Решение № 18520 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18520 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110120210 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 Кодекса на труда (КТ).

Ищецът А. М. М. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на който същият заемал длъжността "главен режисьор“. Същият сочи, че работодателят прекратил едностранно трудовият договор, със заповед № 15/ 28.02.2023г., чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. т. 7 и 8, пр. второ КТ.

В исковата молба са развити съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон от работодателя. Ищецът навежда доводи, че в заповедта не се съдържа изрично изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Същият сочи, че заповедта е издадена при нарушения на чл. 193 КТ, тъй като работодателят не е поискал обяснения за всички нарушения, обективирани в заповедта, както и че не е запознат с описаните в заповедта документи, въз основа на които му е било наложено дисциплинарното наказание.

По същество, ищецът оспорва да е извършил нарушенията, описани в оспорваната заповед, съответно да са налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание.

Същият сочи, че не е налице първото уволнително основание- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни (9- ти, 10-ти и 11- ти януари 2023г.). Посоченото възражение е обосновано с аргументи, че понеделник (09.01.2023г.) е почивен ден за художествено- творческия състав на театъра, към който принадлежи и неговата длъжност. В исковата молба са релевирани твърдения, че през следващите дни- 10.01.2023г. и 1

11.01.2023г., ищецът е положил своя труд извън сградата на театъра, тъй като естеството на работата му предполага изпълнение на служебните задължения извън основното му работно място.

Във връзка с второто посочено нарушение- „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“, ищецът твърди, че работодателят не е обявил с надлежен акт кои нарушения третира като тежки, нито е изложил мотиви за такива в процесната заповед.

В исковата молба са развити съображения, че работодателят е упражнил правото на уволнение недобросъвестно.

Ищецът счита наложеното дисциплинарно наказание- “уволнение”, за прекалено тежко и несъответно на описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

С допълнителна искова молба същият твърди, че към момента на уволнението му страдал от заболяване- „Исхемична болест на сърцето“, поради което се ползва със закрила при уволнение, а работодателят не бил спазил особения ред по чл. 333 КТ за прекратяване на правоотношение със служител, който се ползвал с такава закрила.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му и отмени заповед № 15/ 28.02.2023г., като бъде възстановен на заеманата от него длъжност „Главен режисьор“. Претендира присъждане на направените в процеса разноски.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.Т.

"И.В.", в който се изразява становище за неоснователност на исковете.

Ответникът не оспорва наличието на твърдяното от ищеца трудово правоотношение между страните, както и че същото е прекратено.

Същият оспорва твърденията на ищеца за незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказани “уволнение”. В отговора са развити съображения, че дисциплинарното производство в проведено законосъобразно, като наложеното наказание е съответно на извършените нарушения.

Относно твърдението на ищеца, че не е запознат с документите, въз основа на които му е наложено дисциплинарното наказание, ответникът навежда довод, че няма такова законово изискване към работодателя. Същият навежда доводи, че преценката за третиране на нарушенията на трудовата дисциплина като тежки е възложена изцяло на работодателя и счита, че няма законово изискване за обявяването на нарушения за тежки в акт.

Ответникът излага доводи, че ищецът е извършил нарушенията „неявяване на работа в рамките на три последователни работни дни“, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и „уронване на доброто име на работодателя“.

Релевирани са доводи, че твърдяното нарушение “неявяване на работа в продължение на три последователни работни дни” е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение. Ответникът поддържа, че няма основания за отсъствие от работа на ищеца в посочените в заповедта дни, същите били работни за 2 длъжността на ищеца, която била ръководна. Същият оспорва твърдението на ищеца през дните 10-ти и 11-ти януари, 2023г. да е полагал труд извън работното си място с довода, че никъде в акт на работодателя не е уредена възможност за дистанционна форма на изпълнение на трудовите му задължения. Оспорва се на ищеца да е възложена работа, която да е свързана с провеждането на работни срещи извън работното място.

Относно твърдяното нарушение “неизпълнение на законните нареждания на работодателя”, се сочи, че същото се изразява в неявяване на ищеца на организирана среща с Директора на 09.01.2023г., за която ищецът е бил предварително уведомен, като той заявил, че ще се отзове, когато той прецени.

В отговора на исковата молба са наведени доводи, че ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина “уронване на доброто име на работодателя“, което било осъществено на 08.01.2023г., чрез изписването на надписи на вратата на кабинета на Директора и последвало показване на резултата на трети лица, някои от които не били служители на театъра, както и чрез публично интервю на ищеца пред интернет сайт, публикувано на 09.01.2023г., в което имало отправени негативни квалификации към директора на театъра и неговата ръководна дейност. Това поведение злепоставило работодателя пред неограничен кръг от лица и било от естество да се отрази върху цялостната дейност и авторитета на Н.Т. "И.В.".

Ответникът оспорва да е упражнил недобросъвестно работодателската си власт и твърди, че дисциплинарното производство срещу ищеца е инициирано и проведено законосъобразно.

В отговора на исковата молба се релевират доводи, че не съществуват основания ищецът да се ползва с предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ. Посоченото възражение е обосновано с аргументи, че нито при сключване на трудовия договор с ищеца, нито на по- късен етап ищецът е уведомил работодателя да боледува от болест из определените в наредба на министъра на здравеопазването, която да му дава право на твърдяната закрила, като непосредствено преди връчване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца е представена писмена декларация, която попълнил и подписал лично, в която същият отново не е декларирал наличие на такова заболяване или решение на ТЕЛК, поради което и за работодателя не възникнало задължение за иницииране на дисциплинарното уволнение съобразно с предвидената в чл. 333 КТ закрила и ред.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото и се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства- чрез трудов договор № 13/ 21.06.2022г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността “Главен режисьр”.

3

Със заповед № 15/ 28.02.2023г., издадена от Директора на Н.Т. "И.В.", на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение: и трудовият договор между страните е прекратен. Заповедта е издадена при следните фактически твърдения: ищецът не се е явил на работа в продължение на три последователни дни: 09.11.2023г., 10.01.2023г., 11.01.2023г.; на 09.01.2023г. не изпълнил законно разпореждане на работодателя, като на 09.01.2023г. в 16,30 часа не се явил на организирана среща при Директора, за която е бил предварително уведомен; на 08.01.2023г., след 0,30 часа, ищецът надраскал вратата на кабинет № 304 на Директора на Н.Т. с надпис “официален офис на ДПС” и надраскал табелата с надпис “Директор” и вместо това изписал “ДПСЕ ректор”, “ДПС”, като в последствие ищецът показал надрасканата врата на кабинет № 304 на трети лица, вкл. и такива, които не са служители на

Н.Т.

"И.В."; ищецът дал интервю за интернет сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г., със заглавие: “А. М.:

Народният театър е дъщерно дружество на Д. и Б.”, като отправя негативни квалификации към представляващия Н.Т..

С искане, изх. № 04- 00- 04/ 13.01.2023г., връчено на ищеца на 02.02.2023г., работодателят поискал ищецът да даде обяснения за това защо не се е явил на работа на 09.11.2023г., 10.01.2023г., 11.01.2023г. и на 12.01.2023г.; защо на 09.01.2023г. не изпълнил законно разпореждане на работодателя, като на 09.01.2023г. в 16,30 часа не се явил на организирана среща при директора, за която е бил предварително уведомен; на 08.01.2023г., след 0,30 часа, надраскал ли е вратата на кабинет № 304 на директора на Н.Т. и задраскал ли е табелата с надпис “Директор”, съответно показал ли е надрасканата врата на кабинет № 304 на трети лица, вкл. и такива, които не са служители на Н.Т. "И.В."; дал ли е ищецът дал интервю за интернет сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г., със заглавие: “А. М.: Народният театър е дъщерно дружество на Д. и Б.”, в което на въпросът “Вие ли сте авторът на новите надписи на вратите на Н.Т., господин М., този път и върху вратата на директора В.В.?” да е отговорил “Да, и неговата, все пак основната фигура, срещу която е насочен протестът, е този директор”. В същото интервю, отговорил ли е на въпроса “Вие как общувате с В.В.” с думите “Аз с нищожества не общувам”.

В дадените обяснения ищецът е заявил, че понеделник, 09.01.2023г., е почивен ден за художествено- творческия състав на театъра, а на 10.01.2023г. и на 11.01.2023г. е работил в дома си.

От представения болничен лист за временна нетрудоспособност № 81/ 13.01.2023г. се установява, че на ищеца е разрешен отпуск за временна неработоспособност в периода 12.01.2023г.- 18.01.2023г.

От представената епикриза, издадена от Университетска болница “Александровска, Клиника по кардиология, се установява, че ищецът е хоспитализиран за периода 19.04.2023г.- 21.04.2023г., с диагноза “Исхемична болест на сърцето” .

Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Н.Т. "И.В." длъжността “главен режисьор” е определена като ръководна. От разпоредбата на чл. 14 от посочения правилник се установява, че административната дейност на театъра се ръководи от главен секретар, 4 който е пряко подчинен на директора. Видно от разпоредбата на чл. 15 от същия правилник, художествено- творческото звено на театъра се ръководи от главен режисьор, който е на пряко подчинение на директора. Главният режисьор консултира директора за художественотворческите проблеми, предлага заглавия за репертоарния план за съответния сезон и работи за развитие на художественото майсторство на актьорите. На непосредствено подчинение на главния режисьор е началникът на отдел “Художествено- творчески дейности”.

От представената длъжностна характеристика за длъжността “главен режисьор” се установява, че същата е подчинена на директора на театъра. Според посоченият документ, главният режисьор анализира постановъчните режисьорски концепции, съблюдава режисьорите в театъра, определени за постановчици да спазват творческите концепции, които са приети от ръководството в театъра, периодично наблюдава представленията и следи за тяхното качествено развитие спрямо първоначалната сценична концепция, спазва утвърдената план сметка на съответния спектакъл, творчески си сътрудничи с режисьори, актьори, драматурзи, художници, сценографи, композитори.