Решение № 1997 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1997 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100512003 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 2.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 52591/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Б.П.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ срещу „Т.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Т.“ ЕООД дължи на „Б.П.“ ЕООД сумата 3 160.80 лв., представляваща цена за продадени 25 m3 бетонова смес С25/30 /ВЗО/, извършена транспортна услуга и услуги с бетонпомпа, за което е издадена фактура N 4000003362/ 11.07.2018 г., и сумата 620.80 лв.- мораторна лихва за периода от 12.07.2018 г. до 17.06.2020 г.

Постъпила е въззивна жалба от „Б.П.“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми- договорно възнаграждение и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Т.“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Б.П.” ЕООД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.

Установява се въз основа на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, че между страните са съществували търговски отношения по сключени през м.06.2018 г. договори със смесен характер /продажба, изработка и транспортни услуги/ с предмет: продажба на бетонови смеси, транспортни услуги /доставка до строителен обект/ и услуги с бетонпомпа, за изпълнението на които ответникът „Т.“ ЕООД- възложител, заплатил на ищеца „Б.П.“ ЕООД- изпълнител, дължимите договорни възнаграждения.

Според фактическите твърдения на ищеца през м.07.2018 г. по заявка на ответника /трета по ред/ на последния били доставени 25 куб.м. бетонова смес на посочен от него строителен обект в кв.“Манастилрски ливади“- гр. София, за което била издадена процесната фактура N 4000003362/ 11.07.2018 г. за сумата 3 160.80 лв. /с включен ДДС/, представляваща цена на продадени 25 куб.м. бетонова смес С25/30 /ВЗО/, извършена транспортна услуга и услуга с бетонпомпа.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните волеизявления на страните същият се счита валидно сключен и произвежда съответни правни последици. Въз основа на сключен договор за изработкас посоченото от ищеца предметно съдържание, за изпълнителя /ищец/ възниква задължение да изработи и достави на посочения от ответника обект бетонова смес- със заявеното количество и качество, а за възложителя /ответник/- да заплати уговореното за извършената работа възнаграждение, включващо стойност на изработената бетонова смес, транспортна услуга за доставката й до обекта и услуга с бетонпомпа.

2

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия, и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността за това е негова, а не на изпълнителя.

Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за сключването на договор между страните с горепосочения предмет, за неговото изпълнение от страна на ищеца /изпълнител/ и съответно- за приемане на извършената съобразно уговореното работа от ответника /възложител/, без възражения. Въз основа на представените от ищеца писмени доказателства- процесната фактура от 11.07.2018 г., която не е подписана от представител на ответното дружество, и 4 бр. експедиционни бележки от 11.07.2018 г.

/с посочено общо количество на доставена бетонова смес- 27 куб.м./, които са оспорени от ответника, гласни доказателства- свидетелски показания на св. Л. Цветанова /служител на ищеца/, преценени при условията на чл.172 ГПК, и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, не може да бъде обоснован извод, че действително на посочената дата ищецът е доставил по заявка на ответника 25 куб.м. бетон на посочен от последния обект, както и че работата е приета от последния без възражения.

Не се установява от доказателствата, че действително на посочената дата е изработен и доставен на ответника бетон в твърдяното количество. Дадените от свидетеля Л.

Цветанова /служител на ищеца- „диспечер на бетонови смеси“/ показания, преценени при условията на чл.172 ГПК, не съдържат ясни и конкретни данни относно изработката и доставката на посоченото в исковата молба количество бетон на обекта на ответника, като не съдържат данни и за предявяване /изпращане/ на процесната фактура за плащане от ответника. Даденото от вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза заключение също не може да обоснове извод в горния смисъл. Съгласно експертното заключение във връзка с издадената от ищеца фактура № 4000003362/ 11.07.2018 г. /процесната фактура/ по счетоводна сметка 411- Клиенти- партида „Т.“ ЕООД, в ищцовото дружество се води салдо /непогасено вземане на ищеца към ответника/ в размер на 3 160.80 лв., като при извършената в ТД на НАП- София- офис Младост проверка на подадените от „Т.“ ЕООД документи по ДДС- дневници за покупки и справкидекларации, вещото лице е констатирало, че процесната фактура от 11.07.2018 г.- на стойност 3 160.80 лв. с издател „Б.П.“ ЕООД не е включена в документите по ДДС на 3 ответника и не е ползван данъчен кредит по нея. Не се установява следователно ищецът „Б.П.“ ЕООД да е изправна страна по сключен с „Т.“ ЕООД договор за продажба и изработка /изпълнил е работата съобразно договореното/ и като такъв да е материалноправно легитимиран да претендира процесното договорно възнаграждение.

Правилно е прието в обжалваното решение и че разпоредбата на чл.301 ТЗ, установяваща презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, ако същият не се е противопоставил веднага след узнаването им, е неприложима в настоящия случай. При търговските сделки /каквато е процесната/ законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на действията, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. В случая ищецът не установява оспорените експедиционни бележки да са подписани от представител на ответното дружество /положен е подпис от лице, обозначено като „техн. ръководител на обекта“, за което не се твърди да е представител на „Т.“ ЕООД/, като липсват данни и доказателства и относно предявяването /изпращането/ на процесната фактура за плащане от ответника. Същевременно в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът е заявил противопоставяне срещу извършени от негови служители по повод доставката на процесния бетон действия, поради което и същите не могат да се считат потвърдени от него при условията на чл.301 ТЗ- чрез непротивопоставяне.

При тези данни и доказателства, предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на релевантните за спора факти и обстоятелства, дължимо в процеса /чл.154, ал.1 ГПК/, и отнасяне на неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, налага се приемането на извод, че не е налице соченото от ищеца договорно основание и не е налице непогасено договорно задължение на ответника към ищеца във връзка с извършена на 11.07.2018 г. доставка на бетон, поради което и правилно установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ, чл.266, ал.1 ЗЗД е отхвърлен от първоинстанционния съд като недоказан и съответнонеоснователен.

С оглед приетия извод за неоснователност на главния иск по чл.422 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.266, ал.1 ЗЗД правилно е отхвърлен като неоснователен и акцесорният иск на „Б.П.“ ЕООД по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи първоинстанционното решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но доказателства да са сторени разноски за въззивното производство от същата не са представени, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.

4

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.07.2021 г., постановено по гр. дело № 52591/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5