Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1756 от 03.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20871/2024
Вид
Решение № 1756
Подписан
03.02.2025
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря З.Л.П. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110120871 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

03.02.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Зорница Пешева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 20871 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „..................” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..............., с ЕИК ..............., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. Й. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

„...................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 03.11.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 2 752,82 лв., от която: сумата от 2 271,57 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 403,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата от 41,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,75 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. „..................., с абонатен № 198412 за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., но е останал задължен за дължимата цена за посочения период за сумата от 2 725,82 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...............” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. очи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. Й. П., че ответницата дължи на „..................” ЕАД – гр. София сумата от общо 2 752,82 лв., от която: сумата от 2 271,57 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 403,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата от 41,03 лв.

– главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,75 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, както и депозираното становище с изявление за извършено плащане. Моли съда да постанови решение с оглед на извършеното плащане, претендира направените по делото 2 разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Й. П., с който признава дължимите суми и прави възражение за извършено плащане. Моли съда да присъди минимално юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателство.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск.

С определение от 07.10.2024 г. „...............” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „...............” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 60899/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М. Й. П. е осъдена да заплати на „..................” ЕАД сумата от 2 271,57 лв.

– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „....................., абонатен № 198414 за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 403,47 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., сумата от 41,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,75 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 03.11.2023 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 104,52 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 54,52 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “..................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “..................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „..................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „...............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна 3 собственост, а “..................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 1625 от 15.11.2001 г., сключен между „...............” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

София, ул. „Бели Дунав“, бл. 136, вх. А, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...............” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 43, том LLII, дело № 21831/1992 г. на нотариус при СРС, се установява, че М. Й. П. е придобила чрез замяна собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж.к. „Връбница“, бл. 636, вх. А, ет. 12. От представения заверен препис от молба от 21.07.1993 г. се установява, че ответницата е направила искане за откриване на партида на нейно име на процесния топлоснабдяван имот.

От представения заверен препис от съобщение към фактура № 1014037720 от 31.07.2021 г. се установява, че същото е издадена на името на ответницата за имот, находящ се в гр. София, кв. „Надежда-6“, бл. 636, вх. 1, ап. 37, за договорна сметка № 2100120558, и инсталация № 4000198201, за сумата от 1 078,90 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., от която сумата за плащане възлиза на 1 060,77 лв., а от представения заверен препис от съобщение към фактура № 1021555770 от 31.07.2022 г. се установява, че същото е издадена на името на ответницата за имот, находящ се в гр. София, кв. „Надежда-6“, бл. 636, вх. 1, ап.

37, за договорна сметка № 2100120558, и инсталация № 4000198201, за сумата от 1 209,16 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Видно от представената справка за абонат № 4000198201 дължимата сума за периода от месец септември 2020 г. до месец Ю. 2022 г. възлиза на общо 2 725,82 лв., от която: сумата от 2 312,60 лв. за главница и сумата от 413,22 лв. – за лихви.

От представения от ответницата заверен препис от фискален бон от 26.06.2024 г. се установява, че за абонатен № 4000198201 е платена сумата от общо 3 059,34 лв., от която: сумата от 2 312,60 лв. – главница, сумата от 413,22 лв. – мораторна лихва, сумата от 142,50 лв. – съдебни разноски и сумата от 191,02 лв. – законна лихва.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “..................” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, 4 обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 37, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „..................., на който адрес е открита партида на абонатен № 198414, инсталация № 4000198201. По делото не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, не се спори и за размера на доставената топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.