовете на 9 общински съветници след поименното гласуване.

Копие от протокола е изпратено на областния управител с писмо изх. № РД-02-11000024/04.12.2018г. и е получено на 06.12.2018г. с рег. №

61-00-131 от посочената дата. Следва издаване на заповед № РД-30-342/12.12.2018г. на областния управител за оспорване на приетото решение на общинския съвет, във връзка с която е образувано настоящото дело.

От приетото заключение вх. № 1834/03.04.2019г. на вещо лице инж.Р.С., се установява, че границите на имота по оспореното решение са определени на място чрез заснемане по реда на Наредба №45/05.11.2004г. за поддържане на КВС; че след нанасяне на заснетите точки в КВС е установено, че показаният имот попада върху имот, предаден за стопанисване и управление на община Рила по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за него е съставен АОС. Вещото лице сочи, че при подаване на заявления за възстановяване на земеделски земи собствениците записват имената на местностите, съобразно притежаваните документи за собственост или съгласно молби-декларация за членство в ТКЗС или съгласно емлячните регистри, като така заявените местности се възприемат при издаване на възстановителните решения от ПК. При одобряването на КВС, за имотите само с признато право на собственост, имената на местностите се определят съобразно данни в стари кадастрални карти и планове или съобразно данните на бившите собственици /техните наследници/ при проведени анкети или съобразно наименованието на съседни местности, а при последващо идентифициране на имотите - по реда на чл.45е от ППЗСПЗЗ съгласно изготвена скица- проект, като земите по чл.19 от ЗСПЗЗ обхващат големи територии и включват имоти с различни наименования на местности и различен начин на трайно ползване.

За конкретния случай, вещото лице констатира, че при създаване на КВС за землището на с. С., е обособен масив № 128 с 4 имота с №№ 128001,128002,128003 и 128004, от които имот № 128001 е записан в местност „Б.“ , а другите имоти – в местност „П.“; че впоследствие при поддържането на КВС от имот № 128001 са обособени нови имоти, за които са постановени решения за възстановяване на правото на собственост по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в стари реални граници, като имотите са посочени в различни местности - „П.“, “Д.“ и „К.“, което е видно от Приложение № 1 към заключението. С оглед на последните констатации, при изслушване в съдебното заседание, вещото лице заявява, че имотът по възстановителното решение на ПК и имотът, определен с решението на Общинския съвет са идентични, независимо от различните наименования на местностите, което се установява при проверка на координатите на заснетия имот в изготвената скица – проект; че местност с наименование „Б.“ вероятно не е съществувала, а е приета като обобщаваща в съставените актове за общинска собственост.

По отношение на начина на трайно ползване на имота, е установено, че същият е ливада.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, тъй като съответства на писмените доказателства по делото.

Във връзка с идентификацията на процесния имот, от ОСЗ – Кочериново е изпратен Протокол за заснемане от 02.10.2012г., съставен от фирма – изпълнител по реда на Наредба № 49/05.11.2004г., във връзка с искането на В.Д.П. като наследник на Д.Д.П., и в присъствието на заинтересованото лице М.П. /л. 101 и л.102 от делото/. Последната е представила писмо № ПО-04-936/18.10.2012г. на ОСЗ – Кочериново, в което се съдържат данни за това, че след нанасяне на заснетите точки на признатия за възстановяване имот в м. П. в землището на с. С. с площ от 1,1 дка върху КВС, извършено на 02.10.2012г. от фирмата – изпълнител „Благоевградски териториален кадастър“ ЕООД при усл. на чл.45е от ППЗСПЗЗ, същият попада върху имот № 128006- придобит от община Рила като остатъчен фонд по см. на чл.19 от ЗСПЗЗ / л.84 от делото/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства.

С оглед установените обстоятелства, съдът счита оспорването за допустимо. Релевираните от ответника доводи в обратния смисъл са неоснователни. Процесното решение Решение № 601 по Протокол № 59/28.11.2018г. на Общински съвет – Рила, е акт по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, с който се извършва разпореждане с общинско имущество. Този правен характер на решението го определя като индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. Нормата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА дава правомощие на Областния управител да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на ОбС, като ги връща за ново разглеждане или ги оспорва пред съответния административен съд, в каквато насока са указанията в ТР №5/10.12.2008г. на ВАС по т.д.№20/2007г., разширяващи компетентността на органа спрямо всички актове на ОбС. С оглед на изложеното, оспорването е предприето от легитимиран от закона правен субект спрямо годен за оспорване акт. Оспорването е извършено в срока по чл.45, ал.4 от ЗМСМА.

Разгледано по същество, оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Решенията за предоставяне на земи по §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ се взимат от ОбС по отношение на имоти от общинския поземлен фонд. В правомощията на ОбС по см. на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА е да взима решения за разпореждане с общинско имущество.

Земеделската земя по решението на ОбС представлява имот – частна общинска собственост по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за него е издаден АОС по чл.5 от ЗОС.

Страните не спорят относно компетентността на органа.

Решението е взето в предписаната от закона писмена форма. Обективирано е в протокол от заседание на ОбС и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. относимите фактическо и правно основания.

При взимане на решението е спазена процедурата по чл.45ж, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ за образуване на преписката по мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината с приложено възстановително решение за имота и скица – проект, издадена от ОСЗ.

Спазени са и общите процесуални правила в ЗМСМА по препращането от чл.8, ал.11 от ЗОС. Заседанието на ОбС е законно - има необходимият кворум по чл.27, ал.2 от ЗМСМА, а решението е взето с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, които са гласували поименно. Спазени са правилата за мнозинство и начин на гласуване по чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА.

Оспореното решение е материалноправно законосъобразно. Съгласно §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл.19, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.

Следователно, фактическият състав за предоставяне на земите по §27, ал.2, т.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ съдържа три кумулативни елемента: земи от общинския поземлен фонд; решения на ОСЗ по признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и установяване на границите на земеделските имоти. Анализът на доказателствата по делото сочи на наличие на посочените материалноправни предпоставки за постановяване на оспореното решение на ОбС.