Решение № 1557 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1557 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110216889 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Х. К.“ АД, ЕИК №№№№№, представлявано от М. Р. С. – изпълнителен директор чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Ц.Ф. от АК-Хасково срещу наказателно постановление № 38-124/02.11.2021 г., издадено от П. К. Т. – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП, обн. в ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. В условията на евентуалност са наведени доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно 1 постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Ц.Ф., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от М. А. юрист, с приложено пълномощно, която оспорва жалбата и пледира за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят „Х. К.“ АД, ЕИК №№№№№ е финансова институция по смисъла на Закона за кредитните институции и като се такъв се явява задължено лице по чл. 4, т. 3 ЗМИП.

Със заповед рег. № ФР-9-30/04.03.2021 г. на директора на САД „Финансово разузнаване“ ДАНС е разпоредено извършването на проверка на търговско дружество „Х. К.“ АД с цел установяване изпълнението на задълженията на финансовата институция, съгл. изискванията на ЗМИП в периода 01.01.2020 г. – 28.02.2021 г.

В хода на проверката е установено, че на 18.06.2021 г. в гр. София, 2 чрез официалната интернет страница на дружеството-въззивник, е сключен индивидуален договор за потребителски кредит „Х. К. безкрай“ с № 2020061800643 между „Х. К.“ АД - кредитор и С. Р. В. Х., ЕГН №№№№ – кредитополучател, представляван от пълномощника си – адв. А. Ф. от АКПловдив, от който момент между страните е възникнало делово взаимоотношение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП.

Служителите на ДАНС констатирали, че във връзка с необходимостта от идентификация на кредитополучателя С. Х. дружеството не е снело копие от официалния му документ за самоличност, преди установяване на делови взаимоотношения.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол с рег. № ФР-10-5042/11.08.2021 г., като препис от него е връчен на изпълнителния директор на търговското дружество М. С. на същата дата.

С акт за установяване на административно нарушение № ФР-105047/11.08.2021 г., съставен от М. Г. М. – експерт в отдел „Контрол върху задължените лица“ при ДАНС и в присъствието на Р. А. Т. – свидетел при установяване на нарушението и Г. К. М. – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 18.06.2020 г. в гр. София, в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 3 ЗМИП, жалбоподателят „Х. К.“ АД не е идентифицирало С.

Р. В. Х. – кредитополучател по договор за потребителски кредит „Х. К. безкрай“ с № 2020061800643, сключен посредством интернет страницата на кредитната институция, чрез представяне на копие на официален документ за самоличност, преди установяване на делови взаимоотношения.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, като след съставянето му препис е връчен на представляващия дружеството-въззивник.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 38-124/02.11.2021 г. от П. К. Т. – председател на ДАНС, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Х. К.“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП.

3

Препис от НП е връчен на представляващия дружествотожалбоподател на 10.11.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана пред наказващия орган на 17.11.2021 г., видно от поставения печат върху нея.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля М.М. детерминираните в акта фактически положения бяха доказани по категоричен и безспорен начин. Показанията на актосъставителя са логични, последователни и вътрешно балансирани, като същите кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, което пък обезпредметява тяхното задълбочено аналитично обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен 4 служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства, относими към назначаването, респективно за встъпването в длъжност на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка несъответно на обективната реалност е твърдението в жалбата за нарушаване на разпоредба на чл. 40 ЗАНН. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в 5 тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно. В тази връзка, от приложената по делото заповед рег. № ФР-9-30/04.03.2021 г. на директора на САД „Финансово разузнаване“ ДАНС е видно, че е била сформирана група за извършване на проверка на кредитната институция, в чийто състав влиза и отразеният в АУАН свидетел – Р. Т.. При това положение, след като свидетелят Т. е бил част от проверяващия екип, то посоченото лице е взело участие при установяване на твърдяното нарушение, а не единствено при съставянето на акта. Ето защо, полагането на подпис в АУАН и от страна на служителя Г. М. – в качеството на свидетел при неговото съставяне по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността му, а напротив – представлява допълнителна гаранция относно достоверното отразяване на твърдените фактически положения.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 6-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 5-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената на дружеството-жалбоподател от формална страна .

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Х. К.“ АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, като на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 18.06.2020 г. в гр. София, в качеството си на задължено лице по чл. 4, т. 3 ЗМИП, жалбоподателят „Х. К.“ АД не е идентифицирало С. Р. В. Х. – 6 кредитополучател по договор за потребителски кредит „Х. К. безкрай“ с № 2020061800643, сключен посредством интернет страницата на кредитната институция, чрез представяне на копие на официален документ за самоличност, преди установяване на делови взаимоотношения. С демонстрираното противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил правното си задължение по чл. 53, ал. 7 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМИП, където е ситуирано изискването за прилагане на мерките за комплексна проверка, в частност идентификация на физическите лица чрез представяне на копие на официален документ за самоличност, преди установяване на делови взаимоотношения, в случаите, когато подлежащото на идентификация физическо лице не присъства.