Решение № 197 от 27.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.ова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20265000500341 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Министерство на отбраната против Решение № 206/ 04.05.2026 г. по гр. д. № 7 36/ 2024 г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, в която предявеният против И. А. Д. иск по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ е отхвърлен над сумата от 9 974. 02 €, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на Договор за военна служба № 1-2536/54/27.08.2017 г. за разликата до 44 389. 82 €, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за сумата от 10 517. 79 € за периода от 13.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

Във въззивната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на окръжния съд за неприложимост на Наредба № Н-11/29.10.2020 г. поради противоречието й със закона. Излагат се съображения, че разходите, които ответникът следва да заплати, са посочени в цитираната наредба, която е била приложима към датата на прекратяване правоотношението му като военнослужещ, които са 1 остойностени в приетото по делото експертно заключение. Оспорва се извода на съда, че ответникът не е бил надлежно поканен да изплати задължението си, както се поддържа, че поканата е изпратена в съответствие с предвидения в наредбата ред. Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваното решение в отхвърлителните му части, вместо което се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове по чл. 260 ЗОВСРБ и по чл. 86 ЗЗД.

Въззиваемият И. А. Д. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ постановява, че военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.

163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.

142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

Обжалваното решение в частта, в която предявеният от Министерство на отбраната иск по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ е уважен за сумата от 9 974. 02 €, е влязло в сила поради необжалването му от ответника И. А. Д., поради което по отношение на предпоставките за ангажиране имуществената му отговорност е формирана сила на пресъдено нещо.

Спорът е единствено по отношение размера на отговорността и по – точно относно разходите, които военнослужещите, чието правоотношение по изпълнението на военната служба е прекратено, следва да възстановят – само персоналните разходи за издръжка и обучението или в това число следва да се включат и разходите за издръжка на учебното заведение.

Съгласно чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ редът и начинът за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация се 2 определя от министъра на отбраната, като в тази връзка е приета Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г. ), отменена с Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. (ДВ, бр. 96 от 10.11.2020 г.). Според двете наредби подлежащите на възстановяване разходи включват наред с разходите за издръжка и обучение на военнослужещия, но така също и разходите за персонал на учебното заведение.

С Решение № 4969/ 18.04.2024 г. по адм. д. № 7935/ 2023 г. на ВАС, в сила от 18.03.2025 г., Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. е отменена на две основания: поради неспазване на срока по чл. 26, ал. 4 ЗНА за обществено обсъждане на нормативният акт и поради несъответствие с материалния закон – чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ -, тъй като наредбата предписва възстановяване на разходи за издръжка и персонал, които не са пряко свързани с разходите за издръжка и обучение, квалификация и/или преквалификация на съответната категория военнослужещи. След отмяната на посочената наредба е приета Наредба № Н - 5 от 30.05.2025 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация (обн. ДВ, бр. 49 от 17.06.2025 г., в сила от 17.06.2025 г.), която като подлежащи на възстановяване определя единствено разходите, които са пряко свързани с обучението и издръжката на военнослужещия, от обхвата на които са изключени разходите за персонал.

Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, което означава, че принципно той остава приложимо право за правоотношения, възникнали до неговата отмяна, както е в настоящия случай, при който прекратяването на военната служба на ответника е настъпило при действието на Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. Същевременно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА постановява, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по - висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая с оглед изричната констатация на ВАС, че атакуваната Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. противоречи на чл. 260, ал. 1 3

ЗОВСРБ, т. е. на акт от по – висока степен, цитираната разпоредба следва намери пряко приложение при определяне на подлежащите на възстановяване разходи за обучение и издръжка съобразно вложения в нея смисъл, който обхваща единствено персоналните разходи за издръжка и обучение на курсант.

Според приетото в първоинстанционното производство заключение по допуснатата съдебно – икономическа експертиза разходите за издръжка и обучение на ответника в НВУ „Васил Левски ", определени съгласно Приложение към чл. 6, 11 и 12 от Наредба № Н - 11/29.10.2020 г., възлизат на 81 671, 53 лв., разпределени в три групи: разходи за персонална издръжка на курсантите (таблица 1), разходи за персонала (таблица 2) и разходи за учебен процес (таблица 3). Съобразявайки даденото от ВАС тълкуване на разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, според която подлежат на възстановяване само разходите, които са пряко свързани с издръжката и обучението, като такива следва да се определят разходите по таблица 1 и 3 от заключението, обхващащи разходите за персонална издръжка на курсантите на обща стойност 20 267 49 лв. Останалите разходи – за персонал в размер на 61 404. 04 лв. - по съществото си представляват издръжка на учебното заведение, те не са свързани с персоналната издръжка и обучението на курсантите, поради което не подлежат на възстановяване от лицата, чиято военна служба е прекратена предсрочно. Пропорционално на неизпълнената част на договора за военна служба подлежащата на възстановяване сума възлиза на 19 507. 49 лв., равняващи се на 9974. 02 €. Поради изложеното, като е достигнал до този извод и е уважил частично предявения иск за сумата от 9 974. 02 €, окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в тази част.

Обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл. 86 ЗЗД, съображенията за което, а именно че разпоредбите на чл. 260 ЗОВСРБ не делегират правомощие на ръководителя на формированието, в което е служило лицето с прекратен предсрочно договор, да извършват действия по събиране на паричното вземане на Министерство на отбраната, не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н - 11 от 29.10.2020 г. , която по силата на чл. 195, ал. 1 АПК е запазила действието си в частта относно реда за определяне и събиране на 4 подлежащите на възстановяване разходи, заповедта за възстановяване на дължимите от лицето, чиято военна служба е предсрочно прекратена, разходи за издръжка и обучение, се издава от длъжностното лице по чл. 14, ал. 1, което издава заповедта за отчисляване от списъчния състав по чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ, т. е. от командира (началника) на военното формирование или ръководителят на съответната структура или оправомощено от тях длъжностно лице. По силата на чл. 20 от Наредбата екземпляр от заповедта по чл. 19, ал. 3 с копие от справката по чл. 19, ал. 1 се връчват на задълженото лице, като в случаите, когато след извършеното удържане е наличен остатък от вземането по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, на лицето се връчва покана за доброволно плащане в едномесечен срок от датата на връчването й. При липса на доброволно плащане в указания срок или при наличие на частично такова справката по чл.

19 заедно с поканата за доброволно плащане с отметка за датата на връчване и всички съпътстващи документи се предоставят на дирекция „Правнонормативна дейност в отбраната" в Министерството на отбраната за организиране събиране на вземането по съдебен ред (чл. 21). Анализът на цитираните разпоредби по ясен и недвусмислен начин сочи, че заповедта ведно с поканата се изпращат на задълженото лице от командира на военното формирование и едва при липса на доброволно изпълнение се изпращат на Министерство на отбраната за предприемане на действия за събирането му по съдебен ред. Въпреки че вземането за възстановяване на разходите за обучение принадлежи на Министерство на отбраната, който е процесуално легитимиран да търси плащането му по съдебен ред, наредбата делегира издаването на заповедта по чл. 19, ал. 3 и поканата за доброволно плащане на командира на военното формирование. За да се освободи от задължението, задълженото лице следва да плати на посочената в поканата банкова сметка, като е без значение кой е нейния титуляр – поделението или Министерство на отбраната, след като поканата изхожда от легитимирано лице. В случая поканата за доброволно плащане е връчена на ответника на 13.12.2022 г., който с изтичането на предвидения едномесечен гратисен срок от получаването й, т. е. считано от 14.01.2023 г., е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху подлежащата на възстановяване сума от 19 507. 49 лв. За периода от 14.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба на 30.10.2024 г. лихвата за забава върху посочената сума възлиза на 4 608. 80 лв., равняващи се на 5

2 356. 44 €. Изложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която претенцията за законна лихва е отхвърлена до сумата от 2 356. 44 €, вместо което се постанови ново, с което предявеният иск се уважи за тази сума. В останалата част, в която претенцията за законни лихви е отхвърлена за разликата до 10 517. 79 €, решението следва да се потвърди.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта на разноските. Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски освен за юрисконсултско възнаграждение, поради което с оглед уважената част на исковете същото следва да се увеличи на 200 лв. (102. 26 €) съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид отхвърлената част на исковете ответникът има право на разноски в размер на 2 692. 72 €.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба на жалбоподателя Министерство на отбраната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в предвидения минимален размер от 200 лв. (102. 26 €), а на въззиваемият И. А. Д. разноски в размер на 4358. 76 € съобразно отхвърлената част на въззивната жалба. Общо за двете инстанции на Министерство на отбраната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 204. 52 €, а на И. А. Д. разноски в размер на 7 051. 48 €.