Решение № 261644 от 11.12.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261644/11.12.2020 г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.11.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10202 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно чл.430 от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** искова претенция с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3139,34 евро, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013 г. , сключен между ответника и „Банка ДСК" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.06.2019г. до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност , в случай, че се отхвърли предявения осъдителен иск, се предявяват осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно:

- сумата в размер на 3069,00 евро – представляваща неизплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.06.2019г. до окончателното й изплащане;

- сумата в размер на 681,89 евро – представляваща непогасена по давност редовна лихва за периода от

28.06.2016 г. до 28.06.2019 г., представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като част от вноски по погасителен план от вноска № 32 (с падеж 14.07.2016 г.) до вноска № 67 вкл. (с падеж 14.06.2019 г.)

- сумата в размер на 792,36 евро , представляваща непогасена по давност наказателна надбавка за периода от 28.06.2016 г. до 28.06.2019 г., на основание т. 19.1 от Общи условия към Договор за потребителски кредит от 29.11.2013 г., начислена върху просрочените главници по падежиралите към датата на исковата молба вноски, а именно от вноска № 28 по погасителен план с падеж 14.03.2016 г. до вноска по погасителен план с № 67 вкл. с падеж 14.06.2019 г.

Моли се за осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се, че на 29.11.2013 г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и С.П.П. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление.

Излага се, че съгласно договорките между страните, "Банка ДСК"

ЕАД е отпуснала на С.П.П. кредит в размер на 3700 евро ( три хиляди и седемстотин евро). Кредитът следва да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 14-то число на месеца, при преференциален лихвен процент 8,65 % годишно и ГПР 9,80 %. Крайният срок за погасяване на задължението е 29.11.2023 г., както е видно и от Погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Неразделна част от Договора са и Общите условия по договори за потребителски кредити на физически лица, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които кредитополучателят приема и получава с подписването на Договора. Съгласно чл. 19.2. Договора за кредит от 29.11.2023 г. „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта", а след тази дата предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред - със законната лихва по чл. 86 от

ЗЗД.

Твърди се, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит и при наличие на предпоставките по т. 19.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД е обявил кредита за предсрочно изискуем, след което е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд град

Варна. Обявяването на предсрочната изискуемост е извършено, чрез нотариална покана изх. № 06-20-02577/19.09.2016 г., с № 113, том V, peг. № 3186/13.10.2016 г. на Нотариус Петранка Димитрова, с район на действие PC Варна, с peг. № 332 на НК, връчена на длъжника на 02.11.2016г. г., по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.

Излага се, че на

17.03.2017 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания , „Банка ДСК" ЕАД прехвърля на ищцовото дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и С.П.П., като кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013 г.

Твърди се,че предвид изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК" ЕАД, ищецът е изпратил от името на цедента уведомително писмо с баркод *PSFABG00948K2* за прехвърляне на вземането до кредитополучателя С.П.П.. Същото не е получено на предоставения от длъжника адрес.

Предвид горното, се счита

, че ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера.

Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В случай, че се приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително писмо, то се моли да се счете, че той е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, предмет на настоящото производство, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Излага се, че основанието на първата осъдителна претенция е обявена на кредитополучателя предсрочна изискуемост на цялото вземане, с нотариална покана изх. № 06-20-02577/19.09.2016 г. с peг.

№ 3186/13.10.2016 г., том V, акт

№ 113 на Нотариус Петранка Димитрова, с район на действие PC Варна, с peг. № 332 на НК, връчена на длъжника на

02.11.2016 г. по реда на чл.47, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че основанието на евентуалния осъдителен иск е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с исковата молба, която е предмет на настоящото производство.

Вследствие на изложеното и поради горепосочените съображения, се моли за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът

С.П.П. ЕГН **********, с адрес:

***, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба.

Считат се предявените осъдителни искове за допустими

, тъй като се счита, че предявяването им произтича от правото на ищеца в качеството му на цесионер и страна по сключения договор за цесия с първоначалния кредитор на ответника ДСК ЕАД да ги предяви.

По отношение на основателността:

Оспорва се първия осъдителен иск , като се счита, че не е налице предсрочна изискуемост на задължението. Оспорва се момента на надлежното връчване на съобщението за предсрочна изискуемост на дълга. Счита се, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила не в деня на връчване на нотариалната покана по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК - 2-11-2016 г, а в деня на получаването на исковата молба от назначения от съда особен представител, а именно дата 28.02.2020 г. Едва след тази дата настъпва материално-правният ефект на обявяване на непогасен кредит за предсрочно изискуем.

Оспорват се исковете по размер, като се счита, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ще се установи размера на отделните вземания.

Не се оспорва възникването на процесното вземане между първоначалния кредитор ДСК ЕАД и ответника.

Не се оспорва надлежно сключеният Договор за покупко-продажба на вземания /Договор за цесия/ от 17.03.2017 г. между ДСК ЕАД като цедент и ответното дружество като цесионер, чиито предмет е прехвърляне на пакет от вземания, между които и процесното.

Излага се, че ответникът се счита за уведомен за прехвърлянето на дълга му към цесионера, упълномощен от цедента, в деня на получаване на препис от исковата молба от назначения от съда особен представител - 28.02.2020 г.

Не се оспорват останалите обстоятелства и факти, които се сочат в исковата молба като основание за предявяване исковете, доколкото те са подкрепени с представените писмени доказателства., освен твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост към дата 2.11.2016 г.

С оглед изложените съображения, се считат, че заведените искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат оставени без уважение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщения към доказателствения материал Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2013г. се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на С.П.П. кредит в размер на 3700 евро. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца , като кредитът следва да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 14-то число на месеца, при преференциален лихвен процент 8,65 % годишно и ГПР 9,80 %.

Видно от представения Погасителен план към договора за кредит, представляващ неразделна част от Договора за кредит, като дата на усвояване на кредита е посочена 29.11.2013г., дата на първо погасавяне е 14.12.2013г. и крайният срок за погасяване на задължението е 29.11.2023 г.

Приобщени по делото са Общите условия по договори за потребителски кредити на физически лица, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които кредитополучателят приема и получава с подписването на Договора. Съгласно чл. 19.2. от Общите условия ,

„при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта", а след тази дата предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД“.

Между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приложеното по ч.гр.д.№ 15849/2016 г. по описа на Варненски районен съд извлечение от сметка, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила сключения с ответника кредит за предсрочно изискуем на 12.12.2016г.

Видно от представения Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. „Банка ДСК“

ЕАД прехвърля всички свои вземания, произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити на „О.Ф.Б.” ЕООД.

От приобщения към доказателствения материал Приемо-предавателен протокол към договора за покупко-продажба на вземания от 28.03.2017 г. е видно, че процесният кредит, предоставен на ответника С.П.П. е прехвърлен на ищцовото дружество. В пар.3 от договора за цесия е определена и покупната цена за всяко отделно вземане, предмет на договора. Ето защо съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което ищецът се легитимира като кредитор на вземанията по договора, включително и за изтеклите лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ГПК.

Видно от представеното пълномощно, „БАНКА ДСК” ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕООД с правата да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 17.03.2017 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.

99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето.

В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Именно в тази връзка ищецът в качеството си на пълномощник на цедента е изготвил уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит за текущо потребление. По делото не са представени доказателства за връчване на ответника на съобщението за извършената цесия. Съдът намира, обаче, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с факта на получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото производство, в който смисъл са и задължителните разрешения, дадени в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.

Разпечатката съдържа 60 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1c80d00-9573-4b62-b017-048fe87192f6