Решение № 12020 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12020 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110157496 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на „***“ ЕООД, срещу Б. К. Д., ЕГН **********, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б. К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се е задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя каквато и да било информация (независимо от начина на придобиването й), факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с изпълнение на трудовите задължения на ответника в най-добрия интерес на работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от датата на прекратяване на последното, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Със заявление вх. № 183418/27.06.2023 г. „***“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. К. Д., ЕГН ********** за 1 сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б. К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се е задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя каквато и да било информация (независимо от начина на придобиването й), факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с изпълнение на трудовите задължения на длъжника в най-добрия интерес на работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от датата на прекратяване на последното, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. На 03.07.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в полза на „***“ ЕООД. Заповедта е връчена на настоящия ответник, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 19.09.2023 г. Исковата молба е подадена чрез ССЕВ на 18.10.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 31/04.07.2017 г., по силата на който ответницата заемала длъжността „маникюрист“. Поддържа се, че ответницата е подписала декларация от 20.08.2020 г., по силата на която поела задължение за конфиденциалност и неразгласяване на информация, представляваща търговска тайна за ищеца, подробно посочена в т. 5 от декларацията. Посочва се, че според т. 4 от декларацията ответницата е имала задължение по време на действието на трудовото правоотношение и безсрочно след прекратяването му да не използва, разгласява и предоставя информация (независимо от начина на придобиването ), факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на ищеца или негови партньори, доставчици и клиенти под каквато и да било форма за цели, които не са свързани със стопанската дейност на ищцовото дружество. Твърди се, че по силата на т. 4 от декларацията ответницата се е съгласила, че осъществяването на работа под каквато и да било форма за пряк или косвен конкурент, партньор или доставчик на ищеца за периода на съществуване на трудовото правоотношение и една година след прекратяването му, ще води до предположение, че конфиденциалната информация се използва за цели, които не са свързани с интереса на ищцовото 2 дружество. Ищецът поддържа, че ответницата е разполагала с подробно посочена в исковата молба конфиденциална информация и е нарушила задължението си за неразпространение на същата, като, познавайки спецификите на предлаганите от ищеца козметични продукти, се е свързала с клиенти на последния и е започнала да предлага свои продукти, като е изтъквала предимствата им и е подчертавала слабостите на артикулите на ищеца. Ищцовото дружество твърди, че ответната страна му е причинила вреди, като е разкрила на конкурентно дружество информация за предлаганите продукти, клиентелата и размера на търговската отстъпка. Излагат се съображения, че в т. 7 от посочената декларация била уговорена неустойка в размер на 10 000 лв., в случай на неизпълнение на някое от горепосочените задължения, като ищецът счита, че в негова полза е възникнало такова вземане.

Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 10 000,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б.

К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се е задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя каквато и да било информация (независимо от начина на придобиването й), факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с изпълнение на трудовите задължения на длъжника в найдобрия интерес на работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от датата на прекратяване на последното, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника. Прави се възражение за нередовност на исковата молба с твърдения, че не било посочено в какво конкретно се е изразило неизпълнението на поетите от ответницата задължения и на която дата е извършила нарушение на свое задължение. По съществото на делото ответницата поддържа, че не дължи плащане на претендираната сума, тъй като уговорките в т.

4 и т. 7 от процесната декларация били нищожни, като противоречащи на закона, а именно – на забраната за ограничаване на правото на труд и на свободна стопанска инициатива, и нарушавали чл. 8, ал. 4 от КТ, предвиждащ 3 недействителност на отказа от трудови права. Релевира се възражение за нищожност на уговорката за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, тъй като можело да се претендира кумулативно с причинените вреди и размерът й надхвърлял многократно размера на уговореното трудово възнаграждение, като по този начин излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В евентуалност се поддържа, че уговорената неустойка е прекомерна и подлежи на намаляване. Ответникът поддържа, че процесната декларация била недействителна и поради факта, че била подписана вследствие от упражнено от ищеца заплашване по начин, подробно посочен в отговора. Вън от гореизложеното ответницата твърди, че не е разпространявала конфиденциална информация и не е използвала такава за осъществяване на конкурентна дейност, а евентуално споделяните данни с трети лица не представлявали търговска тайна, която да е забранена за съобщаване.

Моли се за оставяне на исковата молба без движение, респ. – отхвърляне на предявения иск, респ. – за присъждане на неустойка в по-малък размер.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 92 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на договорни отношения с ответника, уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, възникнало за Б. К. Д. по силата на т. 4 и т. 7 от Декларация от 20.08.2020 г., подписана от Б. К. Д., с която последната се е задължила, че няма да използва, разгласява или предоставя каквато и да било информация (независимо от начина на придобиването й), факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на „***“ ЕООД или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „***“ ЕООД или с изпълнение на трудовите задължения на длъжника в най-добрия интерес на работодателя, което задължение е поето за времето на съществуване на трудовото правоотношение между „***“ ЕООД и Б. К. Д., както и за една година, броено от 4 датата на прекратяване на последното, както и настъпването на уговорените предпоставки, пораждащи изискуемост на вземането за неустойка в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горепосочените обстоятелства е да докаже релевираните в отговора на исковата молба възражения, включително възражението си, че е подписал процесната декларация поради заплашване от ищеца, респ. - че е погасил задължението за неустойка.

Не е спорно в отношенията между страните, че ответницата Б. К. Д. е заемала в ищцовото дружество длъжността продавач-консултант по силата на трудов договор №31/04.07.2017г., както и че със Заповед №32/01.04.2021г. трудовото правоотношение е прекратено.

Ищецът основава претенцията си на представената по делото и подписана от ответницата декларация /на л.12 и 13 от делото/, с която тя е поела задължение да не разгласява търговска тайна на работодателя. В т. 5 от декларацията е предвидено, че за такава се счита "търговска кореспонденция, споразумения и други документи, отнасящи се до клиенти, цени, отстъпки, кредитни лимити, продукти, всякакви разработки на R&D отдела, производствени рецептури, чертежи, машини и технологии и свързаните с тях документи, както и незащитени към съответния момент обекти на интелектуалната собственост - патенти, полезни модели, промишлени дизайни".

Видно от т. 4 от декларацията работникът/служителят, в рамките на действието на трудовото му правоотношение, както и безсрочно след неговото прекратяване, няма да използва, разгласява и предоставя информация, независимо от начинът на придобиването й, факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е било форма за цели, който не са свързани със осъществяване на стопанската дейност на същия". В т. 4 е предвидено още, че "осъществяването на работа, под каквато и да е било форма, за пряк или косвен конкурент, партньор или доставчик работодателя за периода на съществуване на трудовото правоотношение между страните, както и в рамките на срок от една година след прекратяване на последното, води до предположение, че работникът/служителят е използвал доведената до неговото знание информация за цели, различни от онези, обслужващи най-добрия интерес на работодателя“.

В т. 7 е предвидено, че при нарушаването на задължението за неразпространяване на конфиденциална информация се дължи неустойка в размер 5 на 5 000 лева, а ако е нарушено задължението по т. 4 от декларацията - 10 000 лева

Не са ангажирани доказателства по делото, че по време на трудовото правоотношение между страните на ответницата е предоставена информация посочена в т. 5 от декларацията.