Решение № 116 от 01.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Враца, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500147 по описа за 2023 година

Производството е по реда на § 2, ал.1 ГПК вр. чл.196 и сл. ГПК /отм./.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ "СНЕМО-МАРС-М. Д.", представляван от М. Д. Д., против Решение № 260040/06.06.2022 г. по гр.д.№ 588/2019 г. на Районен съд-Своге, с което е отхвърлен предявеният от въззивника осъдителен иск против М. Г. П. за сумата 3 500 лв. – частичен иск от иск за сумата 200 000 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, и е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 600,00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като делото е заведено по реда на ГПК /отм./, според чиито разпоредби искове с цена над 10 000 лв. се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция, а в случая е налице увеличение на предявения частичен иск до размер от 10 010 лв., поради което районният съд се е произнесъл по иск, който не му е родово подсъден.

На следващо място в жалбата се сочи, че е нарушено правото на защита на ищеца, тъй като не е призован за съдебно заседание на 27.11.2019 г., а в предходното съдебно заседание е бил възпрепятстван да участва.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на районния съд, че няма причинени вреди. Навежда доводи, че по делото са приложени доказателства, от които е видно, че Държавната комисия по хазарта през 2006 г. е намерила в имота на Й. Б. М. и нейния брат Х. М. в с.*** – МО и собствени игрални автомати и бинго оборудване – собствено производство. Счита за доказано, че с оказаната от настоящата ответница помощ, а именно – издадена 1 нотариално заверена декларация, е вдигната наложената възбрана на имоти на тези лица в гр.София и гр.Горна Оряховица, с което са му причинени имуществени вреди, равняващи се на 745 000 лв. - стойността на игралните автомати и бинго оборудването, които са собствено производство на ищеца, и вреди от пропуснати ползи и печалби до 2015 г. в размер на 29 000 000 лв.

Правят се искания за обезсилване на обжалваното решение и изпращане на делото по подсъдност на Софийски окръжен съд, а в условията на алтернативност – за отмяната му и решаване на спора по същество като бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 10 010 лв. – частичен иск от иск за сумата 200 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и да бъде осъдена да му заплати неимуществени вреди в размер на 10 010 лв. – частичен иск от иск за сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, дължими във връзка с подронване на доброто му име, честта и достойнството му.

В жалбата се изразява несъгласие и с присъдените от районния съд разноски за адвокатски хонорар, като се посочва, че няма доказателства за плащането му, както и че е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като делото няма фактическа и правна сложност.

Прави се и искане да бъде сезирана прокуратурата за неправомерни действия на съдилищата в РС-Своге и РС-Костинброд във връзка с изчезване на молбата му за увеличение на исковите претенции с дата 23.07.2019 г.

В указания от съда срок не е постъпил отговор на исковата молба от въззиваемата М. Г. П.. Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от пълномощника й адв.Ц. З., в което изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба. Навежда доводи, че изводите на районния съд са изцяло правилни и законосъобразни, тъй като фактите, които е декларирала ответницата отговарят на истината, а именно – че живее на адреса в *** от 1999 г. и на този адрес не се извършва търговска дейност от ищеца и че не познава същия. Счита, че управителят на едноличния търговец неправомерно е ползвал адреса на ответницата, за да регистрира на него седалище и адрес на управление, без да иска от нея съгласие и без да я уведомява за това, поради което не може да черпи облаги от това свое поведение. Процесуалният представител на въззиваемата навежда и доводи, че по делото не е установено как точно въз основа на декларацията са отменени всички обезпечителни мерки срещу имоти на Й. и Х. М. и как точно въз основа на тази декларация ищецът е загубил стойността на собствените си игрални машини и бинго оборудване. Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Костинброд е сезиран с искова молба на ЕТ "СнемоМарс-М. Д.", ЕИК ***, с която против М. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д.№ 379/2007 г. по описа на същия съд.

2

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2005 г. ответницата П. е подписала нотариално заверена декларация, с която е декларирала неверни данни по отношение на ищеца, а именно – че адресът на регистрация на търговеца не е негово седалище, че същият не извършва търговска дейност на адреса и че не познава М. Д. Д.. Ищецът навежда доводи, че регистрацията на фирмата е законна, вписана е в Окръжен съд-София и отговаря на изискванията на ТЗ, както и че в закона няма изискване къде да се извършва търговска дейност, на кой адрес и по какъв начин. Твърди, че тази декларация, ведно с приложени към нея удостоверения за постоянен и настоящ адрес са приложени по дело № 2337/2005 г. по описа на СГС, заведено от ЕТ "Снемо Марс-М. Д." по иск против Й. М., Б. М. и Х. М. с цена над 260 000 евро. Посочва се, че с прилагането на декларацията и удостоверенията са му причинени огромни имуществени вреди, тъй като е било отменено наложеното обезпечение на иска чрез възбрана на два имота на ответниците и това е застрашило събирането на претенцията му в по-късен момент след спечелването на делото.

Първоначално ищецът е посочил, че исковата претенция е с цена 500,00 лева, представляваща частичен иск от иск за имуществени вреди в общ размер от 200 000 евро. Впоследствие с молби от 05.10.2007 и 07.10.2007 г. посочва, че предявява частичен иск в размер на 250,00 лв. от общ иск в размер на 50 000 евро за причинени му неимуществени вреди и частичен иск в размер на 250,00 лева от общ иск в размер на 150 000 евро за причинени му имуществени вреди.

