Решение № 1669 от 02.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІI

- "В" състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА

МАРИНОВА – ТОНЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Антоанета Луканова, като взе предвид докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1408 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение №528784 от 08.11.2018 г., постановено по гр.дело № 28598/2018 г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, е уважен предявеният от П.Л.Б. *** с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 19.07.2015 г. в гр. София, кв. „Орландовци“, ведно със законната лихва от 19.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника С.О., чрез адв. А.Д.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че било неправилно приетото от СРС, че ответникът следвало да докаже пълното изпълнение на вменените му задължения за осъществяване на системен надзор върху безстопанствените кучета, а не взети отделни мерки в тази насока. От представените писмени доказателства се установявало, че били предприети множество действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, но за съда тези действия били неадекватни и неефикасни. Самото съществуване на безстопанствени кучета не било противоправно и допускането му не означавало неизпълнение на законови задължения щом самият закон предвиждал, че след обезпаразитяването им, безстопанствените кучета се връщали от местата, от които били взети. В настоящия случай нямало доказано бездействие, а доколкото били ефективни и адекватни предвидените в закона мерки и предприетите от ответника такива, и дали били постигнати целите и задачите на програмата било въпрос, който бил ирелевантен за спора. Неправилно и необосновано било приетото в решението на СРС, че отговорността на ответника следвало да се ангажира само с оглед факта на станалия инцидент, без да било отчетено, че целнта на законодателя в ЗВМД и ЗЗЖ не била липсата на безстопанствени кучета в столицата, а прилагането на стратегия за тяхното настаняване в приюти, кастриране, обезпаразитяване и др. Неправилно било приетото от СРС, че твърдените вреди били причинени от нападение на безстопанствено куче, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства били косвени и не обосновавали извод за уважаване на претенцията.

Предвид гореизложеното се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата П.Л.Б., чрез адв. С.И. и адв.

Л.И., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата, като счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По отношение на фактическата обстановка:

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото /медицински документи/ – медицински направления, лист за преглед на пациент в спешно отделение, съдебно-медицинско удостоверение, картон с определяне на дати за ваксиниране в Първа МБАЛ – София ЕАД, заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите В.Й.Г.и Й.А.Б., чиито показания следва да бъдат ценени като последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и имащи първичен характер, въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че на 19.07.2015 г., сутринта, в гр. София, кв. „Орландовци“, ищецът бил нападнат от безстопанствено куче, което започнало да го хапе. Получил ухапване в областта на лявата подбедрица. Бил прегледан от лекар, като му били извършени първична хирургична обработка на раните и антитетанична профилактика, като му била поставена противотетанична и противобясна ваксина. Търпял болки и страдания, които след около два месеца отшумяли, като в първата седмица болките били с по-голям интензитет. На мястото на ухапването останал белег. В резултат на внезапното нападение нормалният начин на живот на ищеца бил нарушен за продължителен период от време, като изпитвал постоянно напрежение, нямал достатъчно сили, за да се справя с ежедневните човешки дейности, като разчитал единствено на съпругата му, която полагала постоянни грижи за него, купувала му обезболяващи лекарства, ежедневно му сменяла превръзките и му помагала да се обслужва, тъй като придвижването му било затруднено.

Като доказателства по делото са приети Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.О. 2012 – 2016 г., ведно с приложение, справки за дейността на ОП "Екоравновесие", отчет за изпълнение на мерките по т. VІ от Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.О. 2012 – 2016 г. и годишен отчет от директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2017 г.

По отношение на правните изводи:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по изолиране на безстопанствени кучета В разпоредбите на Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, действали към момента на увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл.

48, чл. 49 и чл. 50, т. 2, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на Кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти.

Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти /чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ/, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети /чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/.

Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места/.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че е взел достатъчно мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, което предполага постоянен контрол върху тях в жилищните квартали. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, което е нямало нито каишка или намордник, нито маркировка.

Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда приюти за скитащи кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано С.О. да е предприела други предвидени от нея мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение, посочени в приложение № 1 към Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на Столичен общински съвет /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника/, а именно: поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в С.О. за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификация с микрочип на домашни и безстопанствени кучета; проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи по район и с участието на Столичен инспекторат, Общинска полиция и Областна дирекция за безопасност на храните и местните органи на МВР; преброяване на безстопанствените кучета на територията на С.О.; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др.

Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети /прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/ е изцяло в тежест на общината – същата може да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1c4be88-0af0-49d1-a6cd-ff5345d58781