Решение № 122 от 02.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20221000500180 по описа за 2022 година

Образувано е по частна жалба, депозирана от С. С. С. и Г. Ф. С. - длъжници по изп.дело срещу Решение № 545/25.10.2021г. постановено по ч.гр.д. 12 069/2021г. по описа на СГС, ГО, 1 състав, с което без уважение е оставена жалбата им вх.№ 6467 от 11.08.2021 г. срещу постановление за разпределение от

06.08.25021г. по изп.дело № 20197860400039 по описа на ЧСИ М., с присъединено съм него изп. дело 20127860403975.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателите на 10.11.2021г. Частната жалба е депозирана на 17.11.2021г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателите С. С. С. и Г. Ф. С. изтъкват факта, че с молба вх. № 1924/11.02.2020г. по описа на ЧСИ длъжниците С., чрез пълномощника Р. М., правят искане за прекратяване на делото, поради настъпила перемция. Към тази дата по това изпълнително дело не е била налична находящата се понастоящем на л.

103 Молба вх. № 1019/17.01.2020г. по описа на ЧСИ. Оспорват същата да е подписана с подписа на процесуалния представител на взискателя адв.С. З., а освен това считат, че тя е антидатирана. Молят да се назначат съдебно-графологична експертиза досежно подписа на адв.З., както и техническа - кога е депозирана в деловодството на ЧСИ тази молба. Посочват, че неправилно СГС не обсъжда приложените от тях с жалбата и неоспорени от взискателя вносни бележки за частично внесени в полза на „Юробанк България”АД суми. Според тях: а/ на 17.01.2020г. по сметка на взискателя са внесени 45 000лв.; б/ на 07.02.2019г. по сметка на взискателя са внесени 687лв.; в/ на 10.08.2018г. по сметка на взискателя са внесени 307лв.; г/ на 20.11.2018г. по сметка на взискателя са внесени 2500лв.; Посочват, че тези суми не фигурират в погашенията на л. 446 от делото респ. неясно е как е формирана и практически е невъзможно да бъде проверена стойността на дължимата според ЧСИ в полза на взискателя в т. III от обжалваното постановление за разпределение сума от 1 общо 177 790,92лв. Молят да бъде изискана от „Юробанк България”АД подробна справка за всички извършени от тях плащания в полза на банката по кредити „HL56 045” и „HL56 045”, както и заверени преписи от съответните платежни нареждания. Молят след това да бъде назначена счетоводна експертиза, която след като се запознае с представените по делто платежни документи и договори за кредит, да отговори на въпроса какъв е размера на дълга на С. С. С. и Г. Ф. С. към 20.07.2021г.

Ответникът по частната жалба „Юробанк България”АД не изразява становище в писмен вид.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдияизпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът взе предвид, че с атакуваното решение съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че изп.дело №20127860403975 е незаконосъобразно присъединено, тъй като по силата на чл.459 ГПК кредиторът с вписана възбрана е присъединен по право взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на изпълнението. В случая се установява, че ЧСИ е изпълнил задължението си да събере доказателства за кредиторите, в чиято полза е вписана възбрана върху имота и ги е присъединил законосъобразно. Този извод не се променя от обстоятелство, че жалбоподателят С. С. С. счита изп.дело № 20127860403975 за прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и че по същото е направено искане до ЧСИ за неговото прекратяване, което е оставено без уважение с разпореждане, което не е съобщено на длъжника и няма данни да е обжалвано. Предвид изложеното е счетено, че вземането по изп. дело №20127860403975 е присъединено в изпълнение на закона.

Настоящата съдебна инстанция намира решението на СГС за правилно, по следните съображения:

Предмет на обжалване е постановление за разпределение от 06.08.2021г. с което на основание чл. 460 и сл. ГПК във връзка чл.136 ЗЗД е предявена за разпределение сумата, постъпила след извършена публична продан на апартамент с бивши собственици длъжниците, сега жалбоподатели С. С. С. и Г. Ф. С. и взискател „Юробанк България“АД.

Приети са следните вземания:

1. остатък вземане след извършени частични плащания от длъжниците директно към взискателя след образуване на делото, съгласно справка за дълг по изп.лист от 02.10.2018г. на СРС, 41-ви състав по гр. дело № 43379/2018г., което е обезпечено с учредени договорни ипотеки, договор за банков кредит №HL 56045/09.03.2012г. в размер на 177 790,92лв ., което се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД

2. остатък от вземане по изп. дело, съгласно справка за дълг, по изп.лист, издаден на 16.07.2018г. от СРС, 74 състав по гр.д.№ 43380/2018г., по договор за банков кредит №HL56046/09.03.2012г. с остатък 0,00лева.

Като присъединени взискатели са посочени: Столична община за вземания, представляващи данък сгради върху имота, предмет на публичната продан, в размер на 111,34лева и доначислена лихва в размер на 0,54лева, което се ползва с привилегия по чл.