С молба от 12.10.2007 г. ищецът посочва, че предявява единствено частичен иск за причинени имуществени вреди в размер на 3 500,00 лв. от общ иск в размер на 200 000 евро и оттегля предявения частичен иск за причинени неимуществени вреди.

С определение, постановено в с.з. на 11.12.2007 г. районният съд е допуснал изменение на иска като е приел, че същият се счита предявен за присъждане на обезщетение за имуществени щети в размер на 3 500 лв., представляваща част от общия размер на 200 000 евро.

Впоследствие през 2019 г. ищецът е подал още три молби, в които сочи, че предявява частичен иск за сумата 2 500,00 лв. от обща искова претенция в размер на 200 000 евро, представляваща стойността на причинените му имуществени вреди, тъй като въз основа на подписаната от ответницата декларация да отменени всички обезпечителни мерки срещу имоти на Й. М. и Х. М., което е довело до загуба стойността на собствените му игрални машини и бинго оборудване от 29 000 000 лв. В тези молби не се съдържат искания за изменение на предявения иск.

По делото е постъпил отговор от ответницата М. Г. П., чрез пълномощника й адв.Ц. З., с който се оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че е подписала нотариално заверена декларация, с която е декларирала, че адресът, на който живее, а именно: ***, не е седалище на ищеца-търговец, както и че същият не извършва търговска дейност на този адрес и не познава лицето М. Д. Д.. Твърди обаче, че тези факти отговарят на истината, тъй като живее постоянно на този адрес от 1999 г. и управителят на ищеца неправомерно е ползвал нейният адрес, за да регистрира седалище и адрес на управление на същия, без да й е искано и без да е давано съгласие за това.

3

След отводи на съдиите от Районен съд-Костинброд, делото е изпратено за разглеждане на Районен съд-Своге, където е образувано под № 588/2019 г.

В рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, а и от приложеното заверено копие от писмена декларация с нотариална заверка на подписа с рег.№ 2061 от 30.08.2005 г на нотариус К. Ч. се установява, че ответницата М. Г. П. е декларирала, че живее на адрес: ***, че този адрес не е седалище на фирма ЕТ "Снемо-Морс-М. Д.", която не извършва търговска дейност на адреса, както и че не познава лицето М. Д. Д..

От представените удостоверения № 000015/30.08.2005 г. и № 000041/30.08.2005 г., издадени от Община Костинброд, се установява, че М.

Г. П. има регистрирани постоянен и настоящ адрес в ***.

По делото е приложено заверено копие от определение от.08.08.2005 г. по гр.д.№ 312/2005 г. по описа на Костинбродския районен съд, от което е видно, че по молба на ЕТ "Снемо-Марс-М. Д." е било допуснато обезпечение на бъдещ иск като са наложени възбрани върху 3 броя недвижими имота, собственост на Б. Г. М. и Х. Б. М.. Представено е заверено копие от частна жалба на Б. Г. М., Х. Б. М. и Й. Б. М. против този съдебен акт. От съдържанието на жалбата е видно, че наред с оплакванията, касаещи вероятната основателност на бъдещия иск, се излагат и доводи за нарушаване на местната подсъдност, като в подкрепа на същите към жалбата са приложени нотариално заверената декларация от М. Г. П. и удостоверенията за постоянен и настоящ адрес на същото лице. Представено е и заверено копие от определение от 04.11.2005 г. по в.ч.гр.д.№ 998/2005 г. по описа на Софийския окръжен съд, от което е видно, че е оставено в сила определението на РС-Костинброд. По повод направеното от жалбоподателите възражение за липса на местна подсъдност, от мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е приел, че за него е обвързващ адреса по търговския регистър и не може да се изисква в производството по обезпечение съдът да изследва дали същият е действителен.

Приложено е и заверено копие от искова молба вх.№ 24929/12.08.2005 г., въз основа на която е образувано гр.д.№ 2337/2005 г. по описа на СГС. С тази искова молба е бил предявен иск от ЕТ "Снемо-Марс-М. Д." против Б. Г.

М., Й. Б. М. и Х. Б. М. за имуществени вреди в размер на 136 500 евро. От изпратени справки от СГС и СРС е видно, че производството по гр.д.№ 2337/2005 г. по описа на СГС е било прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано под № 34672/2008 г. От приложените копия от Определение № 209/05.04.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 44/2018 г. по описа на ОСКюстендил, Определение № 375/11.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3399/2018 г. по описа на ВКС и Определение № 67/12.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 525/2019 г. по описа на ВКС е видно, че производството по гр.д.№ 34672/2008 г. по описа на СРС е било прекратено с определение от 03.11.2009 г. и този съдебен акт е потвърден по реда на инстанционния контрол.

По делото са приложени и заверено копие от определение, постановено на 12.08.2005 г. по ч.гр.д.№ 315/2005 г. по описа на Костинбродския районен съд, частна жалба от лицето Ангел Николаев 4

Петров срещу този съдебен акт и определение от 07.12.2005 г. по в.ч.гр.д.№ 1152/2005 г. по описа на Софийския окръжен съд, които настоящият съдебен състав намира за неотносими към настоящия правен спор, доколкото касаят производство по обезпечение на бъдещ иск на "Д§М Д. консултинг Хауз" ЕООД, а не на настоящия ищец ЕТ "Снемо-Марс-М. Д.".

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. Г. и разпит по делегация на свидетелката М. Д..