Решение № 18 от 08.01.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1626/2019
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 08.01.2020
- В сила
- 04.08.2020
- Състав
- МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 т.1 б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.70 т.2 · Закон за хората с увреждания
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/………………………….., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Седемнадесети състав
На осми октомври две хиляди и деветнадесета година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №1626 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по заведена с вх.
№9335/12.06.2019г. жалба от ДЗЗД
„Х.“-гр.Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №193-ФК/27.05.2019г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин в гр.Варна, бул.„Осми Приморски полк“ №75 стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Оспорва се , че е извършено нарушението, описано в Заповедта. Органите по приходите не изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка, поради което неправилно приели, че на 23.05.2019г. в обекта е извършена продажба на стойност 20лв., за която не е издаден фискален бон от дружеството. Оспорват се изцяло констатациите отразени в протокола за проверката, като се твърди, че не е осъществен нито един от съставител ан чл.186 от ЗДДС, за да бъде налагана ПАМ.
Акцентират, че органите по приходите не са констатирали разлика между фактическата наличност на парите в касата и тази, установена по фискалното устройство в обекта, което свидетелствало, че се издават касови бележки. Не били изложени мотиви относно продължителността на срока от 10 дни, за който е наложена мярката. Липсвали доказателства в подкрепа на изводите в заповедта за необходимост от определянето на такъв срок, както и отчитане, че това е първо нарушение на дружеството, че други нарушения не са констатирани при проверката и продажбата е на незначителна стойност. Неправилно и необосновано издателят на заповедта намерил, че ако не бъде наложена ПАМ търговецът може да извърши ново нарушение, от което да настъпят значителни щети за фиска. В случая срещу търговеца нямало издадено НП и не били налице извънредни обстоятелства, с оглед на които и по аргумент от чл.22 от ЗАНН да е необходимо прилагането на извънредни средства, каквото е налагането на ПАМ. Считат, че наложената ПАМ е несъразмерна по смисъла на чл.6 ал.2 от АПК, тъй като административният акт и изпълнението му ще засегнат правата и законните интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото за целта. Запечатването на обекта за срок от 10 дни щяло да причини значителни и трудно поправими вреди на дружеството. Това щяло да доведе до отлив на клиенти, до негативно отражение върху търговската му репутация, с оглед на което преките вреди, които дружеството щяло да претърпи от мярката щели да надхвърлят най-високия размер на наказанието предвидено в закона за този вид нарушение.
Това следвало да се отчете в съвкупност с обстоятелството, че се касае за търговски обект осигуряващ средства за издръжка на съдружниците, които са в тежко финансово и здравословно състояние. Поради това претендират отмяна на Заповедта и наложената с нея принудителна мярка и присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50лв. В съдебно заседание се явява процесуален представители, който поддържа жалбата. Представя резолюция за прекратяване на административно-наказателното производство на основание чл.54 от ЗАНН от органа, който е издал заповедта за налагане на ПАМ. Тъй като не бил издаден нов АУАН, намира за прието от административно-наказващият орган, че не е извършено нарушението, или не е извършено от дружеството. С оглед на това дружеството било лишено от възможността да упражни правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС и да заплати санкцията, за да не бъде запечатван обекта. Моли жалбата да бъде уважена и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски само за заплатената държавна такса за образуване на делото в размер на 50лв.
Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности” Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображенията поради които счита, че Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона. Намира за безспорно установени и доказани обстоятелствата свързани с основанието за издаването й. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на административно нарушение да бъде издадена заповед за налагане на ПАМ. Фискалната касова бележка съобразно чл.25 от Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от в момента на плащането на стоката, а това в случая не било направено във връзка с продажбата в обекта извършена на 23.05.2019г. 10-дневния срок, за който е наложена ПАМ бил определен при спазване на АПК и правилна преценка на случая, както и при съобразяване на вида и разположението на обекта, стойността на неотчетената продажба и наличието на непогасени публични задължения. Така определения срок на ПАМ бил под средния размер, предвиден в закона и се явявал съразмерен на нарушението и съобразен с превантивните и преустановителни функции, за постигане на които се налага. Неиздаването на фискален бон за извършена продажба водело до невъзможност за проследяване на реализираните обороти и влияело на размера на публичните задължения на дружеството, което водело до ощетяване на фиска. Поради това Заповедта била правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Наличието на отрицателна разлика между фактическата и касова наличност в обекта не обосновавало извод за липса на нарушение, а кореспондирало с констатацията за наличие на такова. Във връзка с представената резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство за нарушението сочи, че то е било прекратено на основание чл.54 от ЗАНН не поради липса на нарушение, а заради допусната в АУАН грешка в датата на нарушението.
Позовава се на възприетото в актовете на съдилищата, че административното производство по издаване на заповед за налагане на ПАМ и запечатване е отделно и независимо от административнонаказателното производство. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за присъждане на ответната страна на юрисконсултско възнаграждение по Закона за правната помощ.
Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:
Административното производство започнало по повод извършена проверка на 23.05.2019г. в търговски обект – магазин, находящ се в гр.В, бул.»////” №///, стопанисван от ДЗЗД «Х.» -гр.Варна с ЕИК *********.
Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като след покупка на 1брой мъжка чанта и заплащане на цена от 20лв. в брой на Д. Н.
Е. – съдружник в дружеството, който работел като продавач, в 12,57часа не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ГД»Фискален контрол» е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0350101/23.05.2019г.
В него посочили, че обекта представлява магазин за продажба на чанти, портомонета дамски и мъжки, раници, колани и др. Проверяващите отразили, че в обекта е наличен и функционира фискален касов апарат, по който разчетената касова наличност била 29лв., служебно въведените пари в касата били 30лв., а фактическата наличност била 51,60лв. – т.е. установена е разлика от 8,20лв., с която сума наличните в брой средства били по-малко от тези, които по касов апарат следвало да са налице.
Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че ДЗЗД «Х.» -гр.Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС. Поради това на основание чл.186 ал.1 и чл.186 ал.3 от ЗДДС издал Заповед №193-ФК/27.05.2019г., с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.186 ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин в гр.Варна, бул.„Осми Приморски полк“ №75 стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
С преписката ответникът представя АУАН №F489376/30.05.2018г. съставен срещу Х. Г. Е. ***, за това, че на 25.05.2019г. в 12,57часа при извършена в стопанисвания от ДЗЗД«Х.»-гр.Варна с ЕИК ********* магазин в гр.В, бул.»////” №///покупка на 1брой мъжка чанта и заплащане на цена от 20лв. в брой от проверяващия И.А.С. на работещия като продавач съдружник Д. Н. Е., не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, което е квалифицирано като нарушение на чл.25 ал.1 т.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС. В този съставен АУАН от ст. инспектора по приходите И.А.С. е посочено, че сред документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка №0350101/23.05.2019г., отчет от КЛЕН от ФУ от дата 23.05.2019г., междинен отчет от ФУ, опис на парични средства.
Във връзка със започналото със съставяне на АУАН административно-наказателно производство в съдебно заседание представителят на жалбоподателя ДЗЗД«Х.»-гр.Варна депозира Резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство №447110-F489376/ 09.07.2019г. с която началникът на отдел „Оперативни дейности“–Варна при ЦУ на НАП като установил, че в АУАН №F489376/30.05.2018г. е посочена различна дата на нарушението от датата, посочена в Протокола №0350101/23.05.2019г. за проверката в обекта, в която е участвал актосъставителя и при която е констатирано нарушението, на основание чл.54 от ЗАНН прекратил административнонаказателното произвоство, образувано въз основа на този АУАН, като указал на актосъставителя да състави нов АУАН в рамките на три месеца от откриване на нарушителя, в който датата да бъде посочена правилно. В откритото съдебно заседание на 08.10.2019г. представителите на страните не спорят, че за нарушението свързано с неиздаването на фискален бон и нерегистрирането на ФУ на продажбата, извършена на 23.05.2019г., по повод на което е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ №193-ФК от 27.05.2019г. няма издадено НП.
Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.
С преписката ответникът представя и справка за задълженията на ДЗЗД“Х.“-гр.Варна, от която е видно, към 27.05.2019г. дружеството има общо 572,32лв. задължения– главници и лихви за данък по подадени от него декларации по ЗДДФЛ и по ЗКПО.
В подкрепа на твърдението в жалбата, че търговският обект, затваряне на който е постановено със Заповедта осигурява средствата за издръжка на съдружниците в ДЗЗД“Х.“-гр.Варна, които са в тежко финансово и здравословно състояние е представено разпореждане от 01.01.2019г. на ТП на НОИ-Варна, с което е разпоредено от 01.09.2019г. на Н Д Е да се изплаща лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 217,98лв. на месец. Съгласно представена Заповед №ЗХУ/Д-В/5514/07.03.2019г. считано от 01.01.2019г. на Н. Е е отпусната по чл.70 т.2 от ЗХУ. месечна финансова подкрепа в размер на 52,20лв. Към жалбата е приложено Експертно решение №1744/05.05.2010г. на ТЕЛК за Общи болести І-ви състав на МБАЛ“Св.Марина“ЕАД-Варна, с което на Н. Е е определена 71,60% инвалидност за срок до 01.05.2013г. Представено е разпореждане от 13.09.2013г. на ТП на НОИ-Варна, с което на Х. Г. Е. е отпусната от 12.06.2013г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 182,51лв. месечно. Приложен е документ за извършено на 20.05.2019г. образно изследване – рентгенови снимки на Х.Е. със заключение за рентгенови данни за коксартрозни изменения.