Решение № 74 от 17.04.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 125/21.11.2023 г. по гр. д. № 116/2023 г. Д. районен съд е отменил на основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №* том * рег. № 1626 дело № 145/19.04.2022 г. по описа на Нотариус Цветелин Пенков рег. № 455 на НК, по който А. З. М. и Ф. И. М. дарили на А. С. М. собствения си недвижим имот, а именно: Имот пл.№*, участващ в УПИ ІІІ-196 с площ от 215 кв.м., от които 60 кв.м. попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на с. Б., одобрен със Заповед № А251/22.10.1991 г. и изменен със Заповед № К455/09.10.2008 г. на Кмета на Община – Д., при граници на имот с пл.№*: изток – улица; запад – част от УПИ ІІІ-196; север – улица и юг – част от УПИ ІІІ-196.

Със същото решение А. С. М. е осъдена да заплати на А. З. М. и Ф. И. М. разноски в размер на 761 лева.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответницата А. С. М., чрез пълномощник адв. И.Г., с оплаквания, че е неправилно и необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че извода на районния съд, че е без значение дали надарената разполага с достатъчно доходи или не, тя не е освободена да дава издръжка на дарителите си, който извод противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на 1

ВКС.

Твърди се, че е безспорно установено, че доходите на дарителите са близо пет пъти по-високи от тези на дарената, която е вдовица и се грижи сама за психично болната си дъщеря, която няма доходи и не е в състояние да реализира такива. Твърди се, че надарената получава пенсия в размер на 395, 63 лева при определена линия на бедност в България за 2023 г. в размер на 504 лева и в размер на 413 лева за 2022 г. Жалбоподателката сочи, че според съда сумата от 395, 63 лева месечно, с която се издържат тя и дъщеря й, е достатъчна и дава възможност да се предостави част от нея на хора с общ годишен доход от 21 408, 62 лева; този извод се твърди да е нелогичен, необоснован от обективен анализ на събраните доказателства и социалноикономическата обстановка в страната, поради което и обжалвания съдебен акт е неправилен.

Твърди се, че психично болната дъщеря на надарената е лице, което тя е длъжна на издържа; при този месечен доход на ответницата и без да дава на някого допълнителна издръжка, тя се намира в по-лошо положение от дарителите си; ако дава издръжка на ищците, то под въпрос ще бъде физическото оцеляване на майката и дъщерята, а не на кого материалното положение ще бъде по-добро или по-лошо. Твърди се, че за да се налице основания за отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична; такива високо укорима непризнателност ще има, когато даренията има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минимални нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, като въпреки това отказва да даде издръжка. Твърди се, че настоящият случай не е такъв и невъзможността за даване на издръжка се дължи на обективни причини, изразяващи се в липса на възможност от реализиране на достатъчен доход, даващ възможност за даване на издръжка.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че необосновано районният съд е приел, че ответницата е била поканена да предоставя издръжка – доказателства за такава покана не са събрани по делото, но дори да се приеме, че исковата молба представлява покана, то от нейното съдържание не може да се изведе извод каква точна издръжка са потърсили дарителите. Твърди се, че с оглед обстоятелствата поканата е следвало да бъде изрична и да бъде насочена към нещо, което ответницата е в състояние да даде като израз на признателност към дарителите. Твърди се, че при липса на такова изрично волеизявление не може да се приеме, че е налице втората предпоставка за отмяна на дарението – изрично искане, отправено от дарителите до дарения за предоставяне на издръжка.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

2

След подаване на въззивната жалба е постъпила молба от жалбоподателката, с която представя епикриза от 30.11.2023 г. на Д. М. и моли да бъде приета като доказателство, тъй като е издадена след постановяване на първоинстанционното решение.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците А. З. М. и Ф. И. М., чрез пълномощник адв. Д.М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се оспорва обжалваното решение да е постановено в противоречие с ТР № 1/21.10.2013 г., съгласно което обективна невъзможност за неизпълнение на задължението за даване на издръжка на дарителите е налице само при кумулативното наличие на двете предпоставки – дареният не е в състояние да задоволи собствените си нужди И тези на лицата, към които е задължен по закон; ВКС има предвид минималните лични нужди И обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон. В тази връзка се развиват доводи, че в случая не са налице доказателства, че ответницата е длъжна по закон да издържа дъщеря си Д. М. – тя е пълнолетна и не попада в кръга на лицата, на които се дължи издръжка; не са налице доказателства дъщерята Д. М. да е поставена под пълно или ограничено запрещение. Сочи се, че с оглед на заболяването, Д. М. би следвало да получава пенсия за нетрудоспособност – доходи, с които да се издържа.

На следващо място в отговора се твърди, че не е вярно, че жалбоподателката издръжка себе си и дъщеря си само с нейните доходи – От вписаните в регистър БУЛСТАТ обстоятелства се установява, че ответницата е регистрирана като земеделски производител, считано от 21.02.2023 г., което означава, че тя реализира доходи и от дейността й като земеделски производител, в това число вероятно получава и подпомагане по някои от мерките от ДФЗ и референтни плащания за предадена земеделска продукция /тютюн/.

Твърди се също в отговора, че е безспорно установено, че ответницата не е направила никакви опити да трансформира задължението си към дарителите в пари или по друг начин – чрез грижи, респективно по този начин да прояви признателност към дарителите си. Твърди се, че дарителите са възрастни и болни хора, които освен от финансова подкрепа се нуждаят от грижи предвид възрастта и здравословното им състояние, но такива грижи не са били предоставяни от жалбоподателката, въпреки че е могла да ги предостави на дарителите си.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното решение, както и на основание чл. 38 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 36 от ЗА се присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззиваемите.

С отговора се правят доказателствени искания, целящи установяване дали ответницата е получавала средства от ДФЗ, дали дъщеря й Д. М. е получава доходи за периода 2020 – 2023 г.

3

С Определение № 47/31.01.2024 г. исковата молба е оставена без движение и с дадени указания за допълване и уточняване обстоятелствата по предявения иск.

От ищците е депозирана молба-уточнение от 15.02.2024 г. В тази молба се въвеждат следните твърдения: Ищците се съгласили да прехвърлят процесния имот срещу издръжка и гледане, а ответницата се съгласила с това условие. След изповядване на сделката ответницата преустановила контакти с ищците и престанала да ги подпомага. Ищците в края на месец април 2022 г. поканили ищцата да изпълни обещанието си. Тогава те се обърнали към другата си снаха Е. да поеме грижите за тях. Твърди се, че в периода юни – ноември 2022 г. са уведомявали и канили А. да изпълнява общението си да ги обгрижва. В края на ноември 2022 г. ищците са предложили на ответницата, ако няма възможност лично да полага грижи, да започне да им плаща издръжка, с която частично да покриват разходите за ангажиране на друга жена, която да се грижи за тях. Ответницата отказала да полага грижи и да дава издръжка.

Твърди се, че във връзка с преклонната възраст и влошеното здравословно състояние и настъпилите необратими здравословни проблеми, ищците са изпаднали в трайна нужда от постоянни и ежедневни грижи, поради което са ангажирали снаха си Е. М. да се грижи за тях; поради нуждата от постоянни и ежедневни грижи за тях същата не може да ходи на работа и да реализира доходи, ищците се съгласили да й плащат по една минимална работна заплата и здравните осигуровки за грижите за двамата; Е.

М. започнала да полага 24 часови грижи за тях от началото на юли 2022 г.

Именно поради тази причина и недостига на парични средства се появява за ищците трайна нужда от получаване на издръжка.

Относно месечните разходи на ищците се твърди, че минималната необходима сума за нормалното съществуване на ищците средно е 1 475 лева, към която сума се добавя възнаграждението за обгрижването им, поради което месечните разходи за двамата към момента на завеждане на делото с в размер на 2 213, 40 лева, а към настоящия момент са в размер на 2 445, 32 лева. В молбата са посочени месечните разходи за отопление, за храна, разходи за лични хигиенни средства, разходи за пребиваване в болнични заведения и лекарства, за транспорт до болнични заведения.

По отношение получаваните доходи ищците твърдят, че А.т М. получава пенсия в размер на 1 590 лева и 126 лева по решение на ТЕЛК; Ф.

М. получава пенсия в размер на 523 лева. Твърдят, че други доходи не получават.

По отношение притежавани недвижими имоти ищците твърдят, че поради нужда от финансови средства във връзка с двете дела пред РС – Д., както и за покриване на натрупани задължения през лятото на 2023 г., ищците са продали на внука си И. М. останалите им недвижими имоти /къщата, в която живеят и идеални части от земеделски земи/.

4

Ищците твърдят, че в края на м. ноември 2022 г. са поискали от ответницата да започне да им плаща издръжка в размер на 150 лева месечно за всеки един от тях /общо 300 лева/, което искане са направили и м. декември 2022 г., като ответницата категорично отказала.

Отговор на молбата-уточнение ответницата А. С. М. е депозирала на 23.02.2024 г. чрез пълномощник адв. И.Г.. Сочи се, че през 2019 г. ищците са дарили на внука си И. М. /син на Е. М./ и на внука си К. М. /син на другия син на ищците/ по ½ ид. ч. от УПИ-240 с площ от 610 кв.м. и на първия северния близнак от къщата със застроена площ от 68 кв.м., на втория южния близнак със застроена площ от 68 кв.м.; през 2023 г. всички притежавани от ищците имоти са прехвърлени на внука им И. М.. Обръща се внимание на сделките под № 2, 3, 4 и 5 от справката от АВ, с които в един ден – 28.04.2023 г. внуците И. М. и К. М. първо даряват обратно на дядо си и баба си /ищците/ вече дарените им през 2019 г. имоти, след което в същия ден А. и Ф. М.и продават същите тези имоти отново на внуците си.

Твърди се в отговора, че не е вярно изложеното, че ответницата е отказала да се грижи за дарителите си, както винаги го е правила, като промяна в отношенията е настъпила от страна на ищците, под натиск от живеещата при тях снаха, след като разбрала за направеното в полза на ответницата дарение.

Оспорва се твърдението, че ответницата е била канена да се грижи за ищците след дарението; напротив, била е гонена от къщата, както и никога не е бил повдиган въпроса друга жена да бъде ангажирана да се грижи за тях, а още по-малко ответницата да плаща за нея.

Твърди се, че въпреки представените медицински документи всъщност ищците са в много добро здравословно състояние за годините си и са в състояние да се грижат сами за себе си. Твърди се, че ищецът А. М., макар и 90 годишен, е регистриран като земеделски производител и би следвало да получава доходи от това.