Решение № 344 от 04.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4853/2022
- Вид
- Решение № 344
- Подписан
- 04.03.2023
- В сила
- 31.03.2023
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл.34 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43,ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.2,т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125,ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 268, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 344 гр. Варна, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20223110204853 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от М. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Варна, представляващ ДЗЗД "Светлина 15", против Наказателно постановление № 604062- F 320988/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД - НАП гр. Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се изразява становище, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което води до неговата незаконосъобразност и се иска присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въз. К., редовно призован, не се явява лично и не се изразява становище в хода на делото по същество.
Въззиваемата страна , редовно призована се представлява от юк Апостолова, която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
ДЗЗД "Светлина 15" било регистрирано по ЗДДС. Предвид горното за всеки данъчен период за регистрираното лице следвало да се подава справка декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
1
През месец юни 2017 год. след проверка в информационния масив на ТД на НАП -Варна било установено, че М. Г. К. с ЕГН ********** в качеството му на представляващ ДЗЗД Светлина 15 ЕИК 176 861 002 , като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнил задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.04.2017 год. -30.04.2017 год. в териториалната дирекция по регистрацията си - ТД на НАП Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 15.05.2017 год..
До дружеството на 06.07.2017г. била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт. Поканата била върната в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен.
На 10.08.2017 г., при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН , св. Д. съставила против въз. К. акт за установяване на административно нарушение за нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС. На същата дата до дружеството и на адреса на дружеството, в с. о. "Ментеше" № 1824, била изпратена покана за явяване за връчване на акта, но поканата се върнала в цялост, отново с отбелязване, „е адресът е необозначен.
Били предприети действия актът да бъде връчен и от служители на ТД на НАП-Варна, които посетили домашния адрес на въз. К. в гр. Варна, за което били изготвени съответните протоколи № 57004/06.10.2017 год. и № 57304/13.10.2017 год., в които било отбелязано, че не са били открити както въззивника, така и друго лице, на което да бъде връчен акта.
С протокол от 13.10.2017 г. производството било спряно на основание чл.43,ал.6 от ЗАНН, за което в акта било направено съответното отбелязване.
Актът бил връчен на въз. К. на 29.09.2021 г., който тогава не направил възражения. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които посочил, че сдружението, създадено единствено с цел да се прекара ток и вода в с. о. "Ментеше" ,не извършва никаква търговска дейност, както и че доста след учредяване на дружеството е разбрал, че поради промени в закона ако член на дружеството е регистриран по ЗДДС, то и дружеството автоматично се регистрира. В заключение формулирал молба от имено на всички членове на сдружението за снизходителност.
Въз основа на съставеният акт на 05.19.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл.179,ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят В. Д., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
Съдът кредитира показанията и, като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
2
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган - Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-гр. Варна, съгласно приобщената по делото заповед, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя , въпреки, че поканата не е изпратена не лично до въэзивника, а до ДЗЗД и то на адреса на ДЗЗД, а не на домашния адрес на жалбоподателя.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. С направените възражения срещу АУАН, не са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
Въпреки горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено след изтичане на срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН, както и че неправилно е била приложена разпоредбата на чл.40,ал.2 от ЗАНН. От приложената по преписката покана от 07.06.2017 г. е видно, че същата е била изпратена до ДЗЗД "Светлина 15" в с. о. "Ментише" № 1824, която е била върната в цялост поради необозначен адрес.
Само въз основа на тази покана, която не е била изпратена до въз. К. в качеството му на представляващ дружеството, е било прието, че са налице основанията на чл.40,ал.2 от ЗАНН в нарушение на законовите предпоставки, тъй като до въззивника в качеството му на ФЛ не е била изпратена покана, на която той да не се е явил, за да се приеме, че актът за установяване на нарушение може да се състави в негово отсъствие. Едва след съставяне на акта до въз. К. е изпратена покана за явяване в ТД на НАП за връчване на акта и то отново на адреса на дружеството, а не на този на въззивника.
На следващо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата 06.10.2017 г. и от 13.10.2017 г., с които е удостоверено, че адресът на жалбоподателя е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито лицето или друго упълномощено лице.
Според настоящия състав на съда двукратно посещение на домашния адрес на въз. К., в никакъв случая не покрива изискването за щателно издирване. От протоколите изобщо не става ясно по кое време от денонощието е посещаван адреса и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратените от ТД на НАП покани, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне и връчване на акта, са били върнати в цялост с отбелязване, че адресът е необозначен или непълен. В този смисъл, съдът намира, че актът, който е бил съставен в отсъствието на нарушителя, е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН, производството не е било прекратено.
3
Съставеният АУАН в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН, което АНО не е сторил в нарушение на закона. АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /”съответната служба” по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е престъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, АНО няма правни и фактически основания да пристъпи към спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН. По преписката липсват доказателства, че нарушителят е бил щателно издирван. Понятието „щателно издирване“ по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН в хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН във връзка с чл.40 ал.2 от ЗАНН се разбира по следния начин: нарушителят е бил търсен многократно на посочения адрес от съответната служба на МВР или от общинската администрация по местоживеенето му, каквито доказателства по преписката липсват / в този смисъл е и практиката на АС-Варна-например Решение по КНАХД №159/2016г. и КНАХД № 130/2015г. и двете по описа на съда/.Съгласно решение на Адв. Съд-Варна по к. адм. д. 2451/2017г. в случаи като гореописания е приложимо тълкуването, дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК -отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“. В конкретния случай първата покана за връчване, изпратена на адреса на дружеството се е върнала с отразяване „адресът е необозначен”, в последствие въззивникът е търсен на един и същ адрес-домашен в рамките на един месец, поради което няма как да се приеме, че производството законосъобразно е било спряно и в този смисъл не е бил спазен шестмесечният срок за издаване на НП.
Отделен е въпросът, че към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок за административно-наказателно преследване по смисъла на НК, тъй като от датата а извършване на административното нарушение до настоящия момент е изтекъл срок по-дълъг от четири години и половина.
Предвид горното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските
Съгласно разпоредбите на ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК В настоящия случай АНО е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но 4 предвид изхода на спора е неоснователно.
От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева, платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно и предвид изхода на спора е основателно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 604062- F 320988/05.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Обслужване " при ТД -НАП гр. Варна, с което на М. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Варна е наложено административно наказание " Глоба" в размер на 500 лв. на основание чл.179,ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125,ал.5 от ЗДДС.
Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1c49a91-2376-4c4a-a9c2-0a4348246aaf