Решение № 2328 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2328 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100512259 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 10.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 10402/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, е отхвърлен предявеният от ЗД „Е.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /ЕИК ****/ осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 278.40 лв. представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на лек автомобил „Ауди“ с pег.№ РА **** КВ, вследствие на пътно- транспортно произшествие от 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.03.2022 г., до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът ЗД „Е.“ АД е осъден да заплати на ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ сумата 230 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Е.“ АД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума- регресно обезщетение, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна ЗЕАД „Б.В.И.Г.“- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Предявен е иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от ЗД „Е.“ АД иск по чл.411, ал.1 КЗ като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.

Ищецът ЗД "Е.“ АД претендира заплащането на регресно обезщетение от ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“- в качеството му на застраховател на лице, причинило вреди на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка "Каско на МПС" лек автомобил "Ауди“ с рег.№ РА **** КВ, настъпили в резултат на ПТП на 27.04.2021 г. в гр. Пазарджик, причинено виновно от водача на лек автомобил "Опел Зафира" с рег.№ РА 4820 КС, чиято "Гражданска отговорност" е застрахована при ответника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“. Предмет на предявения осъдителен иск е сумата 278.40 лв., представляваща неизплатено регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" по щета № 0500854742/ 11.05.2021 г., представляващо разходи за заместващ автомобил.

Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ оспорва дължимостта на процесната сума, като поддържа, че разходите за заместващ автомобил не представляват покрит риск и че в полицата за застраховка "Каско" не е отразено наличието на „клауза Е- заместващ автомобил".

Няма спор между страните относно настъпването на процесното застрахователно събитие /ПТП/ по вина на водача на застрахован при ответника автомобил, изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка „каско на МПС“ от ищеца- в размер на 3 415.03 лв., и извършено от страна на ответника преди завеждане на делото регресно плащане в размер на сумата 3 136.03 лв.

Спорно във въззивното производство е налице ли е пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач и направените разходи за заместващ автомобил, налице ли е застрахователно покритие по „клауза "Е+- заместващ автомобил“ по процесната застраховка "Каско", а също и 2 дали разходите за заместващ автомобил са включени в предмета на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В първоинстанционното производство са представени от ищеца Общи условия за застраховка "Каско на МПС" на ЗД "Е." АД /л.15- л.24 от делото на СРС/, в сила от 26.03.2018 г., и самостоятелен документ, наименуван „Клауза Е +- заместващ автомобил“ към ОУ за застраховка "Каско на МПС" на ЗД "Е." АД от 2017 г. /л.25- 26 от делото на СРС/.

Според представената от ищеца застрахователна полица, сключена на 15.10.2020 г., покритите по процесния застрахователен договор „каско на МПС“ рискове са в приложното поле на клауза "А" от раздел III на Общите условия- "Пълно каско".

Съгласно приложените по делото Общи условия за застраховка "Каско на МПС", клауза "А"- Пълно каско", покрива вреди, причинени на застрахования автомобил от ПТП. Съгласно чл.5 ОУ, за покрити рискове по застрахователния договор се считат рисковете, които са изрично посочени в него, като в конкретния случай според представената застрахователна полица уговореното покритие е по „клауза А- пълно каско", включваща рисковете по клауза „С“ и клауза „В“, но не и по клауза „Е+“, като не се установява да включва и уговорка за покритие на имуществени вреди, произтичащи от ползването на друг автомобил /заместващ автомобил/. Не е налице и хипотезата на чл.4, ал.3 ОУ, според която при заплащане на допълнителна премия, застрахователят може да осигури покритие и за други рискове, освен в изброените в чл.4, ал.2 ОУ.

Съгласно чл.7, ал.3, т.2, пр.1 от приложените Общи условия за застраховка "Каско на МПС", неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. В случая доказателства между страните да е сключен добавък към застрахователната полица по застраховка "Каско на МПС", въз основа на който спрямо процесния застрахователен договор да се прилага и "клауза Е+- заместващ автомобил", която е част от приложимите Общи условия на ЗД "Е.“ АД за застраховка "Каско на МПС", по делото не са представени. Приложеният от ищеца неподписан документ, наименуван „добавък № 1“ към застрахователна полица от 15.10.2020 г., не изпълнява изискването за доказване на това релевантно обстоятелство, което е в негова доказателствена тежест. Същевременно не се твърди, нито доказва от ищеца, да е била заплатена допълнителна застрахователна премия от застрахованото лице за осигуряване на посоченото допълнително покритие по „клауза Е“. Следователно, тъй като липсват в случая анекс или добавък към процесния застрахователен договор, както и доказателства за плащането на допълнителна премия от застрахованото лице /факти и обстоятелства в доказателствената тежест на ищеца/, извод за твърдяното от ищеца разширяване на застрахователното покритие не може да бъде приет, поради 3 което и искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Следва да се отбележи освен горното, че въззивният съд споделя и извода на първоинстанционния съд за липсата на пряка причинно- следствена връзка между осъществения при ПТП на 27.04.2021 г. деликт и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

При тези съображения, тъй като липсва една от предпоставките за възникване регресното право на застрахователя- ищец, а именно- наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, включваща клауза за покриване разходите за заместващ автомобил, основание за заплащането на обезщетение за направени разходи за заместващ автомобил в случая също липсва.

Искът на ЗД „Е.“ АД като неоснователен и недоказан правилно е отхвърлен с обжалваното решение, а поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора същото като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.10.2022 г., постановено по гр. дело № 10402/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав.

ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“гр. София /ЕИК ****/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4