136, ал. 1, т.2 ЗЗД, СО за ТБО и лихва върху него за имота, предмет на публичната продан, в размер на 190,56лева и доначислена лихва в размер на 0,72лева, както и „Юробанк България“ АД, присъединен взискател на основание чл.459, ал.1 ГПК с вписана възбрана в 2

СВ с вх.рег.№58732/18.12.2012г., том 26, акт 197, върху 1/2 идеална част от недвижимия имот, предмет на публичната продан, собственост на С. С. С., взискател по изп.дело №20127860403975 по описа на ЧСИ М., което вземане съгласно справка дълг от взискателя към 07.07.2021г. е в размер на 67 705,50лв.

Посочено е, че сумата от продажната цена е в размер на 194 081 лв., която се разпределя по следния начин: 8792,47лв. дължими такси и разноски към ЧСИ на основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, 111,88лева вземане на СО чл. 136, ал. 1, т.2 ЗЗД, 177 790,92лв. в полза на „Юробанк България“ на основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД; 191,28лева на СО на основание чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД, след което е останала сума в размер на 7612,65л в., която се разпределя за погасяване вземането на присъединения взискател „Юробанк България“АД по изп.дело № 20127860403975 с длъжници „Аракс Трейд“ ЕООД и С.С., като 1/4 от сумата в размер на 3806,33лева следва да бъде възстановена на Г.Ф. С., а 1 /4 от сумата 3806,33лева за присъединения взискател „Юробанк България“АД. Посочено е, че остатъкът от вземането на „Юробанк България“АД не следва да се изплаща поради недостиг на средства.

Разпределението на събраната по изпълнителното дело сума в хипотезата на чл.460 ГПК е процесуално действие, което съставлява относително самостоятелен етап в развитието на производството по принудително изпълнение на парични вземания. В този смисъл и съдебният контрол за законосъобразността на неговото извършване е ограничен до преценката за спазване на разпоредбите на материалното право - чл.136 ЗЗД и на процедурата по предявяването му на длъжника и всички взискатели- чл.462 ГПК. Вън от това не могат да се релевират респ. да се разглеждат наведени оплаквания.

1 . Тук следва да се отбележи, че в производство по обжалване на разпределение, съдът няма правомощия да се произнася инцидентно за настъпила перемпция на вземането, което е било удовлетворено, редът за установяването на която е чл.439 ал.2 ГПК. Затова доводите за изтекла давност на това вземане не подлежат на разглеждане в настоящото производство, тъй в производството по обжалване на разпределение на съдебен изпълнител съдът не разрешава материално правни спорове, включително относно изтекла погасителна давност. Не може в настоящото производство да се преценява наличие на твърдените от жалбоподателя предпоставки за прекратяване по силата на закона и на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на производството по присъединеното изпълнителното дело. Освен това прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК не погасява вземането на взискателя и не препятства възможността му да инициира ново изпълнително производство, както и да се присъедини към друго, вече образувано изпълнително производство, срещу същия длъжник. Основателността на възражението за изтекла давност може да бъде установена единствено в самостоятелно исково производство.

2 . Жалбоподателите са уведомени за насроченото предявяване на разпределение на 20.07.2021г. Не се установява преди датата на предявяването да е поискано назначаване на счетоводна експертиза, която да определи размера на непогасения остатък , след приспадане на вече платените вноски, както следва - а/ на 17.01.2020г. по сметка на взискателя са внесени 45 000лв.; б/ на 07.02.2019 г. по сметка на взискателя са внесени 687лв.; в/ на 10.08.2018г. по сметка на взискателя са внесени 307лв.; г/ на 20.11.2018г. по сметка на взискателя са внесени 2500лв. или общо 48 494 лв. платени преди 20.07.2021г. когато е бил посочен размера на дълга. Още повече, видно от приложеното на л.389 решение от 27.05.2021г. постановено по гр.д.№ 6143/2021г. по описа на СГС, ЧЖ – 1-Л състав, постановлението за възлагане на недвижим имот от 19.1.2020г. след вече извършената 3 публична продан, е било предмет на обжалване На л.398 е приложена справка за дълга към 07.06.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. 3адължение на съдебния изпълнител по чл.462 ГПК е да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден, като ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл.278 вр.чл.463 ГПК.

За разлика от горепосочения ред, правата на обжалване на действията на съдебния изпълнител от взискателя (вкл. присъединения такъв), длъжника и третото лице са подробно и изчертапелно изброени в разпоредбата на чл.435 ГПК. Същите представляват отделни производства, различни от производството по обжалване на разпределението. С оглед на това настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на релевантността на доводите на длъжника относно допуснати процесуални нарушения при изчисляване на размера на дълга респ. перемцията са правилни. Така посочените биха могли да представляват основания за обжалване по реда на чл.435 ГПК, по което се образува отделно производство. Същите излизат извън обхвата на проверката в производството по обжалване на разпределението, при което съдът проверява включването в същото на подлежащи на удовлетворяване притезания, поредността им на удовлетворяване и съответната сума за изплащането им. С оглед на това наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са неоснователни. Съответно, същността на разпределението е съдебният изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се удовлетвори и съответно на това - в какъв размер. Обжалвайки това действие на съдебния изпълнител страната следва да е недоволна от разпределението като посочване на ред и размер на удовлетворяване на съответно вземане. В случая жалбоподателят не оспорва в този смисъл извършеното разпределение на сумата по делото, получена от публичната продан на недвижимия имот.