Решение № 1438 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1438 гр. Пловдив, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501452 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №158/25.03.2024г. по гр.д.№1149/2023г. по описа на РСАсеновград,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „Макроадванс“ АД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр. с чл.79 иочл.86 от ЗЗД,поради недействителността на договор за стоков кредит №***г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за стоков кредит.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за стоков кредит от 20.11.2018г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 627,45лв. за закупуването на телефон на кредитоискателя за срок от 18 месеца при годишен лихвен процент 34,72% и ГПР в размер на 40,81%.Не се спори също така,че кредитополучателя не е заплатил нито 1 една вноска по посочения договор и сумата е дължима.В заповедно производство ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и ответникът е бил осъден да заплати сумата 627,45лв. главница,договорна лихва в размер на 326,78лв.,наказателна лихва в размер на 35,13лв. за периода 21.12.2018г.-20.05.2020г.,както и обезщетение за забава в размер на 191,35лв. за периода 21.05.2020г.-04.05.2023г.В срока е постъпило възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК,поради което се е стигнало до завеждането на настоящия установителен иск.Стоковият договор между страните е бил сключен на 20.11.2018г.,като кредитодателя „Банка ДСК“ е предоставила сумата 627,45лв. за закупуването на вещта.На 24.04.2019г. банката е прехвърлила чрез договор за цесия вземането си спрямо ответника по иска на ищеца.Това прехвърляне/цесия/ не е било съобщено на ответника,тъй като липсват данни по делото на същия да е била съобщена цесията,но предвид практиката на съдилищата,то със завеждането на иска следва да се счита за съобщено.

Спорният момент между страните е дали е налице недействителност на договора или не е.Настоящата инстанция приема,че е налице недействителност на договора за стоков кредит,тъй като е уговорен възнаградителна лихва в по-висок процент от допустимия от закона,а именно тъй като няма налице обезпечение на договорената сума относно нейното връщане,то е определена лихва в размер на 36%,която лихва обаче се явява прекомерна,тъй като определеният лихвен процент от БНБ към момента на сключването на договора е била 0% и при просрочие е 10%,то при определянето му същия е в размер на 36% или надвишава трикратния размер с щест пункта,което се явява в противоречие с добрите нрави и води до нищожността на договора.При това положение договорът се явява нищожен и не влече след себе си правни последици.Или така претендираните суми като лихва,наказателна лихва,обезщетение за забава не се дължат от кредитополучателя.При нищожността на договора жалбоподателя е навел довод,че се дължи единствено чистата сума,получена по договора,но в настоящото производство,което е установително,не следва да се присъжда такава,тъй като само при осъдителен иск за заплащане на получено без основание може да се присъди такава,но в настоящия случай не може.

Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива се дължат по реда на чл.38 от ЗА на въззиваемата страна в размер на 400лв.,които следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №158/25.03.2024г. по гр.д.№1149/2023г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД с ЕИК-201127485 със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,ул.“Г.С.Раковски“ №147,ет.5,ап.14 да заплати на адв.М. А. П. от АК-Пловдив сумата от 400лв./четиристотин лв./ за адвокатско 2 възнаграждение за оказана правна помощ на А. Д. Б. от гр.***,с ЕГН**********,представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